Зея: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Река
| име = Зея
| картинка =
| картинка-описание =
| местоположение = {{Флагче|Русия}} '''[[
| дължина = 1 242
| басейн = 233 000
| отток =
| начало-място =
| начало-гео-ширина = 55.
| начало-гео-дължина = 130.
| начало-височина = 1590
| устие-място = [[Амур]]
| устие-гео-ширина = 50.
| устие-гео-дължина = 127.
| устие-
| път =
| карта
| карта-описание =
}}
[[Файл:Amur.svg|мини|Бассейн Амура|ляво|Карта на водосборния басейн нарека Амур]]
'''Зѐя''' е голяма река в [[Русия|Азиатската част на Русия]], [[Далечен Изток|Далечния Изток]], [[Амурска област]], ляв приток на [[Амур]]. Дължината ѝ е 1 242 km, която ѝ отрежда 31-во място по дължина сред реките на [[Русия]].<ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Водные_объекты/720/Шилка «Вода России» – Зея]</ref>
== Географска характеристика ==
=== Извор, течение, устие ===
В най-горното си течение реката тече на юг, а след устието на левия си приток Купури (при 1073 km) – на запад, а в средното и долно течение – на юг, с леки отклонения на юг-югоизток и юг-югозапад. Долината на реката е изградена от разнообразни скали, състава на който силно се изменя надолу по долината, от метаморфни докамбрийски скали и гранити с кредна възраст до кватернерни елувиално-делувиални и алувиални наслаги.
Река Зея води началото си от южните склонове на хребета токински Становик, най-високата част на [[Станови планини|Становите планини]] (Станов хребет), на 1590 m н.в., в североизточната част на [[Амурска област]]. Първите 70 km Зея тече в дълбока (до 450 m) долина, в която се редуват малки долиннни разширения, в които се появява тясна (до 800 m) заливна тераса и проломни стеснения. Течението е планинско: бурно, с прагове и малки водопади, ширина на коритото до 120 m. След устието на река Оконон (при 1173 km) течението на реката продължава да е планинско, но долината се разширява и се появяват алувиални форми – двустранна заливна тераса, малки меандри, деление на ръкави с острови между тях. След устието на река Купури (при 1073 km) ширината на долината нараства до 1 – 3 km, а коритото става широко, с меандри и се дели на ръкави. От тук реката завива на запад и навлиза в Горнозейската равнина. След устията на реките Ток (десен приток) и Арги (ляв приток) Зея влива водите си в голямото Зейско водохранилище с дължина 300 km, преградната стена на което е изградена при 640 km, на 322 m н.в. в теснината Зейски Врати, където реката проломява източното част на хребета Тукурингра. Бреговете на водохранилището са силно изрязани за сметка на „удавените“ устия на многочислените реки, стичащи се от склоновете на околните планини, поради което ширината на водното огледало се изменя от 0,5 до 11 km.
След изтичането на Зея от водохранилището започва нейното средно течение до устието на река [[Селемджа]] (при 284 km). В този участък Зея тече в посока юг-югоизток през централната част на Амурско-Зейската равнина. Коритото ѝ става широко до 440 m, а на заливната тераса – до 7 km, а след устието на река Уркан – съответно 530 m и 15 km. Между устието на реките Деп и [[Селемджа]] долината на Зея се стеснява, става V-образна, без заливна тераса и врязана до 30 m сред околния терен.
След устието на [[Селемджа]] започва долното течение на Зея (284 km), като тук реката тече в посока юг-югозапад през Зейско-Бурейнската равнина. Долината ѝ става асиметрична, със стръмни десни и полегати леви склонове. До устието на река Том (ляв приток) коритото е с много меандри с големи радиуси, дели се на ръкави и острови между тях. Ширината му достига до 0,7 – 1 km, а заливната тераса до 13 – 15 km. Югоизточно от град [[Благовещенск]] Зея се влива в река [[Амур]], при нейния 1936 km, на 116 m н.в.<ref name="water"/>
=== Водосборен басейн ===
Водосборният басейн на Зея има площ от 233 хил. km<sup>2</sup>, което представлява 12,56% от водосборния басейн на река [[Амур]] и се простира в северната, североизточната, централната и източната част на [[Амурска облост]], като заема около 70% от площта на областта. Климатът в басейна на реката е мусонен с елементи на остро континентален: средна януарска температура -30°С (минимални до -45°С), средна юлска – +18°С. Годишната сума на валежите е от 500 до 600 mm прадат предимно под формата на дъжд през летния сезон.
Водосборният басейн на Зея граничи със следните водосборни басейни:
* на север – водосборния басейн на река [[Лена]], вливаща се в [[море Лаптеви]];
* на североизток – водосборните басейни на река Уда и други по-малки, вливащи се в [[Охотско море]];
* на изток и югоизток – водосборните басейни на реките [[Амгун]], [[Бурея]], Звитая и други по-малки, леви притоци на [[Амур]];
* на запад – водосборните басейни на реките Олдой и други по-малки, леви притоци на [[Амур]].
=== Притоци ===
Река Зея получава множество притоци с дължина над 10 km, като 23 от тях са с дължина над 100 km:<ref name="">http://textual.ru/gvr/index.php?card=287940&bo=0&rb=0&subb=0&hep=0&wot=0&name=шилка&loc=«Река Шилка» – информация об объекте в Государственном водном реестре</ref>
* 1073 → Купури 162 / 4 620
* 978 ← Голям Иракан 155 / 1 300
* 972 ← Малък Иракан 107 / 577
* 946 ← Ток 251 / 6 420, влива се Зейското водохранилище
* 939 → Арги 350 / 7 090, влива се Зейското водохранилище
* 878 → Уркан (Горен Уркан) 234 / 3 740, влива се Зейското водохранилище
* 850 → Темна 185 / 1 390, влива се Зейското водохранилище
* 837 ← Мулмуга 234 / 3 360, влива се Зейското водохранилище
* 813 → Тулунгин 102 / 486, влива се Зейското водохранилище
* 791 ← Брянта 317 / 14 100, влива се Зейското водохранилище
* 680 ← [[Гилюй]] 545 / 22 500, влива се Зейското водохранилище
* 588 ← Уркан (Десен Уркан) 304 / 16 200
* 561 → Умлекен 114 / 902
* 547 ← Улунга 146 / 1 300
* 485 → Деп 348 / 10 400
* 447 ← Тигда 264 / 4 740
* 398 ← Ту 139 / 2 550
* 296 → Граматуха 132 / 917
* 284 → [[Селемджа]] 647 / 68 600
* 229 → Бурма 150 / 2 310
* 110 → Том 433 / 16 000
* 76 → Белая 170 / 2 800
* 21 → Ивановка 176 / 3 640
=== Хидроложки показатели ===
Подхранването на реката е предимно дъждовно (от 50 до 70%). Характерно е слабо пролетно пълноводие и епизодични големи летни прииждания в резултат на поройни дъждове, които многократно превишават пролетното пълноводие. До изграждането на Зейското водохранилище приижданията на Зея често са предизвиквали наводнения (24 големи наводнения за 150 години). Среден годишен отток в устието 1910 m<sup>3</sup>/s, което като обем се равнява на 60,282 km<sup>3</sup>, максимален отток 14200 m<sup>3</sup>/s, минимален 1,5 m<sup>3</sup>/s. Зея замръзва за период от 180 дни, от ноември до април.<ref name="water"/>
== Населени места ==
По течението на Зея са разположени 3 града: [[Зея (град)|Зея]], [[Свободний]] и [[Благовещенск]] и множество села села, в т.ч. районният център Новокиевский Увал.
== Стопанско значение ==
На Зея е изградено голямото Зейско водохранилище (... km<sup>2</sup>), което регулира годишният отток на реката, а водите му се използват за водоснабдяване и производство на електроенертия. Зея е плавателна на 640 km, до преградната стена на Зейското водохранилище и още 203 km по водите на водохранилището до село Бомнак. В басейна на реката се експлоатират находища на злато, желязо и киновар. В най-тясната част на Зейското водохранилище ( в североизточната част) е изграден дълъг 400 m мост, по който преминава участък от [[Байкало-Амурска магистрала|Байкало-Амурската железопътна линия]], а при град Свободний реката се пресича от [[Транссибирска магистрала|Транссибирската железопътна линия]].
== Откриване и изследване ==
През '''1644''' г. руският казак [[Василий Поярков]] по време на похода си към река [[Амур]] се спуска по река Брянта, открива река Зея и пръв плава надолу по течение ѝ до [[Амур]]. През '''1681''' г. [[Игнатий Милованов]], участник в дипломатическата мисия на [[Русия]] възглавявана от руския дипломат от румънски произход [[Николае Милеску]] по пътя си към [[Пекин]] извършва първото описание на реката и Амурско-Зейската равнина. През '''1735-37''' г. руският топограф Пьотър Скобелцин открива хребета Тукургра и горното течение на Зея северно от хребета. През '''1844-45''' г. руският географ от немски произход [[Александър Мидендорф]] извършва първите научни изследвания в басейна на реката. През '''1850''' г. друг немски географ и геолог на руска служба [[Лудвиг Шварц]] изследва и картира горния басейн на Зея, като открива и окунтурява Горнозейската равнина. През '''1898-99''' г. Руският топограф Дмитрий Иванов извършва мащабни топографски измервания в горния басейн на реката, в резултат на които е изработена първата достоверна карта на района.
== Вижте още ==
* [[Списък на реките в Русия]]
* [[Списък на реките в Русия (водосборен басейн на Тихия океан)]]
* [[Списък на реките в Русия по дължина]]
== Източници ==
<references/>
[[Категория:Реки в Амурска област]]
| |||