|
'''Хърс''' (още ''Хърсой'', ''Хръс'', Хорс'') е предполагаем [[бог]] на [[слънце]]то, почитан от [[източни славяни|източните славяни]] през [[10 век]]. Споменава се в „[[Начална руска летопис]]“, „Слово о полку Игореве“<ref>{{cite web | url = http://dic.academic.ru/dic.nsf/vasmer/35933/%D0%A5%D0%BE%D1%80%D1%81Хорс| title = Хорс| work = Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера| publisher = dic.academic.ru| accessdate = 15 октомври 2009}}</ref>, „Слово и откровение святых апостолов“, „Ходене на Богородица по мъките“ и „О идолах Владимировых“. В „Слово о покаянии“ се казва: {{цитат|...иные по оукраніамь молятся емоу проклятым бълваном Переноу, Хърсоу, Мокъши, виламь...<ref>{{cite web | url = http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:IppmgXakWeIJ:venihandmadeart.blogspot.com/2011/01/blog-post_4389.html+%22%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%8322Переноу,+%D0%A5%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%BE%D1%83Хърсоу,+%D0%9C%D0%BE%D0%BA%D1%8A%D1%88%D0%B8Мокъши%22&cd=6&hl=bg&ct=clnk&source=www.google.com| title = Славянска митология| work = World for dreamers| publisher = venihandmadeart.blogspot.com| accessdate = 5 февруари 2011}}</ref>}}
Провъзгласен е за едно от шестте висши божества в пантеона на [[Киевска Рус|киевския]] княз [[Владимир (Киевска Рус)I|Владимир]], където е посочен веднага след [[Перун]] и преди [[Даждбог]] (в „[[Начална руска летопис]]“). Така косвено може да се съди за за важността на това божество.
Етимологията на името на бог Хърс сочи по всяка вероятност ирански произход и се свързва още в началото на 20 век от някои изследователи с иранското словосъчетание x<sup>v</sup>ar-xšaēta „сияйно слънце“, засвидетелствано в [[авестийски език|авест.]] x<sup>v</sup>arə-xšaētəm, [[средноперсийски език|пехл.]] xvaršēt, [[персийски език|перс.]] خورشيد [xoršid] „слънце“ (Милер, Корш, Горяев<ref>{{cite web | url = http://dic.academic.ru/dic.nsf/vasmer/35933/%D0%A5%D0%BE%D1%80%D1%81Хорс| title = Хорс| work = Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера| publisher = dic.academic.ru| accessdate = 15 октомври 2009}}</ref>). Други изследователи (Абаев) смятат, че произходът на думата е свързан с [[осетински език|осет.]] xorz/xwærz „добър“<ref>Абаев, В. Историко-этимологический словарь осетинского языка. т. 4. Ленинград. Наука 1989.</ref>. Борис Рибаков свързва произхода на името Хорс с древноскитския (сколотския) период, докато Валентин Седов ограничива иранското (скито-сарматското) влияние на антите от периода на Черняховската култура (II—IV век).
В Северозападните [[Родопи]] езическият обичай Пеперуда е на [[Летен Никулден]], [[9 май]], когато е [[надир]]ът на [[Плеяди]]те. Доколкото той е бил предназначен за бог Перун, то за бога на светлината - – Хърс Жидовин, остава денят на техния [[зенит]] на [[8 ноември]], [[Архангеловден]]. Няма научно задоволително обяснение за епитета "жидовин"„жидовин“, но в контекста на фрагмент от фолклорната версия на мита за Сътворението, според който хората от първото поколение на човешкия род били несъразмерно високи, наречени "житове"„житове“, "жидовци"„жидовци“ (СбНУ 2, с. 164; СбНУ 3, с. 202), може да се приеме значението "висок"„висок“ ("изправен"„изправен“) в противовес на "старец"„старец“ ("прегърбен"„прегърбен“).
Съществуват фолклорни легенди, според които последователи на бог Хърс са местните жители на [[Русе]]нско и [[Белене|Беленско]] – [[Полянци (етнографска група)|хърцоите]] ( "хора„хора на Хърс"Хърс“, "хърсови„хърсови хора"хора“). ▼
Първородният син на княз [[Борис I]] е носел езическото име [[Владимир-Расате]], за което има предположения, че произлиза от думата "хръс"„хръс“ ( "Владимир„Владимир- Хръсате"Хръсате“). ▼
▲Съществуват фолклорни легенди, според които последователи на бог Хърс са местните жители на [[Русе]]нско и [[Белене|Беленско]] – [[Полянци (етнографска група)|хърцоите]] ("хора на Хърс", "хърсови хора").
▲Първородният син на княз [[Борис I]] е носел езическото име [[Владимир-Расате]], за което има предположения, че произлиза от думата "хръс" ("Владимир-Хръсате").
През [[Втора българска държава|Втората българска държава]] селището до сегашния [[Разград]] се е наричало Хръсград. Първата хипотеза за това название е, че носи отражение от славянското божество Хърс.
В България, Егейска Македония и Северна Добруджа има още няколко населени места, които са наречени [[Хърсово]]. Наред с това в землището на с. Кипилово, община Котел, област Сливен, се намират останките на древна крепост, известна с името Хърсовград. Освен в апокрифът „[[Ходене на Богородица по мъките]]“ името на божеството се споменава и в другите три основни паметника, които имат българска подложка — – „Беседа на тримата светители“, „Слово на Христолюбеца“ и „Слово на тълкователя“ (в преписите от Новгород на последните два името се изписва също във формата Хърс). В „[[Беседа на тримата светители]]“, той е наречен "Хорсъ„Хорсъ жидовинъ"жидовинъ“, който заедно с "елинския„елинския старец Перун"Перун“ е един от двамата "ангела„ангела на мълнията"мълнията“.
== Вижте също ==
|
