Ярослав Тагамлицки: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
== Ярослав Тагамлицки ==▼
▲Български математик.{{Биография инфо
| име= Ярослав Тагамлицки
| портрет= dot.png
Line 11 ⟶ 9:
| починал-място=
}}
Роден е на [[11 септември]] [[1917]] г. в гр. [[Армавир]] – Русия. От четиригодишната си възраст живее заено с родителите и сестра си в България, която става негова втора родина. Средното си образование завършва във Втора софийска мъжка гимназия. Още тогава се оформят интересите му към математиката, така че постъпването му в специалността математика на Софийския университет през [[1936]] г. е съвсем естествено. Надареният студент скоро обръща внимание на своите преподаватели. През [[1938]] и [[1939]] г. се появяват първите му самостоятени изследвания във „Физико-математическо списание”. След завършване на висшето си образование през [[1940]] г. Тои е командирован от Министерството на просветат на научна работа в Софийския университет, а през [[1942]] и [[1943]] г. е на специализация в Лайпцигския университет при известните професори Кьобе и Ван дер Варден. Там защитава докторската си теза, след което се завръща в България, за да отбие военната си служба през бурните [[1943]]-[[1944]] години.
През [[1945]] г. е назначен за асистент при катедрата по диференциално и интегрално смятане, ръководена от видния наш математик проф. [[Кирил Попов]]. От този момент научната му кариера е свързана неразривно с университета:
- частен доцент – [[1947]] г;
- редовен доцент – [[1949]] г;
- професор и завеждащ катедра по диференциално и интегрално смятане – [[1954]] г.
През [[1958]] г. на Тагамлицки е присъдена за втори път докторска степен във връзка с приетите по това време правила за научните степени, а през [[1961]] г. е избран за член-кореспондент на [[БАН]].
Тагамлицки разработва нова за България, твърде интересна и обещаваща научна област. Става дума за понятието неразложимост, за неговата роля в анализа и за възможностите за приложения на свойствата на неразложимите елементи. Така например в статията от 1946 г. „Функции, които удовлетворяват известни неравенства върху реалната ос” по същество се доказва неразложимостта на показателната функция в един естествено възникващ конус от функции. В някои следващи работи се показват аналогични свойства и на безкрайните геометрични прогресии. В поредица от привидно разнородни резултати Тагамлицки със забележително прозрение вижда дълбоката същност, която ги обединява, и настоятелно се стреми към пълното й разкриване и към намиране на други нейни прояви. Тези търсения дават своите резултати. През 1949 г. се появява статията му „Върху някои приложения на общата теория на линейните пространства с частично нареждане”. В нея той формулира първите си общи теореми, отнасящи се за линейни пространства, и в тези теореми се използват свойствата на неразложимите елементи. От споменатите теореми вече прозира идеята на общия метод, върху чието създаване работи Тагамлицки. Без все още да е формулирал този метод в явен вид, Ярослав Тагамлицки доказва по сходен начин поредица от интересни и нетривиални резултати за представяне на функции чрез безкрайни редове или чрез интеграли. Безспорно най-интересната му работа в този кръг е изследването върху интерполационния ред на Абел, публикувано в 1950 г. в Годишника на Софийския университет и през 1951 г. в Докладите на Академията на науките на СССР. В това изследване се получава един дълбок резултат за представяне чрез сбор на сума на безкраен ред и на интеграл, като този резултат разкрива причините за многобройните случаи, в които интерполационен ред на Абел не представя функцията, на която съответства.
| |||