Фьодор Шмид: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Руски палеонтолози, ползвайки HotCat |
м препратка; форматиране: 9x тире-числа, 6x кавички, 2x тире, интервал (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
'''Фьодор Богданович Шмид''' ('''Фридрих Карл Шмид''') (на [[руски]] ''Фёдор Богданович Шмидт'', на [[немски]] ''Friedrich Karl Schmidt'') ([[15 януари]] [[1832]]
== Ранни години
Роден в имението Кайема, Лифляндска губерния (сега в [[Естония]]) в немско семейство. През 1852 завършва университета в Дерпт (сега [[Тарту]], [[Естония]]). Първоначално се занимава с ботаника и през 1855 защитава магистратура по тази наука, но впоследствие се посвещава на геологията и палеонтологията. Става най-добрия специалист по изучаването на силурския геоложки период в Прибалтийския район. От 1856 до 1859 е заместник-директор на ботаническата градина в Дерпт.
== Експедиционна дейност 1859
През 1859, вече известен със своите научни трудове, е поканен от Руското географско дружество да вземе участие в качеството си на геолог и ботаник в Амурско-Сахалинската експедиция 1859
През юли 1859 извършва геоложки изследвания в източното [[Задбайкалие]]. От средата на август до края на септември се спуска по реките [[Шилка (река)|Шилка]] и [[Амур]] до устието на [[Усури]] и извършва геоложки изследвания покрой теченията на реките. През пролетта на 1860 изследва долното течение на [[Амур]], в т.ч. езерата [[Кизи]], [[Кади]], [[Орел (езеро)|Орел]] и др. През лятото и есента на 1860, заедно с Шебунини изследва и картира западното крайбрежие на [[Сахалин]] на протежение около 700 км. През 1861 изследва геологията на река [[Суйфун]] (245 км), вливаща се в [[Амурски залив|Амурския залив]] на [[Японско море]]. От нея се прехвърля към езерото [[Ханка]] и по река [[Усури]] се спуска до [[Хабаровск]], където зимува. През май 1862, отново заедно с Шебунин изследва река [[Амгун]] (ляв приток на [[Амур]]) от устието ѝ, до устието на левия ѝ приток река [[Немилен]] (около 300 км). Изкачва се по река [[Керби]] (десен приток на [[Немилен]]), пресича хребета [[Дусе-Алин]] (2326 м) и изследва цялото течение на река [[Бурея]] (623 км, ляв приток на [[Амур]]).
В резултат на неговите изследвания е намерена изкопаема юрска флора в [[Амурска област]] и са открити кредни и третични наслагвания на остров [[Сахалин]]. Изучава флората на острова, прави му първото растително и геоложко описание и в резултат на своите изследвания предлага разделянето му на две физикогеографски и растителни области. Съставя първата геоложка карта на крайбрежието на залива [[Петър Велики (залив)|Петър Велики]]. За работата си в Далечни Изток Шмид е награден от Руското географско дружество със златен медал.
Ред 13:
През 1866 е отправен от Руската Академия на науките да изследва вътрешните части на [[Гидански полуостров|Гиданския полуостров]] и долното течение на [[Енисей]], където открива труп на мамут.
== Научна кариера 1867
През 1872 става професор, а през 1874
== Памет ==
Ред 28:
== Съчинения ==
* ''
* ''
* ''Шмидт Ф. Б. и Глен П. П.
* ''
* ''
* ''
== Източници ==
<references />
* Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
* Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982
: Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 122
{{СОРТКАТ:Шмид, Фьодор Богданович}}
|