Народно читалище „Надежда – 1869“: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Disambiguated: Стоян Маринов → Стоян Маринов (книгоиздател) |
+ снимки на читалището, форматиране |
||
Ред 1:
[[Файл:Chitalishte Nadezda, Veliko Turnovo 1.JPG|мини|Сградата на читалището през 2011 г.]]
'''Народно читалища "Надежда"''' е духовен, книжовен и просветен център в Търново.▼
[[Файл:Chitalishte Nadezda, Veliko Turnovo 2.JPG|мини|Сградата на читалището през 2011 г.]]
[[Файл:Chitalishte Nadezda, Veliko Turnovo 3.JPG|мини|Сградата на читалището през 2011 г.]]
[[Файл:Chitalishte Nadezda, Veliko Turnovo 4.JPG|мини|Сградата на читалището през 2011 г.]]
Народно читалище
Личността на Димитър х. Павли Иванов става известна по няколко причини.
Димитър х. Павли Иванов завършва класното училище в Търново, след което продължава своето образование на [[о. Халки]], до [[Цариград]], а след това [[Търговска академия]] в [[Швейцария]].
Line 9 ⟶ 13:
Като проспериращ търговец води активен живот в Цариград, Търново, [[Букурещ]]. Докато пребибвава в [[Румъния]] се включва като член на революционната емиграция и заедно с [[Филип Тотю]] участва в [[Сръбско-турска война]] през 1876 г. Преди това е активен последовател на [[Христо Ботев]] в кръга на [[вестник "Нова България"]].
През 1866 г. е избран за касиер на българското читалище в Цариград. Там натрупва голям практически опит и лично се убеждава в необходимостта от едно такова интелектуално и духовно средище.
В Протокол 1 е записано: "В годината 1869 на 8 юния, събрахме се в общата стая при [[църквата "Свети Никола"]], за да турим в действие мисълта си за съставяне на едно читалище в града ни. Събранието се отвори с едно кратко словце, произнесено от г-на Д.П.Иванова, което обемаше целта и ползата, която принасят читалищата, тяхното появяване и разпростарнение в отечеството ни, плодът, който са принесли от части на народа ни, пречките, които се явяват в началото на таквизи общополезни предприятия и за да се увенчае с успех всяко общо дело се изисква съгласие и братска любов, защото без тях нищо не става."
През същия ден избират и настоятелство на читалището:
* [[Димитър х. Павли Иванов]]
* [[Н.Д.Смилов]]
* [[Жоржо Момчев]] и [[Атанас Симеонов]]
* [[Стефан Михов]] и [[Петър П. Димов]]
Наред с горецитираните, учредители са и [[П. Пипев]], [[Коста х. Станев]], [[Иван Калъпчиев]], [[Никола П.Икономов]], [[Атанас Бабев]], [[Сава Фичев]], [[Костадин Димитров]], [[Симеон Рашков]], [[Никола Кабакчиев]],
Отпечавтат Устав на Българско читалище
По време на председателството на [[Тодор Шишков]] е подготвена и одобрена
Най-активна и плодотворна е била работата на читалището през 1870
Дейността на читалището била разностранна:
Line 34 ⟶ 38:
* Фолклор;
* Просвета;
* Връзка с други читалища
През пролетта на 1872 г., със заповед на турската власт, е прекратена официално дейността на читалището.
През следващите три години се води упорита борба за премахване на забраната, но до траен официален резултат не се стига. Разрешенията, които получават от новоназначения градоначалник или от великия везир [[Махмуд Недим паша]], се оказват временни.
Неофициално дейността на читалището продължава. То е преместено от църквата
На 16 декември 1879 г., в условията на Новоосвободена България, читалището отново официално отваря врати. За негов председател е избран [[Иван П. Славейков]], за подпредседател
Народно читалище
== Източници ==
* Радев Иван,
[[Категория:Читалища в България]]
|