Маври: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x1)
м форматиране: 6x тире, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 3:
[[Картинка:PLATE1BX.jpg|мини|200px|реконструкция на облекло на мавърски благородници в немска книга от 1880 г.]]
 
'''Маврите''' са средновековни [[мюсюлманин|мюсюлмански]] обитатели на западното [[Средиземноморие]] и [[Западна Сахара]], а именно:
* жителите на [[Мавретания]] - – историческа област и берберска държава в Северозападна Африка;
* [[Ал-Магреб]] - – крайбрежните земи на днешно [[Мароко]], [[Алжир]] и [[Тунис]];
* [[Ал-Андалус]] - – бившите ислямски независими области, сега провинция [[Андалусия]] в [[Испания|Южна [[Испания]], както и в Централна Испания и [[Португалия]];
* [[Емирство Гранада]] - – бившите ислямски независими области в днешна Югоизточна Испания;
* земите в западната част на пустинята [[Сахара]] - – [[Западна Сахара]], Южно Мароко и Алжир, [[Мавритания]] и [[Мали]], части от [[Нигер]] и по-отдалечени райони;
* автономните испански градове [[Гибралтар]], [[Сеута]] и [[Мелиля]].
 
През [[средновековието]] думата „мавър“„''мавър''“ е използвана за обозначаване на мюсюлманин от тези райони, както и по-общо за [[араби]]н, [[бербери|бербер]] или [[Северна Африка|североафриканец]].
 
== История на маврите ==
Името идва от древното [[бербери|берберско]] племе маври и тяхното царство [[Мавретания]], което става [[Римскаримска империя|римскапровинция]] провинция, след като последният му цар [[Бокх II]] го завещава на [[Октавиан Август]] през [[33 пр.н.е.]]. Вероятно името идва от старогръцкото '''маврос'-'<nowiki/>' – черен. Макар че под „маври“ днес се разбират мюсюлмани, самото име мавър (''Moor'') предхожда [[ислям]]а. То е свързано с малкото царство [[Нумидия]] от [[3 век пр.н.е.]], заемало днешните [[Мароко]] и централенЦентрален и западенЗападен [[Алжир]].<ref>Michael Brett and Elizabeth Fentress, ''The Berbers'' at 25 & 77; Gabriel Camps, ''Les Berbères'' (Edisud 1996) at 20–2120 – 21, 25</ref>. С името ''маври'' римляните наричали всички нероманизирани местни жители на [[Северна Африка]], управлявани от свои собствени водачи до [[3 век]].
 
През [[711]] група маври нападат [[вестготи|вестготска]] [[християнство|християнска]] [[Испания]]. Водени от [[Тарик ибн-Зияд]], за осем години те покоряват почти цяла Испания. Те се опитват да се придвижат на североизток и отвъд [[Пиренеи]]те, но са победени от [[франки]]те на [[Карл Мартел]] в [[Битка при Поатие|битката при Поатие]] през 732. Няколко десетилетия маврите управляват Северна Африка и Испания, с изключение на малки области на северозапад и предимно [[баски]]те райони в Пиренеите. Държавата им е обхваната от вътрешни конфликти през [[750-те. Страната се разпада на множество [[Феодализъм|феодални владения]], предимно мюсюлмански, които са консолидирани от [[Кордовски халифат|Кордовския халифат]] на [[Омаяди]]те. Християнските държави, разположени на север и запад, бавно разширяват властта си в Испания. [[Галисия]], [[Кралство Леон|Леон]], [[Навара]], [[Арагон]], [[Каталония]] (или ''Marca Hispanica''), както и [[Кастилия (историческа област)|Кастилия]], стават християнски през следващите няколко века. Този период е известен с толерантното отношение към християни, мюсюлмани и [[евреи]], обитаващи едни и същи територии. [[Кордовски халифат|Кордовският халифат]] се разпада през 1031 и мюсюлманската територия на Испания се управлява от северноафрикански маври.
 
През 1212 г. коалиция от християнски крале, начело с [[Алфонсо VIII Кастилски]], изтласква мюсюлманите от Централна Испания. Въпреки това мавърското емирство [[Гранада]] процъфтява още 3 века. В наши дни това кралство е известно с архитектурни шедьоври като [[Алхамбра]]. На [[2 януари]] [[1492]] г. последният [[емир]] на Гранада [[Мухамад XII (Гранада)|Мухамад XII]] се предава при обсадата на армията на наскоро обединената християнска Испания. Оцелелите маври са принудени да напуснат страната или са насилствено християнизирани. Тези потомци на мюсюлмани са наричани ''[[мориски]]''. Те остават значителна част от селяните в някои райони като [[Арагон]], [[Валенсия]] или [[Андалусия]], до систематичното им експулсиране между [[1609]] и [[1614]] г. Тези мерки засягат около 300 хил. души от 8-милионното население на страната по онова време. Изгонените маври заминават главно за Мароко, Алжир и Тунис, където допринасят за културното им развитие. Въпреки това следите на маврите в Испания и в испанския език са видими и до днес.
Страната се разпада на множество [[феодално владение|феодални владения]], предимно мюсюлмански, които са консолидирани от [[Кордовски халифат|Кордовския халифат]] на [[Омаяди]]те. Християнските държави, разположени на север и запад, бавно разширяват властта си в Испания. [[Галисия]], [[Кралство Леон|Леон]], [[Навара]], [[Арагон]], [[Каталония]] (или ''Marca Hispanica''), както и [[Кастилия (историческа област)|Кастилия]], стават [[християнство|християнски]] през следващите няколко века. Този период е известен с толерантното отношение към християни, [[ислям|мюсюлмани]] и [[евреи]], обитаващи едни и същи територии. Кордовският халифат се разпада през [[1031]] и мюсюлманската територия на Испания се управлява от северноафрикански маври.
 
През [[1212]] г. коалиция от християнски крале начело с [[Алфонсо VIII (Кастилия)|Алфонсо VIII Кастилски]] изтласква мюсюлманите от Централна Испания. Въпреки това мавърското емирство [[Гранада]] процъфтява още 3 века. В наши дни това кралство е известно с архитектурни шедьоври като [[Алхамбра]]. На [[2 януари]] [[1492]] г. последният [[емир]] на Гранада [[Мухамад XII. (Гранада)|Мухамад XII.]] се предава при обсадата на армията на наскоро обединената християнска Испания.
 
Оцелелите маври са принудени да напуснат страната или са насилствено християнизирани. Тези потомци на мюсюлмани са наричани ''[[мориски]]''. Те остават значителна част от селяните в някои райони като [[Арагон]], [[Валенсия]] или [[Андалусия]] до систематичното им експулсиране между [[1609]] и [[1614]] г. Тези мерки засягат около 300 хил. души от 8-милионното население на страната по онова време. Изгонените маври заминават главно за Мароко, Алжир и Тунис, където допринасят за културното им развитие.
 
Въпреки това следите на маврите в Испания и в испанския език са видими и до днес.
 
== Бележки ==