Пинк Флойд: Разлика между версии

| период_на_активност = 1965- – 1995, 2005, 2012- – 2014<br/>

}}

'''Пинк Флойд'''<ref>"Енциклопедия„Енциклопедия АБВ на попмузиката"попмузиката“, 1987, автори Хайнц-Петер Хофман и Йордан Рупчев, Държавно издателство "Музика"„Музика“</ref> ({{lang-en|Pink Floyd}}) е британска [[рок музика|рок]] група, която постига международно признание със своята [[Прогресив рок|прогресивна]] и [[Психеделия|психедилична музика]]. Отличават се с използването на философски текстове, звукови експерименти, интересни обложки и изпипани до съвършенство шоута, те са една от [[Списък на музикантите с най-много продадени албуми|най-комерсиално успешните]] и музикално влиятелни групи в историята на популярната музика.

Райт напуска Пинк Флойд през 1979 година, последван от Уотърс през 1985 година. Гилмор и Мейсън продължават, като Пинк Флойд а по-късно Райт се присъединява към тях като гост музикант. Те продължават да записват и да правят турнета до 1994 година, като през тези години издават и два албума — – ''[[A Momentary Lapse of Reason]]'' (1987) и ''[[The Division Bell]]'' (1994). След близо две десетилетия на проблеми, Пинк Флойд се събират отново през 2005 година за изпълнението си на [[Live 8|Лайв Ейт]], но Гилмор и Уотърс тогава заявят, че нямат планове да се съберат отново, като група. Сид Барет умира през 2006, а Ричард Райт през 2008 година. Гилмор и Мейсън се присъединяват в едно от шоутата на Уотърс през 2011 година в [[O2 арена (Лондон)|O2 арена]] в Лондон. Последният албум на Pink Floyd - – ''The Endless River,'' записан без Роджър Уотърс, излезе през ноември 2014 и е реализиран върху неиздаден материал от албума ''The Division Bell'' през периода 1993–19941993 – 1994 г.

През 1996 година, Пинк Флойд са приети в [[Зала на славата на рокендрола|Залата на славата на рокендрола]], а през 2005 и в Залата на славата на британската музика. До 2013 те са продали повече от 250 милиона записи в целия свят,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bloomberg.com/apps/news?pid=newsarchive&sid=aOmothQgn6l4&refer=muse | заглавие = Pink Floyd Reunion Tops Fans' Wish List in Music Choice Survey | достъп_дата = 2014-02-05 | фамилно_име = Beech | първо_име = Mark | дата = 2007-09-26 | труд = NEWS | издател = bloomberg.com | език = en | цитат = A long-term reunion of Pink Floyd, which has sold 250 million records, has been ruled out by founder Roger Waters even as other veteran acts reform, including the Police, the Stooges and the Who. Led Zeppelin is staging a charity concert on Nov. 26.}}</ref> включително 74,5 милиона сертифицирани бройки в САЩ.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.riaa.com/goldandplatinum.php?content_selector=top-selling-artists | заглавие = Top Selling Artists | достъп_дата = 2014-02-05 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = riaa.com | език = en | цитат = }}</ref>

Въпреки че групата изобщо не е ориентирана към издаване на хитове на сингли, нейната композиция ''Money'' (Пари) от постигналия солиден успех албум ''[[Dark Side of the Moon]]'' (Тъмната страна на Луната) ([[1973]]) стига първо място в класациите на [[Съединени американски щати|САЩ]], и което е по-важно, остава в челните 100 за повече от десетилетие, като чупи много рекорди по пътя и прави албума един от най-продаваните на всички времена. Самият албум ''Dark Side of the Moon'' е [[концептуален албум]], разглеждащ теми като [[Психоза|умопомрачение]], [[невроза]] и [[Слава (известност)|слава]], който поради използваната нова 16-пистова записваща техника на студиото [[Аби Роуд]] и огромното време, отделено от инженера ([[Алън Парсънс]]), налага нови стандарти за точно възпроизвеждане на звука. Албумът ''Dark Side of the Moon'' става източник и на упорита градска легенда, според която той е нещо като синхронизиран саундтрак към филма ''[[Магьосникът от Оз (филм, 1939)|Магьосникът от Оз]]'' (по-късно Дейвид Гилмор отрича албумът да има нещо общо с филма).

През [[1983]] г. е издаден албумът ''[[The Final Cut]]'' (нееднозначно заглавие, превеждано различно: „Последният удар“, „Краят“, „Последната рана“ и дори „Последен монтаж“!). Тонът му е дори по-мрачен от този в ''The Wall''. Албумът ''The Final Cut'' изследва отново много от темите на ''The Wall'', засяга актуални тогава събития и отразява гневното отношение на Роджър Уотърс към участието на Великобритания във [[Фолкландска война|войната за Фолкландските острови]], най-вече с композицията ''The Fletcher Memorial Home'' (Домът „Флетчър“), както и опасността и страха от [[ядрена война]] в композицията ''Two Suns in the Sunset'' (Две слънца залязват). Макар и издаден като албум на Пинк Флойд, проектът изцяло е доминиран от Роджър Уотърс и става прототип за звука и формата на по-късните солови проекти на Уотърс. Според стандартите на Пинк Флойд, албумът постига умерен успех и има един по-малък радио хит — – ''Not Now John'' (Не сега, Джон).

След издаването на албума ''The Final Cut'' членовете на групата поемат по самостоятелни пътища, като Уотърс и Гилмор издават соло албуми. През [[1987]] г. обаче Гилмор се опитва да възроди групата с Ник Мейсън. Следва остър юридически спор с Роджър Уотърс (който напуска групата през [[1985]] г.), но Гилмор и Мейсън получават правото да издадат албум с името на Пинк Флойд (Уотърс обаче получава правата върху някои традиционни за Пинк Флойд художествени средства и почти целия албум ''The Wall''). Ричард Райт се присъединява отново към групата по време на записите на албума ''[[A Momentary Lapse of Reason]]'' (Краткотрайна загуба на разсъдък), или (Моментна грешка на съзнанието) като [[студиен музикант]] на седмична заплата. Ричард Райт е член на групата и при издаването на албума ''[[The Division Bell]]'' („Камбана на раздялата“ или „Дивизионна камбана“) през [[1994]] г. и последвалото го турне. Последната записана песен от музикантите е [[High Hopes (песен на Пинк Флойд)|„High Hopes“]] и неслучайно е сложена последна в списъка от песните.

На 30 август 2013 г. спектакълът The Wall (преобразуван от Роджър Уотърс за представяне на големи и открити стадиони) е изнесен и в България. Шоуто бива проведено на [[Национален стадион „Васил Левски“|Националният стадион „Васил Левски“]] пред над 50 000 зрители. [[Роджър Уотърс]] кани на сцената 15 български деца с които да пее "Another„Another Brick In The Wall"Wall“. По време на песента "Mother"„Mother“, точно след фразата ''"Mother„Mother, should I trust the government?"“'' (''Мамо, трябва ли да вярвам на правителството?''), на стената се изписва на български думата "ОСТАВКА"„ОСТАВКА“ (виж [[Протести срещу кабинета „Орешарски“]]).

След двадесет годишна раздяла, на 2 юли 2005 г., Дейвид Гилмор, Рик Райт, Ник Мейсън и Роджър Уотърс се събират отново, за да участват в благотворителния концерт "„[[Live 8]]"“ по покана на [[Боб Гелдоф]].

* Tonite let's all make love in London - – EP (1968)

* Is there anybody out there - – The Wall live 1980- – 81 (2000)

* През 2005г2005 г. барабанистът Ник Мейсън издава книгата <nowiki>''Inside out''</nowiki>, която разказва историята на групата, пречупена през гледната му точка.

* След [[атаки от 11 септември 2001 година|атаките на 11 септември 2001]], радио [[конгломерат]]ътконгломератът [[Клиър Ченъл Комюникейшънс]] (Clear Channel Communications) разпространява списък от 150 песни, за които се препоръчва да бъдат изтеглени от излъчване в ефир. В този списък са и песните на Пинк Флойд ''Run Like Hell'' (Бягай като дявол) (...''They're gonna send you back to mother in a cardboard box'' – Ще те изпратят на майка ти в кашон) и ''Mother'' (Майко) (''Mother, do you think they'll drop the bomb'' – Майко, мислиш ли, че ще пуснат бомбата?).