Разлика между версии на „Пинк Флойд“

м
Disambiguated: умопомрачениеПсихоза, славаСлава (известност); Unlinked: Конгломерат; форматиране: 7x кавички, 5x тире, 4x тире-числа, 2+ п...
м
м (Disambiguated: умопомрачениеПсихоза, славаСлава (известност); Unlinked: Конгломерат; форматиране: 7x кавички, 5x тире, 4x тире-числа, 2+ п...)
| националност =
| стил = [[Прогресивен рок]], [[психеделичен рок]], [[арт рок]], [[хард рок]], [[блус рок]], [[експериментален рок]]
| период_на_активност = 1965- – 1995, 2005, 2012- – 2014<br/>
| лейбъл = [[EMI|ИЕмАй]], [[Кепитъл Рекърдс|Кепитъл]], [[Кълъмбия рекърдс|Кълъмбия]], [[Parlophone Records|Парлофон]]
| свързани_изпълнители =
| общомедия =
| без_общомедия = 0
}}
'''Пинк Флойд'''<ref>"Енциклопедия„Енциклопедия АБВ на попмузиката"попмузиката“, 1987, автори Хайнц-Петер Хофман и Йордан Рупчев, Държавно издателство "Музика"„Музика“</ref> ({{lang-en|Pink Floyd}}) е британска [[рок музика|рок]] група, която постига международно признание със своята [[Прогресив рок|прогресивна]] и [[Психеделия|психедилична музика]]. Отличават се с използването на философски текстове, звукови експерименти, интересни обложки и изпипани до съвършенство шоута, те са една от [[Списък на музикантите с най-много продадени албуми|най-комерсиално успешните]] и музикално влиятелни групи в историята на популярната музика.
 
Основана през 1965 година, групата първоначално се състои от студентите [[Сид Барет]], [[Ник Мейсън]], [[Роджър Уотърс]] и [[Ричард Райт]]. Първоначално те придобиват популярност с изпълненията си на сцената на лондонския ъндърграунд в края на 1960-те, и под творческото лидерство на Сид Барет издават два сингъла, които влизат в [[Ю Кей Сингълс Чарт]] и успешен дебютен албум. [[Дейвид Гилмор]] се присъединява, като пети член през декември 1967 година, а Барет напуска през април 1968 поради неговото износено психично здраве. След раздялата с Барет, Роджър Уотърс става основен текстописец на групата, а от средата на 1970-те той доминира и в композирането на песните, разработва оригинални [[Концептуален албум|концепции]] в критично и търговски признатите им албуми ''[[The Dark Side of the Moon]]'' (1973), ''[[Wish You Were Here]]'' (1975), ''[[Animals]]'' (1977), ''[[The Wall]]'' (1979) и ''[[The Final Cut]]'' (1983).
 
Райт напуска Пинк Флойд през 1979 година, последван от Уотърс през 1985 година. Гилмор и Мейсън продължават, като Пинк Флойд а по-късно Райт се присъединява към тях като гост музикант. Те продължават да записват и да правят турнета до 1994 година, като през тези години издават и два албума – ''[[A Momentary Lapse of Reason]]'' (1987) и ''[[The Division Bell]]'' (1994). След близо две десетилетия на проблеми, Пинк Флойд се събират отново през 2005 година за изпълнението си на [[Live 8|Лайв Ейт]], но Гилмор и Уотърс тогава заявят, че нямат планове да се съберат отново, като група. Сид Барет умира през 2006, а Ричард Райт през 2008 година. Гилмор и Мейсън се присъединяват в едно от шоутата на Уотърс през 2011 година в [[O2 арена (Лондон)|O2 арена]] в Лондон. Последният албум на Pink Floyd - – ''The Endless River,'' записан без Роджър Уотърс, излезе през ноември 2014 и е реализиран върху неиздаден материал от албума ''The Division Bell'' през периода 1993–19941993 – 1994 г.
 
През 1996 година, Пинк Флойд са приети в [[Зала на славата на рокендрола|Залата на славата на рокендрола]], а през 2005 и в Залата на славата на британската музика. До 2013 те са продали повече от 250 милиона записи в целия свят,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bloomberg.com/apps/news?pid=newsarchive&sid=aOmothQgn6l4&refer=muse | заглавие = Pink Floyd Reunion Tops Fans' Wish List in Music Choice Survey | достъп_дата = 2014-02-05 | фамилно_име = Beech | първо_име = Mark | дата = 2007-09-26 | труд = NEWS | издател = bloomberg.com | език = en | цитат = A long-term reunion of Pink Floyd, which has sold 250 million records, has been ruled out by founder Roger Waters even as other veteran acts reform, including the Police, the Stooges and the Who. Led Zeppelin is staging a charity concert on Nov. 26.}}</ref> включително 74,5 милиона сертифицирани бройки в САЩ.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.riaa.com/goldandplatinum.php?content_selector=top-selling-artists | заглавие = Top Selling Artists | достъп_дата = 2014-02-05 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = riaa.com | език = en | цитат = }}</ref>
 
== История ==
[[Image:DarkSideOfTheMoon1973.jpg|thumb|300px|Pink Floyd, 1973]]
 
Въпреки че групата изобщо не е ориентирана към издаване на хитове на сингли, нейната композиция ''Money'' (Пари) от постигналия солиден успех албум ''[[Dark Side of the Moon]]'' (Тъмната страна на Луната) ([[1973]]) стига първо място в класациите на [[Съединени американски щати|САЩ]], и което е по-важно, остава в челните 100 за повече от десетилетие, като чупи много рекорди по пътя и прави албума един от най-продаваните на всички времена. Самият албум ''Dark Side of the Moon'' е [[концептуален албум]], разглеждащ теми като [[Психоза|умопомрачение]], [[невроза]] и [[Слава (известност)|слава]], който поради използваната нова 16-пистова записваща техника на студиото [[Аби Роуд]] и огромното време, отделено от инженера ([[Алън Парсънс]]), налага нови стандарти за точно възпроизвеждане на звука. Албумът ''Dark Side of the Moon'' става източник и на упорита градска легенда, според която той е нещо като синхронизиран саундтрак към филма ''[[Магьосникът от Оз (филм, 1939)|Магьосникът от Оз]]'' (по-късно Дейвид Гилмор отрича албумът да има нещо общо с филма).
 
Албумът ''Dark Side of the Moon'' и последвалите го три албума: ''[[Wish You Were Here]]'' (Бих искал да си тук), ''[[Animals]]'' (Животни) и ''[[The Wall]]'' (Стената) често се смятат за върха в кариерата на Пинк Флойд. Първият от тези албуми, ''Wish You Were Here'', издаден през [[1975]], е в памет на Сид Барет, а текстовете му и посрещнатото с критика инструментално изпълнение ''Shine On You Crazy Diamond'' (Заблести, ти, луд диамант), както и класическата едноименна композиция, са свързани изключително с последствията от неговото психично разстройство.
 
=== 1980-те ===
През [[1983]] г. е издаден албумът ''[[The Final Cut]]'' (нееднозначно заглавие, превеждано различно: „Последният удар“, „Краят“, „Последната рана“ и дори „Последен монтаж“!). Тонът му е дори по-мрачен от този в ''The Wall''. Албумът ''The Final Cut'' изследва отново много от темите на ''The Wall'', засяга актуални тогава събития и отразява гневното отношение на Роджър Уотърс към участието на Великобритания във [[Фолкландска война|войната за Фолкландските острови]], най-вече с композицията ''The Fletcher Memorial Home'' (Домът „Флетчър“), както и опасността и страха от [[ядрена война]] в композицията ''Two Suns in the Sunset'' (Две слънца залязват). Макар и издаден като албум на Пинк Флойд, проектът изцяло е доминиран от Роджър Уотърс и става прототип за звука и формата на по-късните солови проекти на Уотърс. Според стандартите на Пинк Флойд, албумът постига умерен успех и има един по-малък радио хит – ''Not Now John'' (Не сега, Джон).
 
След издаването на албума ''The Final Cut'' членовете на групата поемат по самостоятелни пътища, като Уотърс и Гилмор издават соло албуми. През [[1987]] г. обаче Гилмор се опитва да възроди групата с Ник Мейсън. Следва остър юридически спор с Роджър Уотърс (който напуска групата през [[1985]] г.), но Гилмор и Мейсън получават правото да издадат албум с името на Пинк Флойд (Уотърс обаче получава правата върху някои традиционни за Пинк Флойд художествени средства и почти целия албум ''The Wall''). Ричард Райт се присъединява отново към групата по време на записите на албума ''[[A Momentary Lapse of Reason]]'' (Краткотрайна загуба на разсъдък), или (Моментна грешка на съзнанието) като [[студиен музикант]] на седмична заплата. Ричард Райт е член на групата и при издаването на албума ''[[The Division Bell]]'' („Камбана на раздялата“ или „Дивизионна камбана“) през [[1994]] г. и последвалото го турне. Последната записана песен от музикантите е [[High Hopes (песен на Пинк Флойд)|„High Hopes“]] и неслучайно е сложена последна в списъка от песните.
 
Всички членове на Пинк Флойд издават соло албуми, които постигат различна степен на успех сред критиката и на пазара. Албумът ''Amused To Death'' (Развеселен до смърт) на Роджър Уотърс е хвален изключително много.
Пищните сценични шоута са характерни и за рок групата ''Дизастър Ериа'' (Disaster Area – район на бедствие), която създава най-силния шум във вселената и използва слънчеви изригвания за ефекти по време на шоутата и която е измислена от [[Дъглас Адамс]] в неговата поредица ''[[Пътеводител на галактическия стопаджия]]''. Дъглас Адамс е личен приятел на Дейвид Гилмор и се появява веднъж като гостуващ китарист по време на турнето с шоуто ''P.U.L.S.E''.
 
На 30 август 2013 г. спектакълът The Wall (преобразуван от Роджър Уотърс за представяне на големи и открити стадиони) е изнесен и в България. Шоуто бива проведено на [[Национален стадион „Васил Левски“|Националният стадион „Васил Левски“]] пред над 50 000 зрители. [[Роджър Уотърс]] кани на сцената 15 български деца с които да пее "Another„Another Brick In The Wall"Wall“. По време на песента "Mother"„Mother“, точно след фразата ''"Mother„Mother, should I trust the government?"'' (''Мамо, трябва ли да вярвам на правителството?''), на стената се изписва на български думата "ОСТАВКА"„ОСТАВКА“ (виж [[Протести срещу кабинета „Орешарски“]]).
 
=== Последни прояви ===
Албумът ''Echoes'' предизвиква някои противоречия, защото песните в него преминават без пауза към следващите в различна последователност от тази в оригиналните албуми, а в някои случаи значителни части от песни, като ''Echoes'', ''Shine On You Crazy Diamond'' and ''Marooned'' (Изоставен), са отстранени.
 
След двадесет годишна раздяла, на 2 юли 2005 г., Дейвид Гилмор, Рик Райт, Ник Мейсън и Роджър Уотърс се събират отново, за да участват в благотворителния концерт "[[Live 8]]" по покана на [[Боб Гелдоф]].
 
Ричард Райт умира на [[15 септември]] [[2008]] след кратко боледуване от [[рак (болест)|рак]].
* ''[[The Endless River]]'' ([[2014]])
Саундтраци:
* Tonite let's all make love in London - – EP (1968)
* Zabriskie point (1972)
Албуми на живо:
* Delicate sound of thunder (1988)
* Pulse (1995)
* Is there anybody out there - – The Wall live 1980- – 81 (2000)
 
=== Неиздаден материал ===
== Библиография ==
* За около десет години от 1982, фен-списанието, ''[[The Amazing Pudding]]'' документира дейностите на групата.
* През 2005г2005 г. барабанистът Ник Мейсън издава книгата <nowiki>''Inside out''</nowiki>, която разказва историята на групата, пречупена през гледната му точка.
 
== Любопитни факти ==
 
* Гигантското надуваемо прасе, използвано за обложката на ''Animals'', летящо край [[електроцентрала Батърсий|електроцентралата Батърсий]] (Battersea Power Station), се откъснало от въжето си и отлетяло, а според някои пилоти се било издигнало на 12 000 м височина.
* Оригиналното надуваемо прасе, използвано в ''Animals'' и турнетата с шоуто ''The Wall'' е присъдено като интелектуална собственост на Роджър Уотърс и не може да се използва в турнетата на реформираната от Гилмор, Мейсън и Райт група Пинк Флойд. Те заобикалят тази забрана, като променят пола на прасето, чрез добавяне на полови жлези.
* След [[атаки от 11 септември 2001 година|атаките на 11 септември 2001]], радио [[конгломерат]]ътконгломератът [[Клиър Ченъл Комюникейшънс]] (Clear Channel Communications) разпространява списък от 150 песни, за които се препоръчва да бъдат изтеглени от излъчване в ефир. В този списък са и песните на Пинк Флойд ''Run Like Hell'' (Бягай като дявол) (...''They're gonna send you back to mother in a cardboard box'' – Ще те изпратят на майка ти в кашон) и ''Mother'' (Майко) (''Mother, do you think they'll drop the bomb'' – Майко, мислиш ли, че ще пуснат бомбата?).
 
== Групи в чест на Пинк Флойд ==