Разлика между версии на „Правителство на Александър Малинов 3 и 4“

м
м (Disambiguated: фронтВоенен фронт)
== Политика ==
=== Продължение на военните действия ===
Въпреки че е образувано от политически дейци на съглашенофилски партии, новото правителство обявява, че ще продължи войната „до победен край“. Тази позиция е продиктувана от твърдото решение на държавите от [[Антанта|Съглашение]]то да водят мирни преговори с [[България]] едва при безусловната ѝ [[капитулация]]. В началото на септември 1918 г. положението в [[българската армия]] на [[Солунски фронт|Южния фронт]] рязко се влошава. Не достигат дрехи, храна и [[боеприпаси]], засилва се болшевишката пропаганда. [[Германия]] не изпраща предварително обещаните подкрепления. Съотношението в сила и бойна техника в повечето участъци от [[Военен фронт|фронт]]а е два до три пъти в полза на съглашенските войски<ref name="Encyclopedy"/>.
 
На [[18 септември]] с.г. след продължителна подготовка и няколкодневни боеве съглашенските войски успяват да пробият българската отбрана при [[Пробив при Добро поле|Добро поле]] и да заплашат с обръжение българските войски на запад от р. [[Вардар]]. Военните неуспехи и тежкото положение в тила стават основна причина за избухването на [[Владайско въстание|Войнишкото въстание]]. На [[24 септември]] с.г. въстанически отряди завземат Главната квартира на действащата армия. За да върнат войниците на фронта, от затвора са освободени лидерите на [[БЗНС]] [[Александър Стамболийски]] и [[Райко Даскалов]]. Убедили се в безнадежността на мисията, те застават начело на въстанието и на [[27 септември]] с.г. в [[Радомир]] обявяват България за република. През следващите два дни въстаниците правят опит да превземат [[София]], но лошата им организация и бавното придвижване позволяват на правителството с германска помощ да ги разгроми. Раненият военен ръководител на въстанието д-р Даскалов и обявеният за министър-председател на републиката Стамболийски минават в нелегалност<ref name="Encyclopedy"/>.