Като юноша е бил в школите на Динамо и Локомотив, но през 1991 се връща в родниятродния си град, за да играе за Спартак Митишчи. През 1996 дебютира в мъжкия футбол с екипа на Спартак, като успява да си спечели титулярното място под ръководството на [[Георгий Ярцев]]. В следващите сезони Вадим играе по-рядко и през 1998 е даден под наем на Торпедо Москва, където записва 10 мача. Все пак Вадим печели 4 титли на Русия в състава на Спартак. През 2000 преминава в [[Локомотив (Москва)]]. Там Вадим успява да се наложи и заедно с [[Олег Пашинин]], [[Дмитрий Сенников]] и [[Генади Нижегородов]] създават една от най-силните защитни четворки в руския футбол. През 2003 отбелязва гол за националният отбор на Русия в баражът за Евро 2004 срещу Уелс. Този гол праща „Сборная“ на турнира, а в радостта си след края на мача Вадим използва обиди срещу уелсците. След този случай той придобива още по-голяма популярност. През 2007 [[Анатолий Бишовец]] отказва да разчита на Вадим и го продава в Торпедо, където треньор е [[Георгий Ярцев]]. В началото на 2008 Евсеев подписва със Сатурн, като става един от основните футболисти на „извънземните“. След разпадането на отбора играе в Торпедо Жодино и на 21 ноември 2011 слага край на кариерата си. В началото на 2012, по покана на [[Дмитрий Аленичев]], Евсеев подписва с Арсенал Тула и изиграва 5 мача. През май 2012 му е организиран бенефис, след което слага край на кариерата си. Въпреки това Вадим продължава да играе на аматьорско ниво в [[Олимпик Митишчи]].<ref>http://www.ffmo.ru/node/15667</ref>
В края на 2015 г. издава автобиографията си „Футбол без цензуры“.