Душа: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Disambiguated: Дух → Дух (философия), Слово → Логос (философия) |
LordBumbury (беседа | приноси) м мъжки род, грешен пълен член пред си |
||
Ред 12:
В XXIII глава от [[Илиада]] Омир разказва за това как една вечер [[Ахил]], погълнат от мъка по изгубения си приятел [[Патрокъл]], не може да заспи и ляга на брега на морето, където някак неусетно се унася в сладък сън. На сън му се явява сянката (psyche) на Патрокъл и му зарича по-скоро да извърши погребалните обреди, за да може душата на приятеля му да почива в мир и спокойно да отлитне към „широкопортата къща“ на бог [[Хадес]]. Поисква още костите и на двамата да почиват в една [[урна]], дадена от богинята [[Тетида]], майка на [[Ахил]], нереида и внучка на титанидата [[Тетида]]. [[Ахил]] обещава да изпълни всичко заръчано и понечва да прегърне милия си приятел, но сянката,,подобно на дим” изчезва. [[Омир]] набляга на факта, че според древногръцките традиции, да се зачете волята на покойника, е начин да се заяви тържествено принадлежността към определена социална група, да се приемат нейните правила и да се гарантира просъществуването ѝ. Дълг и задължение на Ахил е да стори подобаващото в чест на мъртвия си приятел: да извърши точно всички погребални ритуали, защото само така душата на Патрокъл може да премине през Великата порта на бог Хадес, през която всеки преминал никога не се завръща, и да се едини със смъртта. Точно затова Ахил отказва пред гръцките царе, повели го при [[Агамемнон]], да измие окървавените си от убийството на [[Хектор]] ръце и така да се очисти, преди да осигури за своя покоен приятел трите основни части на погребалните обичаи в [[Древна Гърция|Древна Елада]]: prothesis(изнасянето, излагането на тялото), ekphora (погребалната процесия, вървяща до кладата или [[гроб]]а ([[гробище]]то)) и погребването (изгарянето) на тялото, погребалните [[жертвоприношение|жертвоприношения]] и банкет, както и великолепните погребални игри. Дезориентацията и депресията на близките на починалия са преодолявани чрез пирове и спортни състезания, подчертаващи престижа на покойника и неговото семейство. Погребенията на важни фигури, са придружавани точно с подобни погребални игри и състезания (agon), каквито Омир описва в тази XXIII глава на Илиад, като от VII в. пр. Хр. нататък игрите стават център само на [[култ към героите|героичния култ]].
И в [[Одисея]] Омир говори за psyche (сенки) и за пътуването към двореца на бог Хадес. [[Ритуал]]на традиция и фантазия се сливат в едно за да бъдат описани подробно пътя, който трябва да бъде изминат до света на мъртвите, който според текста се намира на края на света (отвъд Океана), и временното пребиваване в него. В XXIV глава на Одисея бог [[Хермес]] е описан като “психопомп”(водач на души), който извиква душите на покойниците и със своя вълшебен жезъл им помага да намерят пътя си към задгробния свят – царството на бог Хадес. В Одисея входът на това царство е маркиран с образувалата се от сливането на реките на огъня и на стенанията, река [[Ахерон]], която на места е заменена с езеро. Реката или езерото очертават границата, която лодкарят пресича с лодката си за да стигне до починалия, чиято душа трябва да преведе през водите до царството на мъртвите. Може би това преминаване през водна шир не е случайно, като се има в предвид очистителната функция на водата в древногръцките вярвания. Навярно мъртвият трябва да се пречисти преди да стъпи в царството на мъртвите и да,,заживее”
== Философски значения ==
| |||