Докато е извън футбола, Егор участва в предаването [[Форт Бояр]] и е телевизионен коментатор на европейското първенство по [[Първи канал]]. В началото на 2005 под ръководството на [[Александър Старковс]] Егор често остава на резервната скамейка. В отборът се завръща и бившият му съотборник [[Дмитрий Аленичев]], но двамата играят заедно само в един мач – срещу ФК Москва. През септемри 2005 Титов се завръща и в националният отбор, влизайки като резерва в мач с Лихтенщайн. В последният мач от шампионата капитанът вкарва изравнителен гол на Локомотив, с който Спартак печели сребърните медали в шампионата и се класира за шампионската лига.
През 2006 в мач с Ростов Егор вкарва стотниятстотния си гол за Спартак във всички турнири и така става член на [[Клуб 100]]. Играе и в груповата фаза на шампионската лига, но Спартак завършва последен в групата. На 7 февруари 2007 изиграва последниятпоследния си мач за националният отбор на Русия. На 20 март обявява отказването си от националният отбор поради семейни причини. През този сезон Титов записва мач номер 400 за „червено-белите“ във всички турнири, както и гол номер 100 в [[РФПЛ]] и мач номер 300 в първенството.
На 12 юли 2008 неговият тим губи от вечниятвечния си враг [[ЦСКА Москва]] с 5 на 1. След този мач тогавашният треньор на Спартак [[Станислав Черчесов]] вади Егор от първият тим, заедно с още двама основни играчи – [[Моцарт (футболист)|Моцарт Сантос]] и [[Максим Калиниченко]]. Титов се скарва с Черчесов и напуска любимиятлюбимия си Спартак. После играе половин сезон в Химки. В началото на 2009 подписва с [[Локомотив Астана]], където играе бившият му съотборник от Спартак [[Андрей Тихонов]]. През март 2010 слага край на кариерата си. През април 2012 се завръща във футбола с екипа на Арсенал Тула. На 9 септември 2012 за втори път се отказва от футбола. На същият ден в негова чест е организиран прощален мач между ветераните на Спартак и [[Динамо Киев]].<ref>http://soccer.ru/news/311728.shtml</ref>
