Дебюта на Патрезе във Формула 1 стана в [[1997 Голяма награда на Монако|ГП на Монако 1977]], след като отбора бе принуден да смени пилотите, след като [[Ренцо Дзордзи]] имаше финансови проблеми. През този сезон той постига и първите си точки с 6-то място във Фуджи. През следващата година [[Джаки Оливър]], шеф на Шадоу напуска тима, за да сформира отбора на [[Ероуз]] като взима Патрезе със себе си.
През 1978 вече в новиятновия си отбор, Патрезе имаше възможност да спечели [[1978 Голяма награда на ЮАР|ГП на Южна Африка]], преди да получи повреда в двигателя, 15 обиколки до финала. По-късно през сезона, италианеца е въвлечен в инцидент с [[Джеймс Хънт]] и други пилоти, в това число [[Рони Петерсон]] на старта на [[1978 Голяма награда на Италия|ГП на Италия]]. Макар контузиите на шведа да не са били живото-затрашаващи, той почива ден след състезанието от емболизъм. По заповед издадена от Организацията на Гран При пилотите, на Патрезе му е забранено да участва на следващото състезание в Уоткинс Глен. След инцидента Хънт обвинява Патрезе, заради това че италианеца е причинил катастрофата, като зрителите по ББС, често чуват острите коментари на Хънт към Патрезе, всеки път когато италианеца е в обектива на камерите през периода 1980 – 1993. Британеца смята че Патрезе е причината [[Макларън]]-а на Хънт и [[Лотус]]-а на Петерсон да се докоснат, но Рикардо отвръщаа при това успешно. Според италианеца той вече е бил напред от двойката, преди самият инцидент да се случи. Патрезе е оневинен от съда през 1981, за сметка на участието на Хънт за смъртта на Петерсон. През 1979 Патрезе влизая в точките само един път, преди да постигне първия си подиум в [[1980 Голяма награда на САЩ-запад|Лонг Бийч]], на следващата година и още два през 1981.
