Разлика между версии на „Викентинки“

м
редакция без резюме
м
}}
'''Милосърдните сестри на свети Винкенти от Паула''' (на [[латински|лат.]] ''Societas Filiarum Caritatis a S. Vincentio de Paulo'') е [[Римокатолическа църква|католически]] религиозен институция, основана от [[Викенти дьо Пол]]. Нейните членове са популярни в България под наименованието ''Викентинки''. Монахините в България са били от Загребската провинция на конгрегацията и са известни като ''аграмки'' или ''загребски милосърдни сестри''.
 
== История на Обществото ==
Обществото е основано през 1633 от [[Викенти дьо Пол|Свети Викенти дьо Пол]] - – френски свещеник и Свети Луиз дьoдьо Марийяк - – вдовица. Подобно на другите религиозни общности, по време на [[Френска революция|Френската революция]] някои от монахините се отказват да се кълнат във вярност към конституцията и за осъдени на смърт. Те са убити на гилотината на 26 юни 1794 г. в [[Камбре]], департамента [[Нор]].
 
През деветнадесети век и до 1960 г., сестрите са здравни работници в болници и приюти. Започвайки от 1920 г., постепенно те са заменени от медицински сестри. Обществото е представено в над 100 страни. Тяхната сфера на дейност е образованието и здравеопазването.
 
През деветнадесети век и до 1960 г., сестрите са здравни работници в болници и приюти. Започвайки от 1920 г., постепенно те са заменени от медицински сестри. Обществото е представено в над 100 страни. Тяхната сфера на дейност е образованието и здравеопазването.
== Викентинките в България ==
В 1881 г. сестрите започнаха своята дейност в [[Одрин]]. Там отварят училище „[[Одринска католическа девическа гимназия|Мария Лоурдес]]". През 1912 - – 1913 г. помагат на ранените в [[Балканската война]]. През 1930 г. напускат Одрин поради политически причини<ref>[http://bogoposveteni.bg/index.php/2015-06-24-12-04-47 Милосърдните сестри на свети Винкенти от Паула]</ref>.
 
През 1896 г. сестрите установяват своя мисия в Пловдив и започват да обслужват католическата болница „[[Свети Йосиф (болница в Пловдив)|Свети Йосиф]]", в която работят до 1949 година. Те се грижат също за децата в сиропиталището „Света Елисавета“<ref name=":0">Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref>.
През 1905 г. е открита тяхната мисия в София. Там отварят гимназията „[[Санта Мария (католическо училище в София)|Санта Мария ]]", сиропиталището „Княгиня Надежда“, интернат и детска градина. Грижат се за болните в болницата „[[Княгиня Клементина (болница в София)|Княгиня Клементина]]“<ref name=":0" />.
 
От 1907 г. имат своя мисия в [[Малко Търново]], където основават девическо училище. . По национален състав се разпределят така: хърватки - – 25, българки - – 24, австрийки - – 5, словенки - – 4 и една чехкиня<ref name=":0" />.
 
През януари 1953 г. са задържани 3 монахини от сиропиталището „Света Елисавета“ в Пловдив, обвинени в събиране на „шпионски сведения“ и предаването им на генералната настоятелка на конгрегацията в Загреб. След закриване на колежите и болниците, много от монахините напускат България.
<references />
 
[[Категория: Викентинки| ]]