Труд (село): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Труд параклис.jpg
м Уста (пояснение)
Ред 5:
| картинка =Church sveta troitsa 1869.jpg
| картинка-размер = 300px
| картинка-описание = Възрожденската църква „Св. Троица“, построена от [[Уста (пояснение)|уста]] [[Минчо Богданов]], 1869 г.
| екатте = 73242
| надм-височина = 172
Ред 23:
[[Файл:Church sveta troitsa 1869 builder inscription.jpg|Church sveta troitsa 1869 builder inscription.jpg|мини|ляво|150п|Строителен надпис на уста [[Минчо Богданов]] от [[1869]] г. на възрожденската църква „Св. Троица“ в с. Труд]]
 
През IV в пр.н.е. в землището на настоящето село възниква [[траки]]йското селище '''Сгуламе'''. Според някои от археологическите находки в района и техните изследвания древното селище вероятно е било с местонахождение на северозапад от настоящото разположение на селото, в посока днешното с. [[Строево]]. През април 1937 г. в местността ''„Бончови храсти”'', след разкопки на иманяри, е разкрита и проучвана голяма [[гробница]], като находките в нея свидетелстват за действително съществувало някога на това място древно селище. Първите жители очевидно са били траки, а главен поминък в тяхната местна култура е земеделието. Отглеждани са се предимно зърнени култури, зеленчуци, а от домашнитев животнискотовъдството – коне и овце. Липсват други антични и средновековни свидетелства за по-късната съдба на района.
 
Данни се появяват отново едва от [[Българските земи под османско владичество|османския период в България]] . Около 1680 селото е напълно унищожено. Жилищата са разграбени и опожарени, а жителите избити и прокудени, вероятно от нападащите ги периодично [[кърджалии]] и разбойници от [[Родопи]]те. Също през този исторически период около 1700 г. в землището на унищоженото село се заселва турския земевладелец ''Назарин бей'', заедно с 14-15 семейства ратаи [[чирпан]]лии. По-късно същия, когато задлъжнява към свой кредитор, продава част от земята на работниците си, които правят сламени колиби на мястото на старото селище и стават новите му заселници, а селището им бива наречено Чирпалии, т.е. селото на чирпанлиите. По устни сведения на местни жители, през 1882 г. селото разполага с [[Църква (сграда)|църква]] и малка общинска сграда, която работи като кметство и училище едновременно, помещавани в различни стаи. Близо до пътя Пловдив–Карлово, (където в настояще време се нами­ра дворът на Пламен Делков), някога е имало хан, с кръчма и бръснарница, собственост на Георги Салашев, в който се е отбивал неколкократно при пътуванията си до [[Пловдив|Филибе]] през 1872 г. [[Васил Левски]].
 
В писмени източници се срещат няколко варианта на наименованието: ''Черпилинче'' (1564-1565){{източник||2017|08|14}}, ''Чирпалие'' (1872), ''Tscherpelu'' (1876), ''Черпелие, Чирпелие, Чирпелии'' (1880, 1885 адм.)