Ейбрахам Линкълн: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 95.111.32.56 (б.), към версия на Xunonotyk
→‎Покушението: вътр. препр.
Ред 153:
Към края на войната Линкълн често се среща с генерал [[Юлисис Грант]]. Двамата мъже планират решаването на проблеми по Възстановяването и било очевидно за всички, че изпитват един към друг изключително уважение. По време на тяхната последна среща на [[14 април]] [[1865]] година ([[Разпети петък]]), Линкълн кани Грант на светско събитие същата вечер. Грант отказва (твърди се{{кой}}, че жена му изпитва изключителна неприязън към Мери Тод Линкълн). Най-големият син на президента Роберт Тод Линкълн също отклонява поканата.
 
В отсъствието на своя бодигард – Уард Хил Ламон, на когото е споделил прочутия си сън за своето покушение, Линкълн отива да гледа пиеса във [[Театър на Форд|Театъра Тиътърна Форд]]. Пиесата е „Нашият американски братовчед“, музикална комедия от англичанина Том Тейлър. Когато Линкълн сяда в своята ложа, [[Джон Уилкс Бут]], известен актьор и привърженик на Юга, се промъква зад балкона на президента и изчаква най-смешната реплика в пиесата с надеждата смехът да заглуши изстрела. На сцената актьора Хари Хоук казва последната реплика, която Линкълн чува в живота си. Когато публиката почва да се смее, Джон Уилкс Бут се втурва в ложата на президента и произвежда един единствен изстрел от упор в главата му. Куршумът влиза зад лявото ухо на Линкълн и засяда зад очите му. Бут извиква „Sic semper tyrannis!“ („Това застига тираните!“). Изречението е мото на щата [[Вирджиния]] и се приписва на [[Марк Юний Брут]]. <!--[[Тимъти Маквей]] е носил тениска с лика на Линкълн и надписа "Sic semper tyrannis!" по време на престрелката след атентата в Оклахома.--> Според някои Бут извиква и „Юга е отмъстен!“ и скача от балкона на сцената долу. След като се приземява, шпората на обувката му се закача в американския флаг, той се спъва и чупи крака си.
 
Въпреки своето нараняване Бут успява да се добере до коня си и да избяга, а смъртно ранения и парализиран президент е занесен до къща от другата страна на улицата, където остава в кома за известно време и след това умира спокойно. Ейбрахам Линкълн е обявен официално за мъртъв в 7:22 на следващата сутрин – [[15 април]] [[1865]] година ([[Великден]]). След като го вижда мъртъв, военният министър Едуин Стентън промълвява „Сега той принадлежи на вечността“.