Присъединяване на България към НАТО: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 45:
На заседанието на Северноатлантическия съвет на равнище държавни и правителствени ръководители в [[Прага]] на [[21 ноември]] [[2002]] г. е взето решение България, заедно с други 6 страни-кандидатки ([[Естония]], [[Латвия]], [[Литва]], [[Румъния]], [[Словакия]] и [[Словения]]), да бъде поканена да започне разговори за присъединяване към Северноатлантическия съюз.
 
Разговорите с България са осъществени в 2 кръга, съответно на [[10 януари]] и [[10 февруари]] [[2003]] г. Ръководител на българската делегация е заместник-министърът на външните работи [[Любомир Иванов (дипломат)|Любомир Иванов]], на делегацията на НАТО - помощник-генералният секретар по политически въпроси посланик [[Гюнтер Алтенбург]]. Първият кръг е посветен на политически, икономически и отбранителни/военни въпроси, а вторият - на ресурсни/бюджетни въпроси, правни въпроси и въпроси, свързани със сигурността и защитата на информацията.
 
На [[18 юни]] [[2003]] г. Съветът на НАТО констатира, че България и останалите 6 поканени страни са постигнали критериите за сигурност и защита на класифицирана информация на НАТО, и взема решение за отварянето на почти всички комитети и други работни органи на НАТО за участие на 7-те страни със статут на наблюдатели. Изключение правят заседанията по линия на Съвета НАТО-[[Русия]] (поради отсъствие на съгласие от страна на Русия), съвместните заседания във формат НАТО-[[Европейски съюз|ЕС]] (по процедурни трудности) и заседания на органи, формиращи ядрената политика и стратегия на НАТО (поради необходимостта участващите в тези заседания държави да бъдат страни по съответни споразумения, което е възможно единствено след присъединяване към [[Вашингтон]]ския договор).