Ренесансова архитектура: Разлика между версии

'''Ренесансова архитектура''' се нарича архитектурата[[архитектура]]та в периода от началото на [[XV век]] до края на [[XVI]] и началото на [[XVII век]]. Стилът се наблюдава в различни региони на [[Европа]], където е имало осъзнато използване и развитие на елементи от материалната култура и начина на мислене характерни за [[Древна Гърция|древногръцки]]я и [[Древен Рим|древноримски]] периоди. Хронологично, ренесансовата архитектура е продължение на [[Готическа архитектура|готическата]] и е последвана от [[Барокова архитектура|бароковата архитектура]].

Ренесансовият стил поставя ударение на симетрията[[симетрия]]та, [[Пропорционалност|пропорциите]], геометрията[[геометрия]]та и равномерната повтаряемост на определени части, както е прилагано в архитектурата на [[античност|класическата античност]] и по-специално архитектурата на [[Древен Рим]], от която са запазени значителен брой примери. Систематичното и равномерно разполагане на [[колона|колони]], [[пиластър|пиластри]] и [[щурц]]ове, също както и използването на полукръгли [[арка|арки]], [[купол]]и, [[ниша|ниши]] и [[едикула|едикули]], заменят по-усложнената пропорционална система и несиметричните профили и силуети на [[Средновековие|средновековните]] сгради.

Думата "ренесанс"„ренесанс“ произхожда от термина "''la rinascita"'' – (прероден)„прероден“, който се появява за първи път в трудът на [[Джорджо Вазари]] - – ''Vasari's Vite de' più eccellenti architetti, pittori, et scultori Italiani'' (Биографии„Биографии на видните архитекти, скулптори и живописци на ИталияИталия“, 1550–681550 – 68 година).

Въпреки че, вече като определящ за стил термин "ренесанс"„ренесанс“ е използван първоначално от френския историк [[Жул Мишел]], думата като вид стил, получава най-ясна и дълготрайна дефиниция от шведския историк [[Якоб БуркхардБуркхарт]], чиято книга ''Die Kultur der Renaissance in Italien'' от 1860 година,<ref>The Civilization of the Renaissance in Italy, 1860, English translation, by SGC Middlemore, in 2 vols., London, 1878)</ref> оказва голямо влияние при развитието на съвременната интерпретация за процесите от италианския ренесанс.

Албумът с подбрани чертежи и рисунки&nbsp;— – Édifices de Rome moderne; ou, Recueil des palais, maisons, églises, couvents et autres monuments (Сградите на модерен Рим), публикуван през 1840 година от Пол Летароуили, също изиграва важна роля във възраждане на интереса към този период.<ref>Erwin Panofsky, ''Renaissance and Renascences in Western Art'', (New York: Harper and Row, 1960) </ref>

Ренесансовият стил е наричан от съвременниците си с термина "''all'antica"'' или "по„по древен маниер"маниер“.

[[File:Santa Maria del Fiore.jpg|thumb|ляво|250px|[[Санта Мария дел Фиоре]], Флоренция - – Филипо Брунелески]]

Въпреки, че в други направления на изкуството се говори за "предренесанс"„предренесанс“, като период от втората половина на XIV век, това обикновено не се отнася до архитектурата. Суровите икономически условия през този период не дават резултат в построяването на сгради, които могат да се определят като ренесансови.

С термина "ренесанс"„ренесанс“ в историята на архитектурата се обозначава периода от 1400 година до 1525 година за [[Италия]], като ренесансът за останалите европейски региони се определя до 1600 година, което се обяснява и с по-късното му започване там. Дефинирани са три подпериода:

* Ренесанс (1400- – 1500) - – често наричан "„[[Куатроченто]]"“, а също и "Ранен„Ранен ренесанс"ренесанс“.

* [[Зрял ренесанс|Висок (зрял) ренесанс]] (1500- – 1525)

* Късен ренесанс (1525- – 1600) - – наричан още "„[[Маниеризъм"]]“

'''=== Куатроченто'''<br> ===

През [[Куатроченто]]то, концепциите за архитектурния ордер се проучват и се дефинират правила за прилагането им. Изучаването на класическата античност довеждат до възприемане на класическия детайл и орнаменти. Пространството, като елемент от архитектурното произведение, е утилизирано по различен начин от предходното [[Средновековие]]. Организира се по логиката на пропорцията&nbsp;— – формата и ритъмът са въпрос на геометрия вместо създаваните повече интуитивно средновековни сгради. Водещ пример за това е базиликата [[Сан Лоренцо (Флоренция)|Сан Лоренцо]] (1419- – 1459) във [[Флоренция]] от архитекта [[Филипо Брунелески]].

'''=== Висок ренесанс'''<br> ===

Усвоените антични концепции се прилагат с пълна увереност. Най-изявен сред архитектите е [[Браманте]], който разширява простото прилагане на класическите принципи в осъвременена архитектура. Неговата творба [[''Темпието]] ди Сан Пиетро'' е директно взаимствана от кръглите древноримски храмове, без да робува буквално на класическата форма. Влиянието на стилът му ще доминира в италианската архитектура през целия XVI век.

'''=== Маниеризъм'''<br> ===

През този период, архитектите използват уголемени солидни форми за подчертаване на монументалността и пространствените връзки. Ренесансовият идеал за хармоничност отстъпва пред по-свободни и експресивни ритми. Характерни за стила са работите в архитектурата на [[Микеланджело]], на който се приписва изобретяването на "гигантския„гигантския ордер" -ордер“ – огромни пиластри, изтеглени от основата до горния край на фасадата. Той използва тези похвати при проектите си за [[Капитолий]] в [[Рим]].

'''== Преход към барок'''<br> ==

Като нов архитектурен стил, разпространен и извън границите на Италия, много от другите страни развиват вид от проторенесансов стил преди построяването на напълно формулираните ренесансови сгради. Всяка страна прибавя собствинитесобствените си традиции към новия стил, така че се получава разнообразие в архитектурата на различните региони.

В Италия, еволюцията на ренесансовата архитектура достигналадостига до маниеризма с работите на [[Микеланджело Буонароти|Микеланджело]], Гуилио[[Джюлио Романо]] и [[Андреа Паладио]], довежда до развитието на бароковия стил, в който същият архитектурен речник е използван в различна реторика.