Разлика между версии на „Прадо“

311 байта изтрити ,  преди 2 години
== Източници == <references/>; форматиране: 12x нов ред, 10x тире, 8x тире-числа, 4x заглавие-стил, 2x точка, 15 интервала, запетая (ползвайки Advisor)
Етикети: Dispenser [1.0] липсва шаблон в раздел Източници
(== Източници == <references/>; форматиране: 12x нов ред, 10x тире, 8x тире-числа, 4x заглавие-стил, 2x точка, 15 интервала, запетая (ползвайки Advisor))
 
Като по-малко известни аспекти на музея, но също така важна част от декоративните изкуства са „Съкровището на дофина“ и изключителната колекция от гръко-римски скулптури.
[[Файл:Las_Meninas,_by_Diego_Velázquez,_from_Prado_in_Google_Earth.jpg|мини|Менини – -„Придворни дами“, най-известната картина на [[Диего Веласкес]]]]
 
== История ==
Историческото и обществено-политическото развитие на Испания безспорно се отразява, както на облика на най-големите испански колекции, така и на принципа на тяхното създаване. Не прави изключение и музеят „Прадо“. Неговата история е още по-показателна поради това, че колекцията му до голяма степен е създадена благодарение на меценатството на испанските монарси. Техните колекции почти изцяло съставят експозицията на Прадо.
* Началото на бъдещата колекция на Прадо е поставено от Карл I /1516 – 1556 г./, който от 1519 г. е император на Свещената Римска империя под името Карл V.Той осъзнава ролята на меценатството за възвеличаване на неговото войнствено и изпълнено с много завоевания и загуби царуване. При походите му из Западна Европа, той не пропуска и да купува големи колекции, има запазени инвентарни списъци на закупени от него платна.
 
==== Събиране на колекцията ====
* През следващите години съществена роля за допълване на бъдещата колекция на Прадо изиграва фаворитът на новия крал Филип III (1598 – 1621), херцог Лерма. Херцогът купува в Италия „Благовещение“ на Фра Беато Анджелико и осигурява поръчки за великия фламандски живописец Питър Паул Рубенс.
 
* След смъртта на Рубенс през 1640 г., в Испания попадат част от творбите му – „Трите грации“, „Градината на любовта“, ”Селски танц“, ”Портрет на Мария Медичи“ и почти цялата му лична колекция.
[[Файл:Портрет на Мария Медичи.jpg|мини|„Портрет на Мария Медичи“]]
 
==== Подаръци от други владетели и посланици ====
От същия период са и подаръците от чужди владетели и от испанските посланици в чужбина, като „Адам и Ева“ на Дюрер, подарена от [[Кристина (Швеция)|Кристина Шведска]], „Падането по пътя на Голгота“ на [[Рафаело]], подарена от вицекраля на Палермо и др.
 
* През 1700 година, на испанския престол се възкачва династията на [[Бурбони]]те, които допринасят за допълване на колекцията с много творби на [[Франс Снайдерс]], Тениерс и други фламандски майстори.
[[File:Snyders_Boarhunt.jpg|мини|350px|[[Франс Снайдерс]] 1579 – 1657 г. „Лов на глигани“]]
 
==== Период на кризи ====
Следващият период на управление кралете [[Карл III]] и IV-ти е кризисен по отношение на попълване на колекцията, въпреки че поставят началото на изграждане на музей на естествените науки (прераснал в художествения музей Прадо).
 
В началото на 1818 г., маркиз де Санта Крус е натоварен с мисията да създаде галерия на живописта на музея Прадо от картини, принадлежащи на Негово Величество, което е и последният етап преди откриването му.
 
==== Откриване и управление на музея ====
Музеят Прадо официално е открит на 19.11.1819 г. като кралски музей на живописта с колекция от едва 311 картини. През същия период е издаден и първият каталог на музея.
 
== Испанска живопис ==
В Прадо се намира най-голямата колекция от картини на испански майстори. Известен е като един от музеите с най-пълни колекции на испански класици [[Ел Греко]], [[Франсиско Гоя|Гоя]], [[Диего Веласкес]], [[Бартоломе Естебан Мурильо|Мурильо]] в света.
 
Живописта на Испания, която е най-значителната част от пинакотеката, включва произведения от XII – XIX век. От периода XVI – XIX век големите художници са и придворни живописци. В кралските сбирки широко са представени най-добрите произведения на испанската школа.
 
Прадо притежава чудесни платна от XVII век – “Непорочното зачатие “ на [[Франсиско Сурбаран]], „Благославящия Христос“, творбите на [[Хосе де Рибера]] „Троица“, „Мъченичеството на Свети Филип“, платната на [[Мурильо|Бартоломео Естебан Мурильо]] „Светото семейство с птичка“, „Добрият пастир“.
 
==== [[Ел Греко]] ====
 
==== [[Ел Греко]] ====
[[Ел Греко]] е прекрасно представен в колекцията на музея „Поклонението на пастирите“, „Благовещение“, „Коронясването на Дева Мария“ и др.
<center><gallery caption="">
Image: |
</gallery></center>
 
==== Веласкес ====
Веласкес е представен с „Триумфът на Бахкус“, „Ковачницата на Вулкан“, „Менини“ – шедьовър на световното изкуство, „Поклонението на влъхвите“.
Image:Retrato de hombre joven, by Diego Velázquez.jpg| „Портрет на млад човек“
Image:Felipe IV de negro.jpg|„Филип ІV в черно“
Image:Retrato de Felipe IV en armadura, by Diego Velázquez.jpg|„Филип ІV с доспехи“,1626
</gallery></center>
 
==== Франсиско Хосе де Гоя и Лусиентес ====
 
[[File:El quitasol, Francisco Goya.jpg|thumb|280px|''„Слънчобранът“'', 1777 г. – проект за гоблен]]
* '''Гоблени'''
През 1774 г. художникът на краля, [[Антоан Рафаел Менгс]] кани Гоя да работи в двора като автор на проекти за гоблени. В 1776 г. с помощта на шурея си Франсиско Байеу, става художник към Кралската манифактура за гоблени „Санта Барбара“ в Мадрид. За нея той работи в продължение на 15 години (до 1791 г.), създавайки многобройни проекти. Сред тях са: „Закуска на брега на Мансанарес“, „Лекарят“, „Слънчобран“, „Поляната на Сан Исидоро“. С тях става известен. Но вместо превзетата замечтаност на митологията, по маниера на френските имитатори на Рубенс, той смело черпи сюжети от Испания – неща, идващи от собствените му преживявания. „От дистанцията на времето, бихме казали, че той е направил очевидния избор, но за своето поколение, в двор, доминиран от търговци на криворазбран класицизъм това е новаторство, което би хрумнало единствено на гений като Гоя. Но не само сюжетите му са дразнели завистливите му конкуренти, а и декоративните качества на проектите му, великолепното изобразяване на обем и силует в странно ориенталски дизайн..... Макар и рисувани с извънредна бързина, сериите проекти за гоблени илюстрират за първи път заразяващата виталност, която четката му придава на всичко…“ (Томас Крейвън).
 
Рисунка за гоблен за зимната резиденция на бъдещия крал Карлос IV и кралица Мария Луиза. Завършения гоблен е закачен в трапезарията им в двореца Прадо.
 
* „Черните картини“
Гоя се заселва в къща, която става известна под името „Къщата на глухия“ (Quinta del Sordo). Стените на този дом художникът украсява с мрачни картини, породени от собствените му кошмари. Гоя ги рисува с маслени бои, направо върху мазилката. Изображения, наречени „Черните картини“ (Pinturas Negras), са запазени благодарение на банкера Емил д′Ерланже, който през 1873 г. купува „Къщата на глухия“ и ги сваля от стените. Сега са в Прадо.
{{Gallery|align=center|width=150 |height=200 |lines=3
|File:Saturno devorando a sus hijos.jpg|alt1=He eats his young.|(''Сатурн изяжда сина си''),, 1819- – 1823
|File:Goya Dog.jpg|alt8=A dog looks up.|(''Куче''),, 1819- – 1823
|File:2 alte Männer, um 1821-23.jpg|alt9=Two old men standing| ''[[Двама стари мъже]]'', 1819- – 1823
|File:Hombres leyendo.jpg|alt10=A group of men reading| ''[[Четящи мъже]]'', 1819- – 1823
|File:Judith y Holofernes.jpg|alt11=She has a knife|''[[Юдит и Олоферн]]'', 1819- – 1823
|File:Mujeres riendo.jpg|alt12=Two women laughing at a man| ''[[Смеещи се жени]]'', 1819- – 1823
|File:Cabezas en un paisaje.jpg|alt15=Four faces, against a mountain.|„Четири лица пред планински пейзаж“
|File:La Leocadia (Goya).jpg|alt14=A woman leans on a fence|Leocadia, 1819- – 1823
}}
Наред с „Черните картини“, Гоя работи и по последния си голям графичен цикъл, който озаглавява „Диспаратес“ (безсмислици).
* [[Йеронимус Бош]] „Поклонение на влъхвите“, прочутия триптих „[[Градината на земните удоволствия]]“, „Седемте смъртни гряха“.
* Прекрасно е представено творчеството на [[Петер Паул Рубенс]] – „Портрет на Мария Медичи“, „Свети Георги с дракона“, „Трите грации“, серията „Дванадесетте апостола“;
* [[Ван Дайк]] – „Короноването с трънения венец“, „Портрет на музикант“ [[Якоб Йорданс]] – -„Къпещи се богини“, „Оплакването на Христос“, [[Рембранд ван Рейн]] е представен с платното си „Артемизия“.
 
<center><gallery widths="180" heights="180" perrow="4">
file:Weyden Deposition.jpg| [[Рогир ван дер Вейден]], „Снемане от кръста“, [[1435]].
Image: Hieronymus Bosch 053.jpg|[[Йеронимус Бош]] „Извличане на камъка на глупостта“. [[1475]] – [[1480]].
Image: Hieronymus Bosch- The Seven Deadly Sins and the Four Last Things.JPG|[[Йеронимус Бош]]<br> „Седемте смъртни гряха и четири последни неща“, 1475 – 1480.
Image: Hieronymus Bosch - The Garden of Earthly Delights - Hell.jpg|[[Йеронимус Бош]]<br> ''Адът'', дясното крило от триптиха „[[Градината на земните удоволствия]]“
Image: La Adoración de los Magos, por El Bosco.jpg|[[Йеронимус Бош]] <br>– „[[Поклонение на влъхвите]]“
Image:Tentation de Saint Antoine.jpg|[[Йеронимус Бош]]<br> „Изкушенията на Св.[[Антоний Велики| Антоний]]“- – 1510 година
</gallery></center>
 
Втори по значение раздел в Прадо е сбирката с творби на Италианската живопис. Изложени са платна на [[Фра Анджелико]], [[Андреа Мантеня]], [[Сандро Ботичели]].
<center><gallery caption="">
Image: La Anunciación, by Fra Angelico, from Prado in Google Earth.jpg| [[Фра Анджелико]]<br>, „Благовещение“, 1430- – 1432
Image:Andrea Mantegna 047.jpg|[[Андреа Мантеня]]<br>''Успение на Богородица'', [[1461]],
 
Image: |
Image: |
* [[Джорджоне]] – „Мадоната с младенеца, Свети Антоний и Свети Рох“;
* [[Тициан]] – „Обръщението на маркиз Алфонсо де Авалоса към войските“, „Конен портрет на Карлос V“;
* [[Тинторето]] – -„Юдит и Олоферн“, „Сузана и старците“;
* Веронезе – „Исус сред книжниците“, „Венера и Адонис“.
<center><gallery caption="">
File:Raffael 015.jpg|[[Рафаело]]<br>„Светото семейство с агнеца“
Файл:Titian - The Virgin and Child between Saint Anthony of Padua and Saint Roque - Prado.jpg| [[Джорджоне]]<br> „Мадона с Антоний Падуански и св. Рох“ 1500 – 1510.
Image: Jacopo Tintoretto - Susanna and the Elders (detail) - WGA22657.jpg|[[Тинторето]] – -детайл, „Сузана и старците“
</gallery></center>
Италианската живопис от XVII век е представена от творби на [[Караваджо]] – „Давид с главата на Голиат“, [[Гуидо Рени]] – „Свети Себастиан“, „Самоубийството на Клеопатра“, „Аталанта и Хипомен“.
Представители на XVIII век са [[Алесандро Маняско]], [[Джовани Батиста Тиеполо]] и др.
 
==== [[Сандро Ботичели]] ====
В изкуството на Ботичели за разлика от това на други художници от Ранния Ренесанс преобладават личните преживявания и идеи на художника.
 
В Прадо се намират картини със сюжет от „[[Декамерон]]“ на [[Джовани Бокачо]] ( Ден V, Новела 8, стр.453<ref>[[Джовани Бокачо]] – -Декамерон„Декамерон“, библиотека Световна класика, 1970 г.</ref>), в тях се разказва историята на юношата Настаджо дели Онести<ref>Bruno Santi, ''Botticelli'', in ''I protagonisti dell’arte italiana'', Scala Group, Firenze 2001. ISBN 8881170914</ref>.
 
==== [[Сандро Ботичели]] ====
В изкуството на Ботичели за разлика от това на други художници от Ранния Ренесанс преобладават личните преживявания и идеи на художника.
В Прадо се намират картини със сюжет от „[[Декамерон]]“ на [[Джовани Бокачо]] ( Ден V, Новела 8, стр.453<ref>[[Джовани Бокачо]] -Декамерон,библиотека Световна класика, 1970 г.</ref>), в тях се разказва историята на юношата Настаджо дели Онести<ref>Bruno Santi, ''Botticelli'', in ''I protagonisti dell’arte italiana'', Scala Group, Firenze 2001. ISBN 8881170914</ref>.
 
{| class="wikitable"
</gallery>
 
== Английска и френска живопис ==
* Английската живопис се представя чрез творци от XVIII век – [[Джошуа Рейнолдс]] и [[Томас Гейнсбъро]].
<center><gallery caption="">
Image:Robert Butcher of Walthamstow (Thomas Gainsborough).jpg| худ.[[Томас Гейнсбъро]].
Image: Isaac Henrique Sequeira (Gainsborough).jpg|худ.[[Томас Гейнсбъро]]
Image:Mr. James Bourdieu (Reynolds).jpg| худ.[[Джошуа Рейнолдс]]
Image: |
</gallery></center>
* Значителна е колекцията от произведения на френската школа: повече от 300 творби. Сред тях са картините на [[Симон Буе]] – „Младостта и Красотата тържествуват над Времето“, [[Никола Пусен]] – „Аполон и музите“, „Триумфът на Давид“, [[Клод Лорен]] – „Намирането на Мойсей“, „Погребението на Свети Серафим“, [[Антоан Вато]] – „Сключване на брачен договор“, „Селски празник“.
<center><gallery caption="">
Image: San Jerónimo leyendo una carta.jpg|''Свети Йероним'', худ. Жорж де Латур.
Image:El Parnaso (Poussin).jpg|''Рай'', худ. [[Никола Пусен]].
Image:Paisaje con el embarco en Ostia de Santa Paula Romana (Gellée).jpg|худ.[[Клод Лорен]].
Image: |
Image: |
</gallery></center>
 
=== Рисунки и щампи ===
Музеят разполага с около 4000 рисунки, в това число най-голямата колекция от рисунки и щампи на [[Франсиско Гоя]], включваща 500 тварби на художника. Рисунките и гравюрите от фондовете на Прадо периодически се показват на специални изложби в музея.
 
=== Скулптура ===
Повече от 220 класически [[скулптура|скулптури]], пренесени от Италия между [[XVI]]- – [[XIX]] век, показват развитието на този жанр за периода на елинската и римската епоха.
<center><gallery caption="">
File:Museo del Prado (Madrid) 02.jpg|Общ изглед на залата
Image: Fale - Spain - Madrid - 74.jpg|Гръцки кон от архайчния период
Image:Venus del Pomo (Museo del Prado E-65) 02a.jpg|
Image:Ariadna dormida (Museo del Prado E-167) 01a.jpg|Спящата Ариадна
Image:Busto de Carlos V.jpg|Бюст на Карл V
 
</gallery></center>
 
=== Декоративно и приложно изкуство ===
В залите на музея са изложени маси и ракли от [[XVI]]—[[XVIII]] в., [[керамика]] от Урбино и малки скулптури. Най-голямата колекция - „Съкровището на дофина“  включва скъпи предмети, наследени от [[Филип V (Испания)|Филип V]] от баща му - [[Луи, Великия Дофин]]. Съкровищата може да се видят в залите на подземния етаж на музея.
<center><gallery caption="„Съкровището на дофина“">
File:Tesoro del Delfín (Museo del Prado) 01.jpg|Общ изглед на колекцията
Image: Salero de ónice con sirena de oro (Prado O-1) 01b.jpg|Солница
Image:Vaso de jaspe con Neptuno y caracol (Prado O-54) 01b.jpg|Ваза с фигура на Нептун
Image:Vaso agallonado de sanguina con turquesas (Prado O-28) 01b.jpg|Чаша
Image:Jarro de Richard Toutain (Prado O-77) 01.jpg|Кристална кана
</gallery></center>
 
== ЗаключениеИзточници ==
<references/>
Замислен като място за съхранение и показване на творби на испански майстори, днес Прадо е един от най-големите музеи в света с невероятна колекция от картини, скулптури и произведения на декоративното изкуство.
 
== Външни препратки ==