Медиевистика: Разлика между версии

През [[17 век]] медиевистиката изработва строги и [[критика|критични]] [[Научен метод|метод]]и за изследване на историческите извори, което я превръща в самостоятелен, сериозен и авторитетен клон на историческата наука.

Истински медиевистични исторически изследвания, в съвременния смисъл на това [[понятие]], започват да се наблюдават през втората половина на [[18 век|18]] - – [[19 век]]. Това се дължи на няколко причини, основната от които е, че в процеса на формиране и изграждане на европейските национални държави, изискването на времето налагало [[възпитание]] чрез национална история, която започвала от [[средновековие|средните векове]].

За 19 век в областта на медиевистиката е характерна тенденцията за издаването на големи корпуси от извори за средновековната история на отделните страни. Най-важно място сред тези корпуси заема германския [[Monumenta Germaniae historica]], който оказва голямо влияние за развитието на изследванията в останалите страни.

През 20-то столетие обновлението на подхода и тематиката на медиевистичните изследвания се дължи в най-голяма степен на френската школа обединена около "„[[Аналите]]"“. Нейни основоположници са [[Анри Бер]], [[Марк Блок]] и [[Люспен Льофевр]], чийто съвременни продължители се явяват [[Фернан Бродел]], [[Роберто Лопец]], [[Жорж Дюби]], [[Робер Делор]], [[Жак льо Гоф]] и др.