Йордан Силянов – Пиперката: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Премахната редакция 8022239 на Сандокан с двата меча (б.)
Ред 19:
 
[[File:Alexandrov's monument in Kyustendil back.jpg|мини|250п|Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Пиперката (20-и в първата колона).]]
На [[Смилевски конгрес|Смилевския конгрес]] Йордан Пиперката и [[Димитър Матлиев]] са представители на Демирхисарския революционен район.<ref>[http://www.promacedonia.org/ilpr1968/ilpr1968_2.html Кьосев, Дино, Ламби Данаилов. „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г., стр. 28.]</ref> През въстанието с 900 души въстаници напада албанското село [[Прибилци]], после води бой и в местността Гюрчейца, Кичевско. След опожаряването на село [[Цер (община Кичево)|Цер]] Йордан Пиперката с още трима четници отива да разузнае района на изгорялото село. При турска засада на 28 август 1903 г. Йордан Пиперката пада поразен от турски куршум. Заедно с четниците си е погребан тържествено в село [[Велмевци]]. След смъртта на Йордан Пиперката неговото място заема първия му помощник [[ Димитър Дечев (революционер)|Димитър Дечев]]. Йордан Пиперката остава в спомените на народа, като за него се пеят много песни.<ref>Революционната дейность въ Демирхисаръ (битолско) по спомени на Алексо Стефановъ Демирхисарски войвода)", Съобщава Боянъ Мирчев, София—Печатница П.Глушковъ — 1931 [http://www.promacedonia.org/bugarash/as/as_2.htm стр.27-29]</ref><ref>"Илюстрация Илинден", година I, брой 3, стр. 13-14. [http://www.promacedonia.org/podporuchik/il_il/Illustration%20Ilinden,%20year%20I,%20issue%203.pdf]</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 67 - 68.</ref><ref>[[Македония (1903 - 1904)|сп. „Македония“]], бр.6, август 1903 г., стр. 13-16.</ref>
 
==Външни препратки==