Чурльонис работи с цветове, но е трудно неговото изобразително творчество да бъде определено изцяло като живопис, тъй като, боравейки с палитрата, той твърде често прилага специфично [[графикаГрафика (изобразително изкуство)|графични]] похвати като ясно изразен [[контур]], [[щрих]], [[фактура]]. Повечето изкуствоведи причисляват творбите му (около 300 на брой, към тенденциите на [[Ар Нуово]] и [[Модерн]]. Творбите на Чурльонис са наситени с орнаментални, декоративни и [[фолклор]]ни мотиви (литовски, [[славяни|славянски]], [[Япония|японски]], [[Индия|индийски]], [[Древен Египет|древноегипетски]] и т.н.), но в най-значителните произведения и особено характерен стремежът към изобразително стилизиране на различни [[музикална форма|музикални форми]]. Дори самите заглавия (като в циклите „Симфонии”, „Сонати” и „Фуги”) говорят за това. В тези творби Чурльонис предава графично структурата на отделните музикални форми и техните части – [[Разсъждение|тема]], [[реприза]] и т.н. Графичността на това предаване на музикалната форма, Чурльонис подчертава с цветове. В същото време има и немалко творби, които са отделени от това пряко влияние на музикалната форма – като цикъла „Зодиак”, „Приказка за кралете” и др. В цикъла „Сътворението на света” е постигнат баланс между тежненията да бъде изобразена музиката и чистото изобразително изкуство.
