Морфема: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Disambiguated: значениеЕзиково значение; форматиране: 2x заглавие-стил, интервал (ползвайки Advisor)
Ред 2:
'''Морфемата''' (от [[Старогръцки език|гр.]] Μορφήμ – „форма“ (в смисъл на оформям, давам значение) ) е най-малката смислова [[единица]] в [[Език (лингвистика)|език]]а.
 
== Понятие ==
В [[български език|българското]] [[езикознание]] морфемите се делят на [[корен (морфология)|корен]], [[представка]], [[наставка]], [[окончание]], съединителна морфема и [[определителен член]].
 
Главната морфема в [[дума]]та е '''коренът''', тъй като той е носител на основното лексикално [[Езиково значение|значение]]. '''Представката''' (префикс) стои пред корена или пред друга представка. '''Наставката''' (суфикс, постфикс) стои след корена или след друга наставка. '''Съединителната морфема''' има структурна роля в сложни думи да съединява двата корена, представката и наставката или представката и корена, напр. вод-'''О'''-скок, проход-'''И'''-мият. '''Окончанието''' (флексията) стои в края на думата и изразява граматически значения. '''Членната морфема''' стои в края на имена (съществително, прилагателно) и някои причастия.
 
== Видове ==
Морфемите биват два вида – [[лексикология|лексикални]] и [[граматика|граматични]], като лексикалните носят основното речниково значение на думата и служат за образуване на нови думи. Това са корен, словообразувателни представки/наставки, съединетелна морфема. Лексикалните морфеми са обект на лексикологията и по-конкретно на [[словообразуване]]то. Граматическите морфеми служат за образуване на различните форми на една дума и са носители на граматическите значения. [[Морфология (езикознание)|Морфологията]] изучава именно граматическите морфеми.