Франсоа Томбалбайе: Разлика между версии

| починал-място=[[Image:Flag of Chad.svg|20px]] [[Нджамена]], [[Чад]]

}}

 

[[File:François Tombalbaye p1959.jpg|thumb|François Tombalbaye]]

Франсоа Томбалбайе е роден на [[15 юни]] [[1918]] в Бесада, близо до град [[Кумара]], [[Моайен-Шари (префектура)|префектура Моайен-Шари]]. Принадлежи на етническата група [[Сара (народ)|Сара]]. Първоначално работи като учител, а после е и синдикален активист. Включва се в [[Прогресивна партия на Чад|прогресивната партия на Габриел Лизет]], където бързо се издига в йерархията и е назначен за секретар през [[1959]]. Малко по-късно е обявен за държавен ръководител и става [[президент]] през [[1960]].

 

Още през 40-те години Томбалбайе е изключително деен активист, призоваващ към национално обединение. Той е и един от основните инициатори за създаването на Прогресивната партия на Чад, която е с [[социализъм|лява политическа ориентация]]. Малко след [[независимост]]та Томбалбайе лишава от гражданство основателя на партията [[Габриел Лизет]], докато е в чужбина, и му забранява да се върне в Чад. По този начин елиминира най-силния си противник. Забранява всички партии с изключение на своята през [[1962]] година. В отговор на бунтовете в самото правителство е разпуснато и Народното събрание през [[1963]].

 

 

 

Може би най-големият неуспех в управлението на Томбалбайе е разделението между етническите групи, породено от погрешна политика за реформиране на администрацията. По-голямата част от грамотните и образовани граждани на Чад произхождат от южните райони, което означава че единственото те са годни за служба в [[обществения сектор]]. За северните народи южняците са били също толкова чужди и враждебни, колкото и [[французи]]те. Липсвала е и политика за сближаване и съюзяване с племенните вождове в [[Сахара]], което по-късно се оказва решаващ фактор в полза на северните бунтовнически групировки. На [[16 септември]] [[1963]] година избухва младежки протест в отговор на ареста на трима ислямски водачи. Правителството нарежда на армията да се намеси и в резултат на това загиват около 300 души и още много са арестувани. Година по-късно Томбалбайе нарежда жителите на цяло село да бъдат арестувани, тъй като носят традиционни за [[Ислям|мюсюлманите]] бради и тюрбани, които обаче напълно противоречат на политиката на африканизация. След тези събития в през 1965 избухват бунтове в град [[Гера (Чад)|Гера]]. Само на 1 ноември загиват 500 души, от които 9 представители на властта. Размириците впоследствие се разпростират до префектурите [[Уадаи (префектура)|Уадаи]] и [[Саламат (префектура)|Саламат]], където през 1967 са убити префектите.

Междувременно под натиска на Франция Томбалбайе принуден да [[либерализация|либерализира]] до известна степен страната. Заедно с много чадски интелектуалци, французите успяват да го убедят да въведе серия от икономически и административни реформи. След президентските избори през 1969 (на които Франсоа Томбалбайе е единствен кандидат) са освободени около 600 политически затворници.

 

 

[[Национален фронт за освобождение на Чад|Националният фронт за освобождение на Чад]] (''Front de Libération Nationale du Tchad, съкратено FROLINAT'') е учреден в [[Судан]] през 1966, но заради вътрешни противоречия той се разпада на няколко по-малки групировки. Либерализацията на Чад е спряна внезапно през август 1971. Тогава е разкрит опит за преврат, подготвян от наскоро помилвани политически затворници. Томбалбайе обвинява либийския лидер [[Муамар Кадафи]] в подкрепа на групировки, опитващи се да извършат [[преврат]]. В отговор на това обвинение Кадафи признава FROLINAT и предлага база за тренировки в [[Триполи]]. [[Либия]] увеличава и материалните и финансови помощи си за бунтовниците.

 

[[Image:François Tombalbaye.jpg|thumb|250px|left|Томбалбайе (в средата), на празненствата по случай 10 години от независимостта на Чад.]]

През ноември [[1971]] в [[Нджамена]] избухват младежки протести, които са овладени бързо. В отговор Томбалбайе сменя началник-щаба на армия. Дотогава НЩ е бил генерал [[Жак Думро]], любимец на младите, а след това е сменен от [[полковник]] [[Феликс Малум]]. През юни 1972 са заловени група [[либийци|либийски]] контрабандисти, опитващи се да внесат взривни вещества и оръжия в столицата Нджамена. След изтеглянето на френските войници от страната стабилността е нарушена. Появяват се разногласия между различните членове на Партията, освен това се засилва и общественото напрежение заради [[суша]]та и финансовата криза.

 

 

Президентът става все по-подозрителен и нарежда близо 1000 души да бъдат арестувани под прелог, че подготвят заговори срещу него. През [[1973]] са арестувани Феликс Малум и няколко други министри (произхождащи от южните райони на страната). След тези действия Томбалбайе започва да губи подкрепата си дори в южен Чад. Той обаче продължава и програмата си за африканизация, като въвежда и т.н. проект за ''автентичност'', според който всички чужди влияния в Чад трябва да се премахнат. В резултат на това много хора са принудени да сменят френските си имена с африкански, а самият Франсоа Томбалбайе променя първото си име на Нгарта (означаващо ''Истинският водач''). През 1974 сушата се засилва драстично. В отчаян опит да се справи с икономическата криза, правителството привежда в действие проект за масивно доброволно засяване на [[памук]] в необработени досега земи. Макар и да дава резултат, този проект довежда до дислокация на големи части от населението, особено на юг, където почвите са плодородни. Томбалбайе загубва и подкрепата си сред офицерите заради ареста на Малум и критиката на [[Франция]] по отношение на слабата подготовка на военните.

 

На [[13 април]] в малките часове на нощта военната част, разположена в град Борао (на около 50 км от Нджамена) напуска базата си и под командването на [[лейтенант]] Димтолом потегля към Нджамена. Войниците заемат позиции около президентския дворец и в 5 часа сутринта започват сражения с президентската гвардия. По-късно в помощ на армията пристигат подкрепления, водени от [[Ноел Миларю Одингар]]. В 8:30 командващият президентската гвардия [[полковник]] Селебиани нарежда на подчинените си да прекратят сраженията. Томбалбайе е бил прострелян в хода на сраженията и е починал малко след това.

 

* [[Идрис Деби]]

* [[Хисен Хабре]]

* [[Армия на Чад]]

 

{{бел1}}

* [http://www.globalsecurity.org/military/library/report/1984/HDH.htm Чад преди, по време на Томбалбайе и след това]

 

{{президенти на Чад}}