Юлиан Тувим: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) {{обработка|форматиране}} {{без източници|~~~~~}} {{без категория|~~~~~}} |
Редакция без резюме |
||
Ред 2:
{{без източници|01:43, 19 август 2017 (UTC)}}
{{без категория|01:43, 19 август 2017 (UTC)}}
{{Личност
'''Юлиан Тувим''' (роден на 13 септември 1894 г. в [[Лодз]], умира на 27 декември 1953 г. в Закопане) – полски поет от еврейски произход, писател, автор на водевили, скечове, либрета и текстове на песни, един от най-популярните поети на Междувоенното двадесетилетие. Съосновател на литературното кафене “Pod Picadorem” и групата „Скамандър“. Преводач на руска, френска, немска поезия. Подписва се с различни псевдоними: ''Oldlen, Tuvim, Schyzio Frenik, Jan Wim, Pikador, Roch Pekiński, Owóż, Czyliżem, Atoli, Wszak''.▼
| име = Юлиан Тувим
| име-оригинал = Julian Tuwim
| категория = писател
| описание = полски поет
| портрет-описание = Юлиан Тувим (ок. 1950)
| име-рождено =
| роден-дата = {{Дата на раждане|1894|9|13}}
| роден-място = [[Лодз]], [[Руска империя]] (днес Полша)
| починал-дата = {{Дата на смърт|1953|12|27}}
| починал-място = [[Закопане]], [[ПНР]]
| националност = {{Полша}}
| работил =
| вложки =
{{Личност/Писател
| категория = писател
| псевдоним =
| период =
| жанрове =
| теми =
| направление =
| течение =
| дебют =
| известни творби =
| награди =
| повлиян =
| повлиял =
}}
| баща = Изидор Зарох Тувим
| майка = Аделя Круковска
| брак = Стефания Мархев
| деца =
| подпис =
| сайт =
}}
▲'''Юлиан Тувим''' ({{lang-pl|Julian Tuwim}})(роден на 13 септември 1894 г. в [[Лодз]], умира на 27 декември 1953 г. в Закопане)
Сеймът на Република Полша определя 2013 г. за Година на Юлиан Тувим.
==
Роден е на 13 септември 1894 г. в Лодз, на ул.
Дебютира през 1911 г. с превод на стихове от Леополд Стаф на есперанто. През 1913 г. е същинският му поетически дебют със стихотворението ''Молба,'' което е публикувано във вестника „Kurier Warszawski“.
Line 15 ⟶ 50:
През 1939 г. емигрира във Франция. Заедно с Ян Лехон, Антони Слонимски, Кажимеж Вежински и Мечислав Гридзевски се срещат в парижкото кафене Café de la Régence. Пред лицето на френската капитулация и личната заплаха, Тувим и Лехон се отправят през Испания за Лисабон, а след това до Рио де Жанейро, където към тях се присъединява и Кажимеж Вежински. След това заедно заминават за Ню Йорк, където Тувим живее почти пет години (1942 – 1946).
Тувим и Оскар Ланге пишат за „Nowa Polska“ и „Robotnik“, а Вежински и Лехон създават „Tygodnik Polski“. От своя страна, Гридзевски заминава за Лондон, където става главен редактор на демократично-либералния седмичник „Wiadomości Polskie, Polityczne i Literackie“, а след войната „Wiadomości“, еквивалент на родния „Wiadomości
През юни 1946 г. Тувим се връща в Полша и се превръща в привилегирована личност, защитавана и обожавана от тогавашната власт. През същата година семейство Тувим си осиновяват дъщеричка Ева. През 1947 – 1950 г. Тувим е художествен ръководител на театър ''Nowy'' във Варшава.
Line 21 ⟶ 56:
Умира на 27 декември 1953 г. в Закопане от сърдечен удар. Погребан е на Военното гробище Повонзки във Варшава. От името на властите на Полската народна република, прощална реч изнася министърът на културата и изкуството Влоджимеж Сокорски.
==
Автор на текстове за кабарета и либрета, както и автор на политически текстове. Съавтор и редактор на литературни и сатирични издания (
Своите езикови изследвания започва още в гимназията, започвайки от изучаването на есперанто. Превежда на есперанто стихове на Леополд Стаф, Юлиуш Словацки и др. В по-късните си изследвания върху езика създава и неологизми.
Поезията на Тувим е смятана за една от най-трудноразбираемите от гледна точка на честата употреба на игра на думи. Яркостта на този език често придобива хумористичен колорит, като например в „Бал в операта“. Думите придобиват качествата на описваната действителност. Освен това, Юлиан Тувим създава и стихове, в които си служи с жаргонния и дори вулгарен език.
В началната фаза на своето творчество Тувим изразява своя бунт срещу младополската поетична форма, като проповядва оптимизъм и виталност, въвеждайки на картата на полската поезия града с неговото ежедневие. Създава новия лирически герой – жител на града, приближава поетическата творба до живата разговорна реч с нейните вулгаризми и тривиализми. В по-късните му творби се появяват и засилват елементите на горчивина, а поетът се обръща към класиците.
Сатиричното творчество на Тувим също е богато и сложно. То не е хомогенно явление, както по отношение на литературните похвати, които използва, така и по отношение на различния характер и целта, поради която са написани. Най-висок връх като сатирик Тувим достига с „Бал в
В края на междувоенните години Тувим създава и творби за деца, където също показва своето поетично майсторство, свързва лиризма с хумора и използва различни качества на езика. По време на войната поетът работи над лиро-епическата поема „Цветята на
Тувим извършва също така много преводи, главно от руски език – творби на Пушкин, Гогол, Лермонтов, Маяковски, Блок и др.
Творчеството на Тувим се радва на огромна популярност сред читатели и критици.
===
==== Поеми ====
==== Поезия ====▼
▲· Бал в операта
*Коте
▲Поезия
▲· Закъснял Славейко
*Хобо
▲· Локомотив
▲· Маестро Тралалински
▲· Птиче радио
▲· Чудно, странно
== '''Ордени, награди и отличия''' ==
Line 68 ⟶ 95:
* Награда на полския ПЕН-клуб (1935)
* Доктор хонорис кауза на Лодзкия университет (1949)
== Бележки ==
<references />
{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Тувим, Юлиан}}
[[Категория:Родени в Лодз]]
[[Категория:Възпитаници на Варшавския университет]]
[[Категория:Полски поети]]
[[Категория:Полски преводачи]]
[[Категория:Носители на Ордена на възродена Полша]]
|