Атанас Божков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
допълних текста |
Vodnokon4e (беседа | приноси) {{обработка|енциклопедизиране на текста, прилича повече на съчинение с елемент на разсъждение}} {{паун}} |
||
Ред 1:
{{обработка|енциклопедизиране на текста, прилича повече на съчинение с елемент на разсъждение}}
{{паун}}
{{друго значение|изкуствоведа|други хора с това име|Атанас Божков (пояснение)}}
{{Личност
Line 20 ⟶ 23:
}}
'''Атанас Димитров Божков''' е български [[изкуствовед]], изследовател на средновековното и съвременно българско [[изкуство]]. Преподавал е в [[Национална художествена академия|Националната художествена академия]] в София
Проучвал е миниатюрите от хрониката на [[Йоан Скилица]] /XI – XII в./ в Мадридската национална библиотека и на тази тема е защитил в Москва докторска дисертация. Под неговото научно ръководство са изградени специализираните музеи за икони в Криптата на храма-паметник „Св. Александър Невски“ в София, в метоха на гр. Банско и гр. Трявна. Неговите обобщаващи трудове върху религиозното изкуство в България са преведени и издадени в Берлин, Лондон, Майнц, Женева, Букурещ, Реклинхаузен. През 1969
== Биография ==
Атанас Божков е роден в с. Айдиново, дн. Исперихово. Дядо му Атанас Божков загива като доброволец на фронта през Първата световна война, през 1916 г. Баба му Василка е внучка на Васил Петлешков (дъщеря на негова сестра). Баща му е починал рано (през 1937 г.), преди да е навършил тридесет години. Средата, в която израства Атанас Божков, безспорно стимулира ненакърнимата му любов към Отечеството, високите нравствени идеали и вярата в общественото признание на изкуството – вяра, която се корени в традициите на нашето Възраждане, когато българските творци схващат своето дело като възвишено средство за просветление и духовно възмогване на народа ни. Още от първите си студентски години (Атанас Божков следва живопис в Художествената академия от 1947 до 1953 г.), решително свързва възгледите си с най-значимите и прогресивни творци като Илия Петров, Кирил Цонев и др., които се борят срещу салонния вкус в новото българско изкуство. От същия ранен период датират и първите му опити като художествен критик и историк на изкуството, както и първата му студия за развитието на нашата Художествена академия.
Атанас Божков завършва академията с отличен успех през 1953 г. От 3.10.1953 до 21.01.1958 г. е на работа в Комитета за наука, изкуство и култура като съветник и в Министерството на културата като началник на отдел „Изобразителни изкуства“. От януари 1958 до януари 1961 г. е редовен аспирант към Катедрата по история и теория на изкуството при Московския университет, с научен ръководител големият съветски изкуствовед проф. д-р Алексей Александрович Феодоров-Давидов. На 23.01.1961 г. защитава в Московския държавен университет своята дисертация „Историческата и баталната живопис в България“ и получава научна степен кандидат на изкуствознанието. От 12.02.1961 до 29.04.1962 г. е редактор и член на редколегията на в. „Народна култура“. През периода април 1961 г. – декември 1964 г. е старши научен сътрудник и научен секретар в Института по изкуствознание при БАН. От 1.12.1964 до 31.03.1966 г. е директор на Националната художествена галерия, а от 1.04.1966 до 31.12.1971 г. – заместник-председател на Комитета за култура. От 1972 до 1977 г. е на дипломатическа работа в Италия като съветник в българското посолство в Рим и генерален консул на България в Република Сан Марино. През 1974 г. защитава в Художествената академия на СССР (Институт по история на изкуството) докторска дисертация на тема: „Миниатюри от Мадридския ръкопис на Йоан Скилица“ и получава научната степен доктор на изкуствознанието. От 1970 г. Атанас Божков е професор по история на изкуството в Художествената академия в София, а от 19.10.1971 г. досега – завеждащ Катедрата по история на изкуството към Академията. През 1961
През неговите курсове са преминали повече от петнадесет випуска изкуствоведи, голяма част от които са лични ученици на проф. Божков. И още двадесет и три випуска художници, които са слушали лекции по история на българското изкуство при него. Участвал е в стотици предавания по телевизията за българското и световното изкуство. Под неговото административно и научно ръководство завършва подготвителната работа и се открива филиалът на Националната художествена галерия за старобългарско изкуство в криптата на храма-паметник „Св. Александър Невски“. Пак под негово научно ръководство по-късно се извършва цялата дейност по откриването на музеите на българската икона в Трявна и Банско.
Line 52 ⟶ 55:
* Изобразително изкуство. Видове и жанрове, 1963, София
* Тревненска живописна школа, 1966, София
* Тревненска живопис, 1967, БАН, София
* Monumentale Wandmalerei Bulgariens, 1969, Флориан Купферберт, Майнц
* Die Bulgarische Malerei – Von den Anfangen bis zum 19.Jahrhundert, 1969, Aurel Bongers, [[Реклингхаузен]]
Line 58 ⟶ 61:
* Съвременна българска живопис, 1969, София
* Die bulgarische Volkskunst, 1972, Aurel Bongers, [[Реклингхаузен]]
* Илия Петров, 1972, Български художник, София
* Миниатюри от Мадридския ръкопис на Йоан Скилица, 1972, София
* Българската историческа живопис, 1972 първа част, София
* La peinture bulgare. Des origins au XIXe
* Ненко Балкански, 1977, София
* Българската историческа живопис, 1978 втора част, София
Line 68 ⟶ 71:
* Българската икона, 1984, София
* Бански художествен център, 1985, София
* Търновска средновековна художествена школа, 1985, Наука и изкуство, София
* Борис Христов, 1985, София
* Die bulgarische Ikone. Welt der Kunst, 1986, Хеншелфераг,
* Bulgarian Icons, 1987, Български художник, София
* Човекът и изкуството, 1988
| |||