Ню Йорк Таймс: Разлика между версии

| Обяснение = Главната страница на „New„Ню YorkЙорк Times“Таймс“, 29 юли 1914 г. в която се съобщава, че [[Австро-Унгария]] обявява [[Първа световна война|война]] на [[Сърбия]]

| Собственик = NewНю YorkЙорк Times Co.Таймс

| Издател = Артур Окс Сулцбергер – младшиСулцбергер–младши

'''''TheНю NewЙорк York TimesТаймс''''' (на бълг. ''Ню Йорк Таймс'') е третият по популярност [[всекидневник]] в [[Съединени американски щати|САЩ]], издаван в [[Ню Йорк]] и разпространяван и в много други страни по света. Той е притежаван от „[[TheНю NewЙорк York TimesТаймс CompanyКъмпани]]“, която издава и други големи вестници като „[[InternationalИнтернешънъл HeraldХералд TribuneТрибюн]]“, „[[The BostonБостън GlobeГлоуб]]“ и още 40 други [[издание|издания]].

„New„Ню YorkЙорк Times“Таймс“ е основан на [[18 септември]] [[1851]] г. от Хенри Джарвис Реймънд и Джордж Джоунс. Реймънд също така е един от основателите на [[Associated PressАП]] през [[1856]] г. Адолф Окс придобива TimesНю Йорк Таймс през [[1896]] г. и под неговото ръководство вестникът придобива международна слава. Той повишава тиража му и издига неговата репутация. През [[1897]] г. именно Окс поставя лозунга „За всички новини, който стават за отпечатване“, който се възприема от мнозина като леко заяждане с конкурентните вестници в Ню Йорк като например „New„Ню YorkЙорк Wodld“Уърлд“ и „New„Ню YorkЙорк JournalДжърнъл American“Американ“, известни с „жълтите“ си статии. След като централният офис на вестника се премества в нова сграда на 42–а улица, това пространство през [[1904]] г. е наречено ''[[TimesТаймс SquareСкуеър]]'' (''Times Скуеър''). Девет години по-късно TimesНю Йорк Таймс отваря допълнителен офис на номер 229 на 43–а улица, която в момента е централната „квартира“ на вестника, тъй като офисът на 42–а улица е продаден през [[1962]] г.

Първоначалният замисъл е TimesНю Йорк Таймс да се публикува всяка сутрин с изключение на неделя, но по време на Гражданската война започва да се издава и в неделя, което е практика на другите големи издания. Вестникът печели първата си награда [[Пулицър]] за репортажи и статии, посветени на [[Първа световна война|Първата световна война]] през [[1918]] г. През [[1919]] г. прави първата си трансатлантическа доставка за [[Лондон]].

[[Файл:TSq Bwy pedestrianized jeh.jpg|left|thumb|250px| TimesТаймс SquareСкуеър е мястото на офиса на NewНю YorkЙорк TimesТаймс от [[1913]] до [[2007]] г.]]

Известната кръстословица на TimesНю Йорк Таймс се появява за първи път през [[1942]] г. като притурка. „New„Ню YorkЙорк TimesТаймс Corporation“Корп.“ купува радиостанцията за класическа музика WQXR през [[1942]] г. Посветената на мода секция почва да се публикува през [[1946]] г. TimesНю Йорк Таймс също така стартира през [[1946]] г. и международно издание, което обаче спира да се издава през [[1967]] г., когато се присъединява към собствениците на „International Herald Tribune“ и „Washington„Уошингтън Post“Пост“ и заедно почват издаването на International Herald Tribune„текст в кавички“ в [[Париж]]. Делото NewНю YorkЙорк TimesТаймс срещу Съливан от [[1964]] г. представлява значимо събитие, свързано с правното определение на „клевета“. Този случай поставя стандартите за определяне на понятието „преднамерена злонамереност“. Рубриката на NewНю YorkЙорк TimesТаймс за [[колумнист]]и стартира през [[1970]] г., а през [[1996]] г. минава и в уеб пространството, като дава достъп на читателите си от цял свят до съдържанието си чрез уебсайта<ref>[http://www.nytimes.com/ Официален уебсайт]</ref> си. Новият главен офис на вестника представлява небостъргач, проектиран от [[Ренцо Пиано]], като адресът му е пресечката на 41–а улица и 8-мо авеню в [[Манхатън]], вестникът се премества там през [[2007]] г.

[[File:Nytimes hq.jpg|мини|250px|Новият стъклен офис на NewНю YorkЙорк TimesТаймс]]

==NewНю YorkЙорк TimesТаймс днес==

Според мнозина днес „New„Ню YorkЙорк Times“Таймс“ е най-надеждният и уважаван ежедневник в [[Америка]]. Традиционно в него се отпечатват пълни стенограми на важи изказвания и дебати, като например президентските дебати. В момента вестникът е собственост на „New„Ню YorkЙорк TimesТаймс Company“Къмпани“, в която наследниците на Адолф Окс и в частност семейството Сулцбергер, имат водеща роля.

TimesНю Йорк Таймс до момента е спечелил 90 награди [[Пулицър]], което представлява най-престижната награда за журналистика в САЩ и която се връчва от [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]], като TimesНю Йорк Таймс държи рекорда за най-много награди за една година – 7 за [[2002]] г. През [[1971]] г. започва развитието на случая с „Досиетата на Пентагона“, което в своята същност представлява публикуване на анонимно предадени официални документи, от които е видно, че правителството на САЩ умишлено е създавало нереалистично положителна картина на [[Виетнамска война|Виетнамската война]]. Това води до делото „New„Ню YorkЙорк TimesТаймс срещу САЩ“ от [[1971]] г., в което Върховният съд постановява, че „забраната за публикуване“, която правителството иска за определени печатни материали, противоречи на Конституцията на САЩ. През [[1972]] г. TimesНю Йорк Таймс разкрива „експеримента Тускигий“ (), при който на чернокожи американци, страдащи от [[сифилис]], тайно и в продължение на години е отказвано лечение. За това деяние президентът [[Бил Клинтън]] ([[Демократическа партия на САЩ|демократ]]) се извинява публично в церемония, която остава завинаги в съзнанието на американската общественост. През [[2004]] г. NewНю YorkЙорк TimesТаймс печели наградата „Пулицър“ за серия от статии на журналистите Дейвид Барстоу и Лоуел Бергман, изследващи проблема за безопасността на работното място.

NewНю YorkЙорк TimesТаймс е базиран в град [[Ню Йорк]], щата [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]]. Има 16 бюра в региона на Ню Йорк, 11 бюра в САЩ и 26 бюра по света. Към 26 декември [[2004]] г. средния дневен тираж на NewНю YorkЙорк TimesТаймс е 1&nbsp;124&nbsp;700 броя, а в неделя е 1&nbsp;669&nbsp;700 броя.

;3. '''Очерци''': включва [[изкуство]], [[книга|книги]], [[филм]]и, [[театър]], пътешествия, навигатор за Ню Йорк, храна & [[вино]], дом и градина, [[мода]] & стил, [[кръстословица]]/игри, анимации, списание „New„Ню YorkЙорк Times“Таймс“, включено в неделното издание на вестника, и седмичен преглед.

Погледнато стилистично, вестникът е по-скоро консервативен. Когато се говори за хора, се посочва тяхното качество (напр. заеман пост), а не само фамилиите (изключение прави спортната секция на вестника, където фамилиите без обръщение). Стремежът е в заглавията да бъдат описателни, а към основите статии има подзаглавие, което дава допълнителна информация за статията. TimesНю Йорк Таймс се отпечатва във формат от 8 колони, и то години след като другите вестници преминаха във формат от 6 колони, като TimesНю Йорк Таймс е един от последните вестници, който допусна цветни фотографии на страниците си.

* През [[1920]] г. в редакционна статия NewНю YorkЙорк TimesТаймс осмива [[Робърт Годард]] за неговото твърдение, че е възможно ракета да лети в космоса. През [[1969]] г., дни преди [[Appolo 11]] да кацне на [[Луна]]та, вестникът публикува поправка на грешката си:

:„''Последващите експерименти и изследвания потвърдиха откритията на [[Исак Нютон]], направени през 17 век, и сега може да се счита за доказано по безспорен начин, че ракета може да функционира в безвъздушно пространство, а също и в атмосферата. TimesНю Йорк Таймс съжалява за по–рано допусната грешка.''“

*На няколко пъти TimesНю Йорк Таймс публикува „предварителни“ некролози:

* Значително по-сериозни са обвиненията на определени кръгове, че TimesНю Йорк Таймс не е обърнал достатъчно внимание на доказателствата, че [[Третия райх|Третият райх]] има за цел извършването на [[геноцид]] спрямо хората от [[евреи|еврейски]] произход; причината за „липсата на внимание“ според някои са били съществуващите опасния у редакторите на вестника да не изглеждат в очите на обществото прекалено ангажирани с еврейската кауза.

* През [[2004]] г. TimesНю Йорк Таймс официално се извинява на своите читатели, че не е провел достатъчно собствени разследвания и е бил оставен да бъде заблуден от администрацията на президента [[Джордж Уокър Буш]] (Републиканска партия|републиканец) за наличието на оръжия за масово поразяване в [[Ирак]].

Някои читатели на TimesНю Йорк Таймс са убедени, че представяните от вестника новини имат определен ляв уклон. Освен другите неща, смесването на културна критика и политически коментари в секцията „Изкуство“ на вестника е доказателство за пристрастие. Например филмовата критика на А. О. Скот съдържа кратки критики срещу консервативната общност, а колумнистът Франк Рич често атакува дясната консервативна общност.

Рикардо Пуглиси от [[Лондонско училище по икономика|Лондонското училище по икономика]] представи изследване на тема избора на колумнисти на TimesНю Йорк Таймс за периода [[1946]] г. до [[1994]] г., което носи заглавието „Да бъдеш NewНю YorkЙорк TimesТаймс: Политическото поведение на един вестник“. Неговите изводи са, че TimesНю Йорк Таймс изразява пристрастия към Демократическата партия и има някои контролни функции. Например по време на предизборните кампании за президент вестникът систематично отделя повече внимание на теми, които са типични за Демократическата партия – гражданските права, здравеопазване, синдикализъм, осигурителна система, но според изследването това става само когато действащият президент е републиканец.

Като допълнение може да се каже, че редакционната страница на TimesНю Йорк Таймс не е подкрепяла официално претендента за президент от Републиканската партия от [[1956]] г. (тогава [[Дуайт Д. Айзенхауер]]).

Обратно на горното, много ляво ориентирани читатели смятат, че статиите на TimesНю Йорк Таймс, посветени на външната политика, са пристрастни към консервативната идеология. В книгата си [[Ноам Чомски]] „Изработването на съгласие: Ноам Чомски и медиите“ твърди, че вестникът умишлено не е обърнал внимание на бруталната инвазия и окупация от страна на [[Индонезия]] на Източен Тимор и смята това за ясно доказателство на факта, че TimesНю Йорк Таймс подкрепя дясно консервативната идеология по отношение на международните събития.

Някои ляво ориентирани читатели смятат, че статиите на TimesНю Йорк Таймс, посветени на икономическата политика, обръщат повече внимание на проблемите на високата средна класа, отколкото на по–бедните слоеве на населението.

На трето място журналисти като Елизабет Бамълър (Elisabeth Bumiller) и Адъм Нагорни (Adam Nagourney) са обвинявани от ляво ориентирани читатели, че не отразяват политическите процеси в пълнота и може да се смята, че така облагодетелстват (може би несъзнателно) десните движения.

На [[25 ноември]] [[2002]] г. TimesНю Йорк Таймс пуска статия на първа страница със заглавие „CBS остава мълчалива за отказа да се допуснат жени в голф–клуб в Аугуста“, която статия е част от поредица, която има за предмет политиката на голф–клуб в [[Аугуста]], част от веригите турнири Мастерс; в нея се призовава за бойкот на събитието. Мнозина критици на TimesНю Йорк Таймс смятат, че това е навлизане на субективното мнение на редакторите в място, в което трябва да се публикуват новини. Мики Каус, главен редактор, и Хоуел Рейнс са „на крачка от сливане на личното желание за реакция от определена институция с това то да стане новина“.

TimesНю Йорк Таймс бива критикуван и за това, че е позволил на „Exxon-Mobil Corporation“ да отпечатва постоянна платена реклама, оформена като статия в редакционната секция, но трябва да се посочи, че става дума за практика, която е обикновена за американските вестници.

==Вътрешен контрол на TimesНю Йорк Таймс за пристрастност==

През лятото на [[2004]] г. [[омбудсман]]ът на TimesНю Йорк Таймс – Даниел Окрънт (Daniel Okrent), пише становище, в което набеждава TimesНю Йорк Таймс в пристрастия към левите идеи. В него той стига до извода, че отразяването от страна на TimesНю Йорк Таймс на теми, като браковете между партньори от един пол и други събития в обществото, се прави от пристрастна лява гледна точка. Той добавя, че това пристрастие отразява космополитната природа на вестника, която е естествена поради това, че TimesНю Йорк Таймс е местен за Ню Йорк Сити вестник – градът, който в най-голяма степен може да се счита за космополитен и урбанистичен.

През [[2003]] г. TimesНю Йорк Таймс признава журналистическа измама, извършена за период от няколко години от журналиста на вестника Джейсън Блеър (Jayson Blair), което поставя под съмнение реномето и професионализма на вестника, въпреки че Блеър веднага подава оставка. Поставени са въпроси за отношението на вестника към малцинствата, тъй като Блеър е афроамериканец. Няколко висши мениджъри, сред които и шефът на редакционната колегия, подават оставка във връзка с инцидента.

На 26 май 2004 г. TimesНю Йорк Таймс прави друго важно признание за свои журналистически неуспехи, като признава, че поради публикуване на твърдения, които не са подкрепени с факти, е спомогнал за изграждането на убеждение у публиката, че Ирак притежава значителни запаси от оръжия за масово поразяване. Макар и да не се споменава изрично в тази редакционна статия, голяма част от материалите са написани от журналистката Джудит Милър. През юли [[2005]] г. тя предпочита да влезе в затвора вмисто да издаде своя анонимен източник. По този начин продължава традицията на TimesНю Йорк Таймс за защита на свободата на пресата. Тя ще остане в затвора докато тече разследването или докато се съгласи да свидетелства. Присъдата е издадена не за написана статия, а за подозрението, че Милър е водила разговори с високопоставено лице от администрацията на Джордж У. Буш и по този начин е научила, че Валери Палмър е сътрудник под прикритие на [[ЦРУ]]. „Г-жа Милър жертва своята свобода в името на по-висша свобода – свободата на словото“, посочва TimesНю Йорк Таймс в редакционна статия.

На 30 септември 2005 г. Джудит Милър е освободена от федералния затвор след получаването на изрично писмено съгласие от нейния източник – Луис Либи, началник на канцеларията на [[вицепрезидент на САЩ|вицепрезидента]] [[Дик Чейни]], да даде показания пред специалния разследващ прокурор по повод изтичането на информация от ЦРУ. На 10 ноември 2005 г. е обявено в статия на вестника, че е постигнато взаимно съгласие за прекратяване на договорните отношения между TimesНю Йорк Таймс и г-жа Милър, като по този начин се слага край на нейната кариера във вестника, продължила 28 години.