Винище: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→История: източник |
|||
Ред 17:
Територията, където е разположено село Винище, се намира от [[29]] г. в пределите на римската провинция [[Горна Мизия]], близо до границата с [[Долна Мизия]] (р. Цибрица). Селото се споменава за първи път със собственото си име в османски регистри от [[1450]] г., като името произлиза от факта, че районът благоприятства [[лозарство]]то и [[винарство]]то. По време на [[Османска империя|османското]] владичество [[турци]] в селото не са се заселвали. Поради малкия брой [[ислям|мюсюлманско]] население в Северозападна България (практически само в градовете [[Видин]], [[Лом]], [[Берковица]] и [[Кутловица]]) и планинския характер на местността османската власт има слаба подкрепа, което дава възможност за чести обири на преминаващите по маршрута Видин-София пратки със събрани данъци.
През [[1688]] г. населението на Винище взема активно участие в [[Чипровското въстание]], започнало след превземането на Белград от [[Австрия|австрийците]] на [[6 септември]] 1688 г.<ref name="чолов">{{cite book | last = Чолов | first = Петър | authorlink = Петър Чолов | year = 2008 | title = Чипровското въстание 1688 г. | publisher = Тангра ТанНакРа | location = София | isbn = 978-954-378-041-9 | url = http://promacedonia.com/chipr/index.html | pages = 116}}</ref> В края на септември в местността Жеравица между Кутловица (сега [[Монтана]]) и Винище, се провежда решителната битка между въстаниците и войската на граф [[Имре Тьокьоли|Емерих Текели]], в която българските сили претърпяват поражение. По време на разгрома на въстанието е унищожено неизвестно село, намиращо се в местността между Винище и Камена Рикса.<ref name="чолов"/> Смята се, че част от населението на Винище след разгрома на въстанието се заселва във Видин, Враца, Медковец и в Ломско.
Около [[1850]] г. по силата на договор между [[Русия|руския]] император и турския султан в България, включително северозападната част, се заселват мюсюлмани от Руската империя, които местното население нарича „татари“. Част от тях се опитват да се заселят в близост до Винище, но само за няколко години те изчезват напълно – отчасти поради непоносимост към [[климат]]а, отчасти поради враждебното отношение от страна на християнското население.
| |||