Чипровско въстание: Разлика между версии

| конфликт = [[Голяма турска война]]

| резултат = потушаване на въстанието, изселване на католическото население, преместване на седалището на [[Софийско-пловдивска епархия|Софийската католическа епархия]] в Пловдивско.

| командир1 = [[Георги Пеячевич]] <br /> [[Богдан Маринов]] <br /> [[ВладиславЛасло Чаки]]

| жертви1 = 1 200100 убити<ref name="Lovrov" />{{hrf|Чолов|2008|131}}<br>унищожени четири селища с население от 6 560 човека<ref name="Lovrov" />

При завладяването на [[България]] турците оставят редица области и населени места извън османската административна система. Обикновено това са стратегически важни области, които от практически съображение са оставени под управлението на старата, наследена от Втората българска държава администрация. Като пример може да се споменат т.нар. войнишки селища, охраняващи планинските проходи, както и важни металодобивни райони, като този около Чипровските мини. Въпреки не съвсем изяснените въпроси около статута на населените след османското нашествие, се смята, че християнската аристокрация запазва до голяма степен властта си в [[Чипровци]]. От дубровнишки източници е известно името на рода [[Соимировичи|Соймировичи]], чиито представители живеели там. Според тези източници до края на [[14 век]] родът е пълновластен владетел в Чипровско. След османското нашествие родът или поне част от него се преместват в [[Дубровник]], където се вливат в местната аристокрация (и вероятно приемат католицизма), без да забравят старите си родови имения. Известни са също родовете [[Пеячевичи]], [[Черкичи-Парчевичи|Парчевичи]], [[Черкичи-Парчевичи|Черкичи]], [[Марканичи]] и [[Кнежевичи]]. В следващия век [[Чипровци]] става ''хас'' (постоянно владение) на султанското семейство, а по-късно собственост на ''валиде ханъм'' (султанската майка). Правата на християнското самоуправление, вероятно базирано на родовата аристокрация от времето на Втората българска държава и адаптирани към османската военно-феодална система, се свиват през [[16 век|16 ти]] и [[17 век]].<ref name ="Cholakov">[http://www.kroraina.com/knigi/chipr/index.html Петър ЧолаковЧолов, Чипровското въстание 1688 г.]</ref>

На [[12 септември]] [[1683]] г. полският крал [[Ян III Собиески|Ян Собиески]] ([[1674]] – [[1696]]) нанася край [[Виена]] съкрушителен удар на османците, които никога повече не се завръщат в централна Европа. През пролетта на [[1684]] г. [[Австрия]] и [[Полша]] сключват съюз срещу османците, в който се включва и [[Венеция]]. През [[1686]] в него се включва и [[Русия]], а коалицията този път сама търси помощта на българските католици. В [[Чипровци]] решават, че подходящият момент е настъпил, когато австрийската армия превзема [[Белград]] на [[6 септември]] [[1688]] г.

[[FileФайл:Bulgarian uprisings 17th century.png|thumb|right|180pxмини|Чипровското, [[Второ търновско въстание|Второто Търновско]] и [[Карпош|Карпошово въстания]] през XVII в.]]

Вестта за превземането на Белград на 6 септември 1688 г. и започналото австрийско настъпление към българските земи достигнала до Чипровци и братята Иван и Михаил Станиславови, Матея Пеячевич и други първенци от града и околните селища обявили всеобщо въстание. По предварителния план от католическите села около Чипровци се събрали 8 чети със състав около 800 бойци, което е дори свръх силите на население от 6560 човека. Необходимостта от разширяване на въстанието е изисквала от там да се настъпва на изток и север, за да се вдигнат на бунт колкото може повече и по-отдалечени населени места, а по проходите на Стара планина да се организира отбрана срещу изпратени от София турски части. Решаващо за успеха на въстанието е било с настъпление на Запад да се съединят с въстаниците от Поморавието и австрийците. Започнало изграждане на укрепления за защита на въстаналите селища и складиране на храни и фураж за войската и населението.<ref name="Lovrov" />

[[Георги Пеячевич]], [[Богдан Маринов]] и другите легендарни осем войводи знаели добре, че без външна помощ българите, не могат да победят поробителите си. Изоставени от австрийците те имали единствен разумен възможен ход, да задържат турското настъпление към Чипровско колкото може по-дълго и през това време семействата им да напуснат селищата по планинските пътища и да потърсят спасение някъде далече. [[Чипровци]] е превзет след героична отбрана и напълно разрушен, заедно с околните села [[Копиловци (Област Монтана)|Копиловци]], [[Железна]] и Клисура. До 1200 чипровчани загубили живота си в битките и в превзетите от турците селища, които не успели да напуснат навреме.

Далече по-тежка съдба имали около 1000 момчета от 10 до 16 години, момичета и млади жени отвлечени в робство. Повечето от тях били откупени от роднините си и от пловдивски католици, през чиито села минавали робските кервани, и все пак стотици никога повече не видели семействата си и родната земя. Според местни предания католическата църква откупва от турците неголяма група жени и деца, която заселва в село [[Раковски (град)|Секирово]], днешен град Раковски. От фамилията на войводите [[Станиславови]] били отведени в робство 8 човека и само трима успели да откупят. В следващите месеци съпротивата продължава, като постепенно остатъците от въстаническата армия се превръщат в хайдушки чети. В това време австрийски части зад Балкана бездействат, а австрийците превземат [[Видин]] чак през есента на [[1689]] г.<ref name ="Cholakov" />

Чипровското въстание слага край на статута на [[Северозападна България]] като [[буферна зона]] между [[Османската империя]] и [[Хабсбургска монархия|хабсбургските територии]]. {{факт|Ликвидирани са привилегиите на българската аристокрация и властта, която тя упражнява в района.|2017|8|20}} Сложен е край на католическото влияние в района. Седалището на [[Софийско-пловдивска епархия|Софийската католическа епархия]] е преместено от [[Чипровци]] в Пловдивско. Значението на Чипровци като културно и икономическо средище силно намалява.