Разлика между версии на „Чипровско въстание“

добавки и корекции
(добавки и корекции)
{{Военен конфликт
| име = Чипровското въстание
| конфликт = [[Голяма турска война]]
| период = март 1688 г. – октомври 1688 г.
| място = [[Северозападна България]]
| територия =
| резултат = потушаване на въстанието, изселване на католическото население, преместване на седалището на [[Софийско-пловдивска епархия|Софийската католическа епархия]] в Пловдивско.
| страна1 = [[Католицизъм в България|Българските католици]] от [[Северозападна България]], подкрепяни от православното население
| страна2 = [[Османска империя]], Унгарски протестанти
| командир1 = [[Георги Пеячевич]] <br /> [[Богдан Маринов]] <br /> [[ВладиславЛасло Чаки]]
| командир2 = [[Йеген Осман]] паша <br /> граф [[Имре Тьокьоли]]
| сила1 =
| сила2 =
| жертви1 = 1 200100 убити<ref name="Lovrov" />{{hrf|Чолов|2008|131}}<br>унищожени четири селища с население от 6 560 човека<ref name="Lovrov" />
| жертви2 =
| бележки =
}}
 
'''Чипровското въстание''' от 1688 г. е [[въстание]] за освобождаване на [[Българските земи под османско владичество|българските земи от османското владичество]] по време на [[Голяма турска война|Голямата турска война]].
'''Чипровското въстание''' от [[1688]] г. е [[въстание]] за освобождаване на [[Българските земи под османско владичество|българските земи от османското владичество]]. Въстанието избухва след като на [[6 септември]] 1688 г. [[Австрия]] [[обсада на Белград (1688)|превзема]] [[Белград]], а предпоставките довели до това събитие се обуславят от развитието на политическата обстановка в региона дълго преди това. То има неуспешен край и при потушаването му центърът на въстаническите действия селището [[Чипровци]] е унищожено. Чипровското въстание е организирано от български [[католици]] на територията на днешна [[Северозападна България]], но в редиците на въстаници влизат много [[православни]] християни. Една от може би най-значимите последици от въстанието е голямата бежанска вълна от българи, които се заселват на компактни групи в различни области и места във и извън пределите на страната. Това са станалите известни по-късно като [[банатски българи]], населяващи областта [[Банат]], както и други малцинствени групи българи.
 
Началото на въстанието е през пролетта на 1688 година, когато от [[Чипровци]] към [[Поморавие]]то тръгват две чети в помощ на [[Хабсбургска монархия|хабсбургските]] войски, но предпоставките за него са в развитието на политическата обстановка в региона дълго преди това. Негов център е град [[Чипровци]] и съседните села [[Железна]], [[Копиловци (област Монтана)|Копиловци]] и [[Клисура (Чипровско)|Клисура]], но то засяга множество села в [[Берковица|Берковско]], [[Монтана|Кутловишко]] и [[Лом]]ско, в по-малка степен [[Видин]]ско, [[Белоградчик|Белоградчишко]], [[Пирот]]ско и други области.{{hrf|Чолов|2008|115}} Чипровското въстание е организирано от български [[католици]] на територията на днешна [[Северозападна България]], но в редиците на въстаници влизат много [[православни]] християни.
 
'''Чипровското въстание''' от [[1688]] г. е [[въстание]] за освобождаване на [[Българските земи под османско владичество|българските земи от османското владичество]]. Въстанието избухва след като на [[6 септември]] 1688 г. [[Австрия]] [[обсада на Белград (1688)|превзема]] [[Белград]], а предпоставките довели до това събитие се обуславят от развитието на политическата обстановка в региона дълго преди това. То има неуспешен край и при потушаването му центърът на въстаническите действия селището [[Чипровци]] е унищожено. Чипровското въстание е организирано от български [[католици]] на територията на днешна [[Северозападна България]], но в редиците на въстаници влизат много [[православни]] християни. Една от може би най-значимите последици от въстанието е голямата бежанска вълна от българи, които се заселват на компактни групи в различни области и места във и извън пределите на страната. Това са станалите известни по-късно като [[банатски българи]], населяващи областта [[Банат]], както и други малцинствени групи българи.
 
== Чипровци под османска власт ==
При завладяването на [[България]] турците оставят редица области и населени места извън османската административна система. Обикновено това са стратегически важни области, които от практически съображение са оставени под управлението на старата, наследена от Втората българска държава администрация. Като пример може да се споменат т.нар. войнишки селища, охраняващи планинските проходи, както и важни металодобивни райони, като този около Чипровските мини. Въпреки не съвсем изяснените въпроси около статута на населените след османското нашествие, се смята, че християнската аристокрация запазва до голяма степен властта си в [[Чипровци]]. От дубровнишки източници е известно името на рода [[Соимировичи|Соймировичи]], чиито представители живеели там. Според тези източници до края на [[14 век]] родът е пълновластен владетел в Чипровско. След османското нашествие родът или поне част от него се преместват в [[Дубровник]], където се вливат в местната аристокрация (и вероятно приемат католицизма), без да забравят старите си родови имения. Известни са също родовете [[Пеячевичи]], [[Черкичи-Парчевичи|Парчевичи]], [[Черкичи-Парчевичи|Черкичи]], [[Марканичи]] и [[Кнежевичи]]. В следващия век [[Чипровци]] става ''хас'' (постоянно владение) на султанското семейство, а по-късно собственост на ''валиде ханъм'' (султанската майка). Правата на християнското самоуправление, вероятно базирано на родовата аристокрация от времето на Втората българска държава и адаптирани към османската военно-феодална система, се свиват през [[16 век|16 ти]] и [[17 век]].<ref name ="Cholakov">[http://www.kroraina.com/knigi/chipr/index.html Петър ЧолаковЧолов, Чипровското въстание 1688 г.]</ref>
 
== Католиците в Северозападна България ==
През [[1671]] избухва полско-турската война, което активизира дейността на епископ Парчевич и епископ [[Петър Богдан]]. Коалиция срещу турците обаче отново не се образува. Епископ [[Петър Парчевич]] умира в [[Рим]] на [[23 юли]] [[1674]]. През септември същата година умира и епископ [[Петър Богдан]].
 
На [[12 септември]] [[1683]] г. полският крал [[Ян III Собиески|Ян Собиески]] ([[1674]] – [[1696]]) нанася край [[Виена]] съкрушителен удар на османците, които никога повече не се завръщат в централна Европа. През пролетта на [[1684]] г. [[Австрия]] и [[Полша]] сключват съюз срещу османците, в който се включва и [[Венеция]]. През [[1686]] в него се включва и [[Русия]], а коалицията този път сама търси помощта на българските католици. В [[Чипровци]] решават, че подходящият момент е настъпил, когато австрийската армия превзема [[Белград]] на [[6 септември]] [[1688]] г.
 
== Военни действия ==
[[FileФайл:Bulgarian uprisings 17th century.png|thumb|right|180pxмини|Чипровското, [[Второ търновско въстание|Второто Търновско]] и [[Карпош|Карпошово въстания]] през XVII в.]]
 
Още през февруари 1688 година архиепископ [[Стефан Кнежевич]] пише, че в Чипровци са готови за въстание и само изчакват напредването на хабсбургската армия. През пролетта две въстанически чети под ръководството на [[Георги Пеячевич]] и [[Богдан Маринов]] тръгват от града към [[Поморавие]]то и след отделни сблъсъци с османски части достигат намиращите се под хабсбургски контрол [[Бачка]] и [[Банат]], поставяйки се на разположение на хабсбургското командване. През юни и юли те се включват в бойните действия, включетелно в превземането на важната крепост [[Оршова]], като четата на Пеячевич е преобразувана в конна дружина.{{hrf|Чолов|2008|120 – 123}}
Още през пролетта на [[1688]] въстанически части под ръководството на [[Георги Пеячевич]] напускат [[Чипровци]] и се присъединяват към австрийската армия. Войските на Пеячевич участват в превземането на крепостта [[Оршова]] и областта [[Банат]]. След битката при [[Белград]] въстанието избухва в цяла северозападна [[България]]. Настъпващите 6 австрийски полка не успяват да координират българските части, които бездействат и дават възможност на османците да се прегрупират.<ref>[http://literaturensviat.com/?p=60967 Пламен Павлов. Георги Пеячевич – един недооценен национален герой]</ref>
 
Вестта за превземането на Белград на 6 септември 1688 г. и започналото австрийско настъпление към българските земи достигнала до Чипровци и братята Иван и Михаил Станиславови, Матея Пеячевич и други първенци от града и околните селища обявили всеобщо въстание. По предварителния план от католическите села около Чипровци се събрали 8 чети със състав около 800 бойци, което е дори свръх силите на население от 6560 човека. Необходимостта от разширяване на въстанието е изисквала от там да се настъпва на изток и север, за да се вдигнат на бунт колкото може повече и по-отдалечени населени места, а по проходите на Стара планина да се организира отбрана срещу изпратени от София турски части. Решаващо за успеха на въстанието е било с настъпление на Запад да се съединят с въстаниците от Поморавието и австрийците. Започнало изграждане на укрепления за защита на въстаналите селища и складиране на храни и фураж за войската и населението.<ref name="Lovrov" />
 
През август Стефан Кнежевич, опасявайки се от ответни действия срещу Чипровци от османска страна, пише до император [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]] с искане за помощ. В отговор към Чипровци са изпратени 6 полка с артилерия, командвани от генерал [[Донат Йохан Хайслер фон Хайтерсхайм]], а в авангарда на подразделението са конните дружини на Пеячевич и [[Ласло Чаки]] и четата на Маринов. С приближаването към редовната армия се присъединяват по четири чети от Чипровци и [[Копиловци (област Монтана)|Копиловци]], а впоследствие и още доброволци, като броят им се оценява на около 20 хиляди.{{hrf|Чолов|2008|123}}
Голям кураж придобили въстаниците когато пристигнал многобройният отряд на [[Георги Пеячевич]]. С него четите станали 10 – 12, а бойците 1100 – 1200. Пеячевич приел за изпълнение настъпателна стратегия и незабавно повел войската си към близката Кутловица (днес град Монтана). Щурмът бил кратък, яростен и безпощаден. Всичките унижения, мъки и обиди, които натрупали въстаниците от робията, излели в първата си битка. В релация от 22 октомври до Конгрегацията за разпространение на вярата, писана дни след разгрома, архиепископ [[Стефан Княжевич|Стефан Кнежевич]] – свидетел на събитията – е написал, че при превземането на голямото предимно турско село Кутловица, турците там са били изтребени. Повторил се е случаят с избиването на пленения турски гарнизон на [[Оршова]], където също е командвал Геогри Пеячевич. Жестоката разправа в Кутловица е имала и чисто военната цел, да предотврати появата на башибозуци непосредствено в тила на въстаниците изтеглили се след победата при Кутловица на 15 км. на северозапад, по пътя за Видин, където направили лагер в местността Жеравица. Там останали в очакване на вести и разпореждания от австрийския щаб. <ref name="Lovrov" />
 
Голям кураж придобили въстаниците когато пристигнал многобройният отряд на [[Георги Пеячевич]]. С него четите станали 10 – 12, а бойците 1100 – 1200. Пеячевич приел за изпълнение настъпателна стратегия и незабавно повел войската си към близката Кутловица (днес град Монтана). Щурмът бил кратък, яростен и безпощаден. Всичките унижения, мъки и обиди, които натрупали въстаниците от робията, излели в първата си битка. В релация от 22 октомври до Конгрегацията за разпространение на вярата, писана дни след разгрома, архиепископ [[Стефан Княжевич|Стефан Кнежевич]] – свидетел на събитията – е написал, че при превземането на голямото предимно турско село Кутловица, турците там са били изтребени. Повторил се е случаят с избиването на пленения турски гарнизон на [[Оршова]], където също е командвал Геогри Пеячевич. Жестоката разправа в Кутловица е имала и чисто военната цел, да предотврати появата на башибозуци непосредствено в тила на въстаниците изтеглили се след победата при Кутловица на 15 км. на северозапад, по пътя за Видин, където направили лагер в местността Жеравица. Там останали в очакване на вести и разпореждания от австрийския щаб. <ref name="Lovrov" />
 
Във Видин въстание на българите не било вдигнато. Гарнизонът от турци и унгарски протестанти под командването на граф Текели е бил твърде силен и такъв опит би бил предварително обречен на неуспех. Непримиримите с игото българи от Видин потайно сформирали свой отряд под командването на капитан Хорват. Този отряд се е срещнал и съединил с отряда воден от Пеячевич и го е осведомил, че австрийците са се отказали от плана си да превземат Видин.
Противникът оставил достатъчно войници да довършат съпротивляващите се и с останалите по преки пътища тръгнал към Чипровци. В долината на село Челюстница турската колона и унгарските протестанти, предвождани от граф Имре Тьокьоли, срещнали челно чета на кавалерията на Пеячевич, спускаща се по долината на Огоста. Сблъсъкът бил страшен. Нямало време за построяване в бойни редове, нито за повече от един изстрел с мускетите. Нямало много място и за маневриране по бойното поле. Въстаниците изтласкали обратно през планината турските части и навреме стигнали до своите братя край Жеравица, които със сетни сили бранели позициите си.<ref name="Lovrov" />
 
[[Георги Пеячевич]], [[Богдан Маринов]] и другите легендарни осем войводи знаели добре, че без външна помощ българите, не могат да победят поробителите си. Изоставени от австрийците те имали единствен разумен възможен ход, да задържат турското настъпление към Чипровско колкото може по-дълго и през това време семействата им да напуснат селищата по планинските пътища и да потърсят спасение някъде далече. [[Чипровци]] е превзет след героична отбрана и напълно разрушен, заедно с околните села [[Копиловци (Област Монтана)|Копиловци]], [[Железна]] и Клисура. До 1200 чипровчани загубили живота си в битките и в превзетите от турците селища, които не успели да напуснат навреме.
 
Около 100 души са избити, а между 800 и 2000 са отвлечени в робство, като 2 – 3 хиляди души успяват да избягат.{{hrf|Чолов|2008|131}} Повечето от заробените са откупени от роднините си и от пловдивски католици, през чиито села минавали робските кервани, и все пак стотици никога повече не видели семействата си и родната земя. Според местни предания католическата църква откупва от турците неголяма група жени и деца, която заселва в село [[Раковски (град)|Секирово]], днешен град Раковски. От фамилията на войводите [[Станиславови]] били отведени в робство 8 човека и само трима успели да откупят.
 
== Преселение ==
 
== Последствия ==
Далече по-тежка съдба имали около 1000 момчета от 10 до 16 години, момичета и млади жени отвлечени в робство. Повечето от тях били откупени от роднините си и от пловдивски католици, през чиито села минавали робските кервани, и все пак стотици никога повече не видели семействата си и родната земя. Според местни предания католическата църква откупва от турците неголяма група жени и деца, която заселва в село [[Раковски (град)|Секирово]], днешен град Раковски. От фамилията на войводите [[Станиславови]] били отведени в робство 8 човека и само трима успели да откупят. В следващите месеци съпротивата продължава, като постепенно остатъците от въстаническата армия се превръщат в хайдушки чети. В това време австрийски части зад Балкана бездействат, а австрийците превземат [[Видин]] чак през есента на [[1689]] г.<ref name ="Cholakov" />
 
Село Клисура никога не било възстановено и останало да блуждае из преданията като дух на жертва за българската свобода. Според предания неговите жители са останали в местността, където са се крили след въстанието и днешните жители на село [[Равна (област Монтана)|Равна]] би трябвало да са потомци на онези от легендарното вече село Клисура.<ref name="Lovrov" /> Единадесет години след събитията в останалите селища няма „нито един човек“.
Чипровското въстание е феномен в българската история. То е ненадминато по продължителната и много грижлива подготовка (повече от 60 години), по много високото образователно и интелектуално ниво на народните водачи и военните командири, по изключително високото ниво на политическа и военна ангажираност на могъщи европейски сили с българската кауза, по старателно планираната много висока сигурност в постигането на краен успех, по продължителност на действията на въстаническите бойни части повече от година само на българска земя и над 12 години непосредствено до западните ѝ покрайнини.
 
Чипровското въстание слага край на статута на [[Северозападна България]] като [[буферна зона]] между [[Османската империя]] и [[Хабсбургска монархия|хабсбургските територии]]. {{факт|Ликвидирани са привилегиите на българската аристокрация и властта, която тя упражнява в района.|2017|8|20}} Сложен е край на католическото влияние в района. Седалището на [[Софийско-пловдивска епархия|Софийската католическа епархия]] е преместено от [[Чипровци]] в Пловдивско. Значението на Чипровци като културно и икономическо средище силно намалява.
 
== Бележки ==
<references />
 
; Цитирани източници
* {{cite book | last = Чолов | first = Петър | authorlink = Петър Чолов | year = 2008 | title = Чипровското въстание 1688 г. | publisher = Тангра ТанНакРа | location = София | isbn = 978-954-378-041-9 | url = http://promacedonia.com/chipr/index.html}}
 
== Вижте още ==
{{Портал Военна история на България}}
 
== Източници ==
<references />
[[Категория:Католицизъм в България]]
[[Категория:Български въстания срещу Османската империя]]