Щерю Влахов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 12:
След 1919 година участва във въстановяването на ВМРО в [[Петрич]]ко. Става околийски войвода в [[Благоевград|Горноджумайско]], но влиза в конфликт с председателя на околийското окръжно тяло [[Аргир Манасиев]] и [[Михаил Монев]], близки до [[Тодор Александров]]. Щерю Влахов открито говори срещу убийствата на комунисти и войводата Стефан през 1923 година по нареждане на Михаил Монев, който пък обвинява Влахов в шпионаж в полза на комунистите. В края на август 1924 година Щерю Влахов и [[Динчо Вретенаров]] изършват [[Убийство на Тодор Александров|убийството на Тодор Александров]] в [[Пирин]]. Основната теза е, че двамата изпълняват поръчение на [[Алеко Василев]] и [[Георги Атанасов (революционер)|Георги Атанасов]], а според други убийството е спонтанен израз на страховете на Щерю Влахов да бъде елиминиран без присъда<ref>Гаджев, Иван. „Иван Михайлов - отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 396-397</ref>. Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изпращат писмо на [[Серски конгрес на ВМРО (1924)|Серския конгрес]], в което заявяват „Убихме Тодор, понеже той искаше нас да убие, както уби нашите достойни другари Стефо, Сърцето и др. Готови сме да се явим пред един конгрес да отговаряме“. По-късно са намерени писма, които двамата са изпратили на Алеко Василев веднага след убийството на Тодор Александров<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.168-174.</ref>.
 
След убийството Щерю Влахов и Динчо Вретенаров се укриват в колиба в [[Генерал Тодоров (село)|ПрепеченеПрипечене]] до началото на [[Горноджумайски събития|Горноджумайските събития]]. По това време четата на Щерю Влахов, начело със секретаря му [[Атанас Джолев]] се намира в [[Благоевград|Горна Джумая]]. Предвождана от [[Милан Постоларски]], четата обгражда ПрепеченПрипечене на 15 септември, а Щерю Влахов и Динчо Вретенаров се самоубиват, след което труповете им са изхвърлени в [[Струма]]<ref>Гаджев, Иван. „Иван Михайлов - отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 535-551</ref>.
 
==Бележки==