Романтизъм: Разлика между версии

След [[Реставрация на Бурбоните|Реставрацията]] Френският романтизъм се развива в жизнения парижки театър, с постановки на Шекспир, Шилер (ключов автор за Френския романтизъм) и адаптации на Скот и Байрон, както и на френски автори, някои от които започват да пишат в края на 20-те години. Оразуват се клики от поддържнициподдръжници и противници на Романтизма и често представленията са съпъствани от груби възгласи от двете страни, сред които е известната реплика от 1822 "Шекспир е [[адютант]] на [[Артър Уелсли|Уелингтън]]. [[Александър Дюма-баща]] започва като драматург с поредица успехи, започващи с „Анри III и неговото сърце“ (1829), след което се обръща към романа, където създава предимно исторически приключенски произведения, по подобие на Скот, като най-известни са „[[Тримата мускетари]]“ и „[[Граф Монте Кристо]]“ и двета издадени през 1844. [[Виктор Юго]] започва кариерата си като поет през 20-те, преди да пожъне успех с „[[Ернани]]“ – историческа драма в квази-шекспиров стил, която има запомнени размирни представления. Също като Дюма и той е известен най-вече с романите си, като може би най-известният от тях е „[[Парижката Света Богородица (роман)|Парижката Света Богородица]]“ (1831). Въведението към напредставената му пиеса „Кромуел“ дава важен манифест за Френския романтизъм, като заявява, че „няма правила или модели“. Кариерата на [[Проспер Мериме]] има сходен сюжет; днес е най-известен като създател на историята на „[[Кармен]]“. [[Алфред дьо Вини]] остава известен като драматург с пиесата си за живота на английския поет „Чатъртън“.