Беломорци: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Bot: Automated text replacement (-послучай +по_случай) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) форматиране: 18x тире, 14x нов ред, 11x кавички, 2x заглавие-стил, 9 интервала, тире-числа, точка (ползвайки Advisor) |
||
Ред 9:
}}
'''Беломорци''' е [[село]] в Североизточна [[България]]. То се намира в [[община Омуртаг]], [[област Търговище]].
== География ==
Село Беломорци се намира на югоизточен склон, на три километра на изток от град Омуртаг, област Търговище, северно от пътя Търговище
== История ==
Селото е основано от три (според спомени на местни хора, даже шест) големи рода изселници от Беломорска Тракия (откъдето идва и името му). През втората половина на 20-ти век в него започват да идват първите заселници от ромски и турски произход. Заселниците са дошли от селата [[Янурен|Яньорен]] и [[Кутруджа]], [[Софлу|Софлийска]] област, които се намират на западния бряг на р. Марица. Изселването е започнало през 1877 година. Причина за бягството на изселниците е приближаването на руските войски и страхът от турските кръвопролития.▼
Бягството към българските земи е станало в късна есен, когато събраното грозде е било в бъчвите и младото вино е било готово. По даден знак от съседни села жителите на Яньорен и Кутруджа са тръгнали без подготовка, с по една волска кола, оставяйки почти всичкото си имущество в къщите, грабвайки само децата си. Част от хората са останали по път
▲Селото е основано от три(според спомени на местни хора, даже шест) големи рода изселници от Беломорска Тракия (откъдето идва и името му). През втората половина на 20-ти век в него започват да идват първите заселници от ромски и турски произход. Заселниците са дошли от селата [[Янурен|Яньорен]] и [[Кутруджа]], [[Софлу|Софлийска]] област, които се намират на западния бряг на р. Марица. Изселването е започнало през 1877 година. Причина за бягството на изселниците е приближаването на руските войски и страхът от турските кръвопролития.
▲Бягството към българските земи е станало в късна есен, когато събраното грозде е било в бъчвите и младото вино е било готово. По даден знак от съседни села жителите на Яньорен и Кутруджа са тръгнали без подготовка, с по една волска кола, оставяйки почти всичкото си имущество в къщите, грабвайки само децата си. Част от хората са останали по път - има заселници в Тополовград, Свиленград. Останалата част са продължили на север. Студената зима през 1877-78 година сварва бегълците край Сливен. Там те преживяват студа, като спомените разказват, че руските военни са ги прехранвали от тяхната топла храна.
През пролетта бегълците прекосяват Балкана. Решават, че вече са достатъчно далеч от турците и се заселват в селата в Търговищка околия - Беломорци, Светлен, Буховци, Надарево, Здравец и др.▼
▲През пролетта бегълците прекосяват Балкана. Решават, че вече са достатъчно далеч от турците и се заселват в селата в Търговищка околия
Яньоренските и Кутруджовски родове са традиционно овцевъди като Беломорци е било известно с кашкавала, маслото и сиренето, произвеждани от селските стопани. Интересен е също т.нар."беломорски" диалект, наситен разговорно с думи като "Щу" /Какво/ "Ке" /Ще/, "Хатя" /Хвана/, "Галиба /Май/ и др. За демонстрация често се употребява майтапчийското "Ти оти си хиркал леляци по корията ре ?" ...В превод - "Ти защо си гонил щъркели в гората, бе ?"▼
▲Яньоренските и Кутруджовски родове са традиционно овцевъди като Беломорци е било известно с кашкавала, маслото и сиренето, произвеждани от селските стопани. Интересен е също т.нар."беломорски" диалект, наситен разговорно
==Население==▼
▲== Население ==
След преселението беломорчани свято пазят корена и кръвта си. Женят се предимно за хора от изселническата общност, от селата Светлен, Надарево, Буховци, Момино, Здравец и др. Целта е да се съхранят паметта, традициите и роднинските връзки от коренните земи. Има много случаи на брачни двойки, които са втори братовчеди. И до днес се пази родовата памет на Русковци, Тунгартовци, Полихронци, Пемовци, Дорювци, Станковци, Чурчевци, Дечевци и др.
Беломорчани са трудолюбиви хора. Независимо от факта, че землището на селото е около 12 000 декара, заселниците упорито се трудят и го превръщат в цъфтящо стопанство. Основният поминък си остава овцевъдството, а работният добитък
Село Беломорци достига апогея на развитието си през втората третина на миналия век. Наброява около триста къщи с близо 2000 жители, с основно училище, читалище, и работещо стопанство. В училището учат и децата от съседните села - Горна и Долна Хубавка, Бостан, Презвитер Козма и др. Дворовете са пълни с добитък, мегдана - с млади хора и дечурлига, на празници се стичат стотици гости, хората живеят не охолно, но добре. Селскостопанската продукция на беломорчани се търси на пазарите в Търговище и Омуртаг. ▼
Беломорчани варят най-добрата ракия в района. А как пеят! Песните им са повече тъжни - в тях прозира тъга по бащин край. Инак умеят и да се веселят, когато трябва. ▼
▲Село Беломорци достига апогея на развитието си през втората третина на миналия век. Наброява около триста къщи с близо 2000 жители, с основно училище, читалище, и работещо стопанство. В училището учат и децата от съседните села
▲Беломорчани варят най-добрата ракия в района. А как пеят! Песните им са повече тъжни
През последната третина на миналия век в селото масово прииждат отначало роми, а по-късно и мюсюлмани с турско самосъзнание.
Към началото на 21-ви век основно е заселено с роми.
== Културни и природни забележителности ==
От началото на двадесети век селото има основно училище. Там и до днес се учат не само децата от Беломорци, но и тези от селата Долна и Горна Хубавка, Бостан, Тъпчилещово, Божурка и Презвитер Козма. В двора на училището има и детска градина.
Неделима част от културното наследство на България е и диалектът на изселниците от Беломорска Тракия - неповторими звучен, мек и в голяма степен неразбираем за Северна България. Говорят на "ке" (ще), на "ре"(бе, бре), с меки последни съгласни в думите и много, по своему променили се гърцизми и турцизми.▼
На километър и половина на запад от селото, в гората, наречена "Баладжилък", има минерален извор. Водата съдържа серни съединения и лекува много болежки. Оттам и името на изворчето - "Барут хотул", барутения извор. На края на барутхотулската гора е хълмът "Ергован" - обсипан с люлякови храсти и известен с пепелянките, населяващи камънака му.▼
В селото през 1989 година е открит Етно-исторически музей, по_случай 110-годишнината от Преселението. ▼
== Редовни събития ==▼
▲Неделима част от културното наследство на България е и диалектът на изселниците от Беломорска Тракия
Открай време в Беломорци ежегодно се провежда събор, в неделята, най-близка до 2 юни - Денят на Ботев. През юни 1989 година селото за последен път посреща над двеста свои чада.След населването му с роми, потомците на старите беломорчани ежегодно организират и провеждат т.н. Беломорски срещи в градовете Търговище и Варна.▼
▲На километър и половина на запад от селото, в гората, наречена
▲В селото през 1989 година е открит Етно-исторически музей,
▲== Редовни събития ==
▲Открай време в Беломорци ежегодно се провежда събор, в неделята, най-близка до 2 юни
== Личности ==
Иван Станков (Стоев)
Добри Полихронов
Мария Пройкова
* [[Петко Русков]]
== Източник ==
* Милетич, Л. ''Старото българско население в Североизточна България''. С, 1902
| |||