Добролюб Пешин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Статята е готова и трябва да се премести в основното пространство. Поради тази причина поставих Шаблон:Провера.
дребни
Ред 32:
 
== Биография ==
Добролюб Пешин е роден на 31 юли 1936 г. в гр. [[Русе (България)]], в семейството на учители. През 1964 годинаг. завършва [[Националната художествена академия]] – специалност „Декоративно-монументална живопис, стъклопис и мозайка“ при проф. [[Георги Богданов (художник)|Георги Богданов]].
 
СъщатаПрез същата година постъпва на работа в новосъздадения Център за промишлена естетика, художествено проектиране и конструиране. {{факт|Той е един от първите художници, които започват да работят като дизайнери.|2017|08|20}} Отначало е дизайнер, а след това – Главен дизайнер в направление Електропромишленост. Специализира в Италия в дизайнерски бюра на [[Olivetti]] и [[IBM|IBM Italia]].
 
През периода 1964 – 1990 г. работи в сферата на електрониката, изчислителната техника и приборостроенето. Ръководител е на екипа, създал дизайна на българските електронни калкулатори и касови апарати с марката „[[Елка-6521|Елка]]“, на фамилията [[Правец (компютри)|персонални компютри „Правец“]], както и на много изделия и комплекти от продукцията на СО ИЗОТ и СО „Микропроцесорни системи“, разработени съвместно с ЦИИТ, ИТКР и институти на БАН.
 
Дизайнер е на спектрофотометъра „Спектър 15 К“ – щатен апарат на орбиталната космическа станция „[[Салют-6]]“. (1978) От 1983 до 1989 г. е Главен директор на Централния институт за промишлена естетика.
Ред 43:
През 1993 г. създава „ПЕШИН ДИЗАЙН“ – студио за индустриален дизайн със специализация в проектиране за сферите на високите технологии, електрониката, машиностроенето и обществената среда. За фирмите Orgtechnica, Datecs, Carat Electronics разработва дизайна на касови апарати, принтери, PinPAD устройства и др. с участието на сина си – дизайнера Михаил Пешин. Работи и по проекти за обзавеждане на градски пространства и офиси.
 
През 1974 г. е приет за член на [[Съюза на българските художници]]. Председател на Специализираната държавна комисия по дизайн за промишлеността към КК, СБХ и САБ. През периода 1988- – 1993 г. е Секретар по проблемите на дизайна и приложните изкуства и Главен секретар на СБХ.
 
== Изложби и публикации ==
Участва в изложби и представяния на българския дизайн в София, [[Любляна]], [[Москва]], [[Вашингтон]], [[Монтрьо]], [[Амстердам]], [[Прага]] и [[Будапеща]]. Автор е на публикации по проблемите на дизайна в списанията „Индустриарен дизайн и декоративно изкуство“, „Техническая эстетика“ – Москва, бюлетинът „Дизайн“ – издание на Централния институт за промишлена естетика и в периодичния печат.
 
Автор е на публикации по проблемите на дизайна в списанията „Индустриарен дизайн и декоративно изкуство“, „Техническая эстетика“ – Москва, бюлетинът „Дизайн“ – издание на Централния институт за промишлена естетика и в периодичния печат.
 
== Награди ==
Line 60 ⟶ 58:
== Източници ==
<references />
* Списание „Промишлена естетика и декоративно изкуство“ бр. 5- – 6, 1978 г. стр. 18 – рубрика „Профили – Добролюб Пешин“, автор Иван Славов.
* Списание „Изкуство“ бр. 1, 1975 г. „За стил в художественото проектиране“, автор Незабравка Иванова.
* „От занаятите към дизайна“ – издание на БАН – Институт по изкуствознание 1985 г. – автор Незабравка Иванова 4. „Дизайн в електрониката“, 1988 г. – издание на Центалния институт за промишлене естетика – „Дизайн в електронноизчислителната техника“ – автор Ваня Вълева – УДК 62:7.05.621.3.