Крайовска спогодба (1940): Разлика между версии

редакция без резюме
Редакция без резюме
Редакция без резюме
88 000 [[румънци]], заселени от румънските власти след края на [[Междусъюзническа война|Втората балканска (Междусъюзническата) война]] през [[1913]] г. (виж [[Букурещки договор (1913)|Букурещки договор]]), когато територията на Добруджа е окупирана от [[Румъния|Кралство Румъния]], са принудени да напуснат и да се преселят на север. 68 000 [[българи]] от северната част се преселват на юг. Румънските власти им разрешават да се преселят единствено с това, което са можели да носят, и със своите стада. Оземлени са със земята, която румънските власти са отнели от другите българи в полза на румънските заселници още в първото десетилетие на окупацията  – системата „triime“. Действителните имоти на българите от Северна Добруджа остават като „компенсация“ на румънските поземлени имоти, създадени в [[Южна Добруджа]].
 
Крайовската спогодба (1940) е официално приета и одобрена от всички велики сили, вкл. [[Нацистка Германия|Германия]], [[СССР]] и [[Италия]]. Така, далновидно, чрез Крайовската спогодба (1940), по дипломатически път Южна Добруджа е опазена за България и 7 години по-късно, в края на [[Втора световна война|Втората световна война]].
 
== Източници ==
Анонимен потребител