Алпинизъм: Разлика между версии

*[[Въже]] – въжетата биват статични, динамични и помощни. Те се изработват от висококачествени материали, за да могат да поемат [[тегло|тежестта]], [[триене]]то и динамичното натоварване. Средната им дебелина е от 8мм8 до 11мм11 мм и една от основните им характеристики е способността им за удължаване (елонгация на въжето) при натоварване. Елонгацията при статичните въжета е от 0.5% до към 6%. Те се използват по-често в спелеологията, където спецификата на осигуряване (предимно горна осигуровка) не предполага дълги падания на осигурявания. Друго предимство на статичните въжета в пещерното дело е, че те са по-удобни при спущане на рапел и изкачване с помощни средства (самохвати) по самото въже, тъй като поради обраната елонгация не „люлеят“, за разлика от динамичните, а това пести много сили, особено при обратното изкачване след проникване в дълбоки пропастни системи. Динамичните въжета имат елонгация до 54% <ref>Алпинизъм, изд. Медицина и физкултура, 1964 г., с.29; Автори: м.с. Георги Атанасов, м.с. Георги Щерев, Борис Маринов, Иван Янакиев, Анастасия Влахлиева</ref>. При всички видове катерене, когато се ползва долна осигуровка, се използват динамични въжета, тъй като при падане елонгацията на въжето поема основната част от енергията на удара. Помощните въжета издържат по-малко натоварване. Използват за направа на някои специфични възли (самозатягащ възел, възел на Прусик), осигуровка на екипировка и др.

Георги Атанасов, [[Георги С. Щерев]], [[Енчо Петков]] (Народна армия), [[Миньо Златанов]], [[Кънчо Долапчиев]], [[Христо Проданов]], [[Николай Петков (алпинист)|Николай Петков]], [[Кирил Досков]], [[Дойчин Василев]], [[Боян Петров]], [[Атанас Скатов]]