В древностадревността ясписът бил смятан за много ценен дар на природата. Още тогава прадедите ни са изработвали полезни неща от него: ками, бижута, амулети и дори го включвали в керамиката си и в други форми на изкуството. Лечителите от [[Близкия изток]], вярващите в [[Сидхарта Гаутама Буда|Буда]], използвали камъка за лечение на органи, които са отровени и заболяли от страшни и нелечими с [[медикамент]]и болести. Именно в [[Китай]] се вярвало, че ясписът е символ на красотата и няма втори като него. [[Християни]]те вярвали, че при слагането на този камък пред светия [[олтар]], той придобива нечувана сила.
Най-големите находища на яспис са в северните и южните части на [[Азия]], в централна [[Европа]] и северна [[Африка]]. В България най-много ясписи се откриват в [[Източните Родопи]] – Кърджалийско, Момчилград и др.
