Уикипедия

Александър Бурмов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м без витиеватите отклонения; форматиране: 15x тире-числа, 9x тире, 6x кавички, 2x запетая, интервал, й→ѝ, точка (ползвайки Advisor)
Ред 23:
 
== Биография ==
Роден е на 2 февруари 1911 г. в семейството на Мария и Колю Бурмови в село Бяла Черква, Община Павликени. Той сътрудничи на вестниците „Павликенски глас“, „Звънче“; „Борба“; „Трезва мисъл“; „Българска реч“ където се публикуват неговите статии, разкази и стихове. Първият му научен труд, които излиза, когато е бил на 19 години, е „Народни умотворения от с. Бяла черква, Търновско“. По негова инициатива и с активното му участие се състояли и големите тържества по случай 100-годишнината от рождението на Бачо Киро в Бяла черква през 1935 г. Две години по-късно (1937) Александър Бурмов и Стойко Стойков издават сборника „Бачо Киро Петров, материали и документи“, който се съхранява във фонда на Историческия музей. В този ценен исторически труд в четири дяла са събрани съчиненията на Бачо Киро, писма от и за него и ръкописните му бележки. Този сборник с материали и документи ни дава ясна представа за личността, за съдбата и делото на скромния селски учител, трудолюбив писател и революционер Бачо Киро. През 1946 г. е редовен доцент и ръководител на Катедрата по История на България. В периода 1947 – 1965 г. Бурмов е професор по история на България и история на Византия в СУ. Той е един от основателите на списание „Исторически преглед“ и на „Българското историческо дружество“.Научните му интереси са насочени съм средновековна българска история и история на българското Възраждане. По важни негови трудове са:„Български революционен централен комитет. 1868 – 1877”, издадена през 1943 г. „История на България през време на Шишмановци“- – 1947 г.; „Към въпроса за произхода на прабългарите“- – 1948 г.; „Христо Ботев през погледа на съвременниците си“,; „Христо Ботев и неговата чета“; През 1958 г. Бурмов е избран за член-кореспондент на БАН. Александър Бурмов е събрал около 400 народни песни, 450 приказки по говора на Бяла черква, 20 песни и 600 гатанки, пословици, басни. Родната къща на проф. Александър Бурмов се намира в Бяла черква, ул.„Бачо Киро” №47.Завършва [[славянска филология]] и [[история]] в [[Софийския университет]] през [[1939]] г. Специализира във [[Виенски университет|Виена]] ([[1940]] – [[1941]]). [[Доцент]] в [[Скопски университет|Университет]]а на [[Скопие]] ([[1943]] – [[1944]]).
 
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 година Бурмов става секретар на [[Българско историческо дружество|Българското историческо дружество]] и ръководи неговото подчиняване на формиращия се [[Тоталитаризъм|тоталитарен]] комунистически режим. През следващите месеци участва активно в чистките на неодобрявани от режима преподаватели в Историко-филологически факултет на [[Софийски университет|Софийския университет]].<ref name="еленков">{{cite | фамилия-част = Еленков | име-част = Иван | автор-част-препратка = Иван Еленков | заглавие-част = Историческата наука в България през епохата на комунизма: институционална организация и функции | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 638}}</ref>
Ред 31:
Старши [[научен сътрудник]] в [[Институт по история при БАН|Института по история]] при [[БАН]] ([[1950]] – [[1952]])/(1947 - [[1958]]) и завеждащ секция за изворите и библиографията (1947 – [[1965]]). [[Член-кореспондент]] на БАН от 1958 г. Основател и [[главен редактор]] на списание „[[Исторически преглед]]“ до смъртта си.
 
През есента на 1963 г. на историческияхълма и„Света живописен хълм "Света гора"гора“ във Велико Търново разтварязапочва вратидейност първият извънстоличен университет, който има за покровители светите братя Кирил и Методий. Сред първосъздателитесъздателите на Великотърновската Алма матер сему открояватса ректорът чл.-кор. проф. Александър Бурмов и зам.ректорът проф.д-р Пеньо Русев - двама съмишленици, съратници, приятели, сътворци на едно голямо и трайно историческо дело, каквото е създаването на ново хуманитарно висше учебно заведение през 1963 г. извън столицата. Авторитетни учени и администратори, ревностни привърженици и радетели на всяка нова, градивна и перспективна идея, теТе подбират първите университетски преподаватели и асистенти, "вербуват" свои колеги от София за "търновската кауза", ръководят и наблюдават преустройството на старите казармени помещения на Света гора в аудитории, семинарни зали и кабинети, съставят учебни планове и програми, комплектуват първите катедри ...
 
Макар впоследствие склонен да приеме и туранския модел, тойБурмов е привърженик на арийската (сарматска) теория за произхода на [[прабългари]]те.▼
Началото, като всяко начало, е трудно. "Важно есть, веднъж да будет начало" - повтарят първосъздателите на Великотърновската Алма матер думите на възрожденеца Софроний Врачански. Защото всички те са обладани от идеята да възродят старите културни традиции на престолния Търновград, да събудят евтимиевския реформаторски и родолюбив дух в своите ентусиазирани студенти. Защото редом до ректора чл.-кор.проф. Александър Бурмов и зам. ректора проф. Пеньо Русев са и останалите първостроители на великотърновското висше училище - все авторитетни представители на българската хуманитаристика по онова време - проф. Георги Димов, проф. Иван Гълъбов, проф. Иван Дуриданов, проф. Станчо Станчев Ваклинов, проф. Христо Данов, проф. Велизар Велков, проф. Страшимир Димитров, проф. Никола Кожухаров, проф. Васил Стоилов, доц. Галина Тагамлицка, доц. Михаил Кац, ст. преп. Димо Минев.
 
С протокол № 38, решение № 601 на Общинския съвет от 22 март 2013 г. Александър Бурмов е удостоен със звание „Почетен гражданин на Велико Търново“ (посмъртно).
▲Макар впоследствие склонен да приеме и туранския модел, той е привърженик на арийската (сарматска) теория за произхода на [[прабългари]]те.
 
Проф. д-р АЛЕКСАНДЪР КОЛЕВ БУРМОВ-основател и пръв ректор на Великотърновския университет,историк и книжовник.За цялостна научно-изследователска дейност в областта на историческата наука и за дългогодишни заслуги като основатели главен редактор на списание "Исторически преглед",за изключителен принос в основаването на Великотърновския университет и неговото утвърждаване като авторитетно висше учебно заведение, с протокол № 38, решение № 601 на Общинския съвет от 22 март 2013 г. е удостоен със звание "Почетен гражданин на Велико Търново" (посмъртно).
 
== Библиография ==
Line 48 ⟶ 46:
* ''Народни пѣсни на приазовскитѣ българи''. София: Придворна печатница, 1936
* Бачо Киро Петров. Материали и документи. 1937
* В. Левски в началната история на БРЦК.- – Родина, 1938<ref>[http://bolgari.net/sad02_02_1911g____roden_aleksandyr_burmov-e-282.html http://bolgari.net/]</ref>
* Христо Ботев през погледа на съвременниците си. 1945
* История на България през време на Шишмановци (1323- – 1396). Свезка 1. – ГСУ-ИФФ, т. 43, 1947, 1-58Свезка 2. 1- – 22
* Въпроси из историята на прабългарите. – ИБИД, т. 22- – 24, 1948,
* ''Въпроси из историята на прабългарите''. София: Унив. печ., 1948
* ''Към въпроса за произхода на прабългарите''. София: Бълг. ист. д-во, 1948
* Съдбата на Ботевата чета след смъртта на войводата йѝ. – В: Христо Ботев, 1949, 611- – 656
* Български революционен централен комитет. 2 изд. 1950, 224 с.
* ''Български революционен централен комитет (1868 – 1877)''. София: Народна култура, 1950
* ''Славянските нападения срещу Солун в „Чудесата на св. Димитра“ и тяхната хронология''. София: Наука и изкуство, 1952
* Към въпроса за отношенията между славяни и прабългари през VII-IX в. – ИП, № 1956, № 2, 69- – 94
* Формирането на Ботевата чета. – ИП, 1956, № 4, 67- – 77
* Кризата в БРЦК през есента на 1875 г. и създаването на Гюргевския централен комитет. – ИП, 1957, № 2, 41- – 65
* ''Към изясняване революционната дейност на Йордан Стоянов през 1872 – 1873 година.''. София: Наука и изкуство, 1957
* ''Тържество на българската култура''. София: НС на ОФ, 1957
* Таен централен български комитет. Образуване и първи период от развитието му. – ИП, 1960, № 2, 41-65ТЦБК.
* Втори период от съществуването му. – ИП, 1960, № 3, 59- – 84
* Четническото движение в България през 1867 г. Ч. 1. Подготовка на четите. – ГСУ- – ИФФ, т. 53, 1960, № 2, 67- – 97
* История на България. Т. 1 (съветник) 2 изд., 1961, 760 с.
* Българско нациопалнореволюционно движение и българска емиграция през 1867- – 1869. – ИП, 1963, № 5, 33- – 58
* Борба за идейно-революционна чистота на БРЦК в Букурещ (1869- – 1871). – ИИИ, т. 16- – 17, 1966, 365- – 383
* Коларов, Хр. Приносът на проф. Ал. Бурмов като историк на Бълг. средновековие. – ТрВИБрКМ – -ВТ, т. 4. 1968, 9- – 36
* ''Избрани произведения в три тома. Т.1.''. София: БАН, 1968
* Христо Ботев и неговата чета. 1974, 785 с.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Александър_Бурмов“.