Петър Петров (оперен певец, р. 1947): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Премахнати редакции на Sadmad88 (б.): копирано от archive.li/YW0i |
Допълване на автобиографичните данни с информация от автобиографията на Петър Петров |
||
Ред 1:
{{към пояснение|Петър Петров|Петър Петров}}
== Биография ==
{{Биография инфо
| име = Петър Петров
Line 6 ⟶ 8:
| px =
| описание = български оперен певец
| роден-дата = [[
| роден-място =
| починал-дата =
| починал-място =
}}
'''Петър Петров''' е прочут български оперен певец, [[Бас (гласов обхват)|бас]].<ref>{{cite web | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = | url = http://www.operasofia.bg/vcard.php?user_id=455| title = Петър Петров| format = | work = | pages = | publisher = [[Национална опера и балет]] – София| accessdate = 13 април 2011}}</ref>
Петьр Петров започва да учи пиано и солфеж при Драгия Тумангелов – известен български композитор и музикален педагог. Той пръв открива гласовите и музикални възможности на бъдещия оперен певец, когато той е едва на дванайсет години. Вече като студент в Химико-технологичния институт, София, продължава музикалната си подготовка при известната музикална педагожка Гизела Бернщайн. В годината на дипломирането си през 1968 г. като инженер, той спечелава конкурс за артист-солист в операта, Стара Загора в продължение на две години (1968-69). Тук той дебютира в ролята на Монаха („Дон Карлос”) и в ролята на Върховния жрец, („Набуко”). През годините 1970-1972 година работи по разпределение като инженер в МК „Кремиковци”, а през 1972-1974 работи като научен сътрудник в института по електропромишленост (НИПКИЕП), София. През тези години, едновременно с работата си, той учи като извънреден студент в класа на проф. Илия Йосифов и става солист на изтъкнатия мъжки хор „Гусла”. Петър Петров е солист на Софийската опера цели трийсет и пет години. Съюзът на българските музиканти награждава Петър Петров два пъти за активното му участие в българския музикален живот - 2004 и 2009 - с плакета „Златна лира”.
На Софийската оперна сцена той има многобройни изпълнения и превъплащения: Борис Годунов, Филип II, Захария, Атила, Прочида, Оровезо, Дон Базилио и други. Петър Петров пее в спектакли с нашите големи певци: Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Ана Томова-Синтова. Работи под диригентството на изтъкнати диригенти: Маурицио Арена, Антонио Гуаданио,Роберто Абадо, Оку Каму, Одон Алонсо, Бонавалонта и всички големи български диригенти. Многобройни са и неговите превъплащения и в чужбина. Той гостува в Испания и партнира като Оровезо на Мара Зампиери в „Норма” и Розалин Плаурайт. Пее в различни градове на Италия в оперите: „Ернани”, „Атила”, Трубадур”, и „Аида” заедно със Сета дел Гранде, с Матео Манагуера и Хуан Понс. Петър Петров има щастието да работи освен със споменатите по-горе световно известни певци, така също и с големия тенор Николай Геда и с Евгени Несторенко. През последното десетилетие, благодарение на опита си и на италианската си школовка той се изяви и в комичния оперен репертоар. Софийската публика се радва на неговия Доктор Бартоло, а публиката в чужбина съответно на: Дон Паскуале от Доницети, Леопорело от „Дон Жуан” на Моцарт, Дон Маньифико от „Пепеляшка”на Росини.
== Оперни изяви ==
'' ''
'' '''1968 г.''' През тази година той печели конкурс за солист-артист в операта в Стара Загора. Тук дебютира в ролята на монаха в „Дон Карлос” и изпълнява ролята на Върховния жрец в „Набуко” на Джузепе Верди. ''
'' '''1970-1974 г.''' През тези години той учи като извънреден студент в класа на проф. Илия Йосифов и става солист на изтъкнатия мъжки хор „Гусла”.''
''През 1974 г. Петър Петров участва в Четвъртия Републикански фестивал за художествена самодейност, София и става носител на златен медал. Преседателят на журито, проф. Георги Димитров, написва върху протокала следната оценка: „Изключително гласово дарование! Да се изпрати незабавно на специализация в Италия.”Държавна комисия с председател проф. Христо Бръмбаров прослушва Петер Петров отново и утвърждава държавна стипендя, необходима за специализацията му в Италия.''
'' '''1975 г.''' Петър Петров става лауреат на конкурсите: „Джузепе Верди” в Бусето и „Антонио Салиери” във Верона. През този период записва за италианското радио и телевизия “RAI” и участва в редица концертни изпълнения на „Силата на съдбата” и „Фауст” в Италия като Гуардиано и Мефистофел.''
'' '''1976 г.''' Това е годината, когато завършва успешно курса на обучение в Академия „Санта Чечилия” в Рим, в класа на Йоланда Маньони - дългогодишна солистка на театър „Ла Скала”.''
'' '''1976 г.''' През тази година Петър Петров постига голям успех в Международния конкурс за млади оперни певци (София) в ролята на Филип II от „Дон Карлос”. Веднага след конкурса е назначен за '''солист на Софийската опера.''' През същата година участва в редица международни изяви: операта в Будапеща и Большой театър в ролята на Филип II.''
'' '''1978 г.''' Петър Петров става постоянен гост на Люблянската опера. Тук той участва в ролите на Захария от „Набуко”, на Филип от „Дон Карлос”, на Фиеско от „Симон Боканегра” и Борис от „Борис Годунов”. Репертоарът му непрекъснато се обогатява, за да достигне повече от четирийсет централни роли.''
'' '''1978 г.''' Белгия – става лауреат на конкурса „Опера и Белканто”. За участието му в конкурса в-к „Газет ван Антверпен” писа: „Още първата вечер се открои българският бас Петър Петров с арията на Гомес да Силва от „Ернани” на Верди. Неговият звучен и благороден глас, отлично изравнен във всички регистри на неговото изпълнение, освободено от външни ефекти и яркото сценично присъствие му осигуряват перспективно бъдеще в големите оперни театри”''
'' '''1980 – 1981 г.''' Италия, гр. Тревизо. Участва в конкурс за изпълнение на централни роли в „Ернани” на Верди. Петър Петров се класира първи измежду седемдесет кандидати. По този повод в-к „Корриере делла сера” пише: „Наистина ли България е страната на басите? Изглежда трябва да се съгласим с тази оценка, защото Петър Петров го доказа по безспорен начин”. Успехът на този конкурс му отваря вратите на италианските и немските театри. Следват покани от много театри за ролите на Филип II, Захария, Дон Базилио, Фиеско, Рамфис, Борис Годунов и др. Гастролите следват един след друг: Италия. Тревизо, Бреша, Ровиго, Падуа под диригентството на Маурицио Арена в ролята на Гомес да Силва („Ернани”). И отново в ролята на Гомес да Силва в тетро „Масимо Палермо”, месец май-юни, дванайсет спектакъла под диригентството на Роберто Абадо.''
'''1984 г'''. Франция, Париж, театър „Шанзелизе„. Той пее Захария от операта „Набуко” (Верди)
Списание „Музикални хоризонти” пише голяма статия, съдържаща ласкави критики от известни наши и европейски критици. Статията започва така: „За баса от Софийската опера, Петър Петров, '''сезонът 1986-87''' година е особено богат на международни изяви и успехи. Още през '''септември 1986 г.''' той е поканен на турне във Финландия. Той концертира в Турку, Лахти и в Хелзинки.
Участва в откриване на сезона на Финландската филхармония в прочутата зала „Финландия” като солист в Тринадесета симфония на Шостакович, посветен на 80-годишнината на композитора”. По-надолу списанието помества критиките на известни европейски критици: „Музикалният критик Олави Канко пише във в-к „Хелзинки саномат”, '''20.09.86 г.''' : „Солистът Петър Петров изпълни елегантно партията си w XIII-та симфония . Той претвори сериозно и с небивало въздействие трагичните чувства, вложении в нея. Можем само да мечтаем за такава интерпретация – тя подчерта епичния характер на творбата”.
Известният критик Оси Ойликенен преди последно споменатия концерт пише във връзка с друг концерт '''(19. 09. 1986)''' във в-к „Илта Саномат”: „Участието на П. Петров в концерта в залата на Филхармонията се ограничи само с едно произведение, но той многократно беше викан на сцената. Петър Петров е всред най-представителните певчевски таланти”.
Един месец по-късно той се представя блестящо на Международния Фестивал в Братислава в ролята на Филип II от „Дон Карлос”. Криткът Мартин Лезл във в-к „Смена” от 05.11.86 г. отбелязва: „Участието на П. Петров разкрива големите възможности на певеца. Демоничният му поглед напомня прочутия Шаляпин. Певецът притежава голям закръглен глас, обагрен с тъмни краски, а с изпълнението си подчерта драматизма на произведението.” Статията в списание „Музикални хоризонти” продължава със следното изложение: „През следващата '''1987 година ('''м. Февруари) П. Петров гостува в Румъния с голям успех в ролите на Захария („Набуко”) и на Борис („Борис Годунов”). На 24 април, същата година той е поканен за участие във възпоменателните тържества във Билбао, Испания по случай 50-та годишнина от бомбардировката на Герника.Освен многобройната публика тук присъстват и много официални лица от целия свят: Петър Петров изпълнява ролята на краля на баските, от последното произведение на Франциско Ескудеро, операта „Герника”. За великолепното изпълнение на певеца можем да съдим по автографа на автора на операта: „За най-добрия крал в „Герника” – крал и в пеенето”. Този успех на българския бас е последван и от още един. Събитието е откриване на първото издание на фестивала „Перелада”, Барцелона, под егидата на кралица София.
За неговата сценична реализация в операта „Моцарт и Салиери” от Римски-Корсаков в-к „Ел Периодико” от '''20.07.1987''' пише: „Вместо бляскави ефекти – стегната, красива музика, свързана дълбоко с поезията на Пушкин. Петър Петров успя да насити с много живот, с напрежение и драматизъм ролята си и ни застави да я почувстваме и преживеем.” А ''вестник ''„Ла Вангуардия” пише: „Що се отнася до вокалните партии имахме много добър Салиери в лицето на баса Петър Петров. Гласът му е голям, с широк диапазон, благозвучен, много гъвкав във фразирането, а тенорът Петер Хайфес представи един по-дискретен Моцарт. Двамата пяха заедно с Монсерат Кабайе и Алисия Нафе в Реквием на Моцарт. Чудесна, добре нюансирана версия, в която блеснаха и хорът и оркестърът на театро ”Лицео” под диригентството на маестро Романо Гандолфи”.
''' Годината е 1989 г.,''' Франция. Тук той е поканен да пее по случай 200-та годишнината от Великата френска революция. Той пее в повече от двайсет френски градове, включително и в Париж. Петър Петров участва с тридесет концерта в Реквиема на Верди и в девета симфония на Бетовен.
'''1989 г.''' Швеция. От тази година насетне, той е редовен гост на редица фестивали в Швеция. ''Вестник'' „Стрегнес Тидинг” от 26.07.89 г. пише: „Очароващо и голямо. Думите са недостатъчни, за да отразят неделния концерт на Петър Петров – един от от големите баси на нашето
време, заедно с винаги изисканата Мариане Фелд. Можем само да констатираме, че Петър Петров със своя невероятен глас, с вродената си титанична сила, голям тембър и чувство за артистичност се е изградил като голям певец-изпълнител. Казано веднъж стават излишни по-нататъшни рецензии”.
'''1990 г.''' Франция, (Клермон Феран и Орсифал), концертно турне. Участва във фестивала „Музика сакра”.
''' 1991 г.''' Франция (Безансон, Ним, Авиньон). Петър Петров изпълнява ролята на Оровезо в операта „Норма” (Белини).
'''1992 г'''. Франция. По случай двеста годишнината от рождението на Дж. Росини участва във фестивалите, организирани от градовете Оранж, Мюлюз, Везон дьо ла Мер и Д’Анзи льо Дук, изпълняваъки ролята на Дон Базилио („Севилския бръснар”).
'''1994 г.''' Франция. Дижон, Авиньон, Безансон. Гостува в ролята на Оровезо, от операта „Норма” на Белини.
'''1997 г.''' Италия. Палермо, Международен конкурс „Жорж Бизе” за млади оперни певци. Петър Петров е поканен за президент на журито.
''' 2000 г'''. Италия. Неговите певчевски изяви в Италия са многобройни. Тук той участва в повече от седемдесет спектакъла (70): в „Аида” (Рамфис), в „Набуко” (Захария), в „Трубадур” (Фернандо), в „Риголето” (Спарафучиле), в „Норма”(Оровезо).
'''2000 г.''' Испания. Мадридската филхармония. В концертно изпълнение Петър Петров пее партията на Рафаеле в операта „Свети Франсиск от Асизи” на известния френски композитор Масиан.
'''2003 г.''' Швеция. Участва във фестивала „Руска есен”.
'''2002 – 2007 г.''' Украйна. Днепропетровск. Петър Петров е постоянен гост на Днепропетровската опера в следните роли: Борис „Борис Годунов”, Мусоргски); Колчак ( „Княз Игор”, Бородин); Набуко („Захария”, Верди); Оровезо („Норма”, Белини); Ескамилио („Кармен, Бизе); Рамфис („Аида”, Верди); Реквием (Верди); Ферандо („Трубадур”, Верди).
'''2003 г.''' Гърция. Солун. Петър Петров е поканен за откриването на фестивала „Св. Димитър”, където изпълнява Девета симфония на Бетовен.
''' 2003 г.''' Израел. По случай сто (100) години от рождението и педесет (50) години от смъртта на композитора Курт Вайл, П. Петров е поканен да пее в операта „Възход и падение на град Махагони”.
'''2003 г.''' Сърбия. Белград. През месец май Петър Петров участва в премирата на „Фауст” в ролята на Мефистофел.
'''2003 г.''' Русия. Петербург. Радио „Ехото на Петербург”. Радиото, в
рубриката „Концерт за една мелодия”, с участието на професионално жури
провежда анкета сред милионите свои слушатели. Целта на анкетата е слушателите да излъчат най-добрия изпълнител (от Русия и чужбина) на популярната песен „Легенда за дванайсетте разбойника”. В продължение на дванайсет седмици радио „Ехото на Петербург” излъчва записи на най-добрите изпълнители на песента. За наша гордост, най-висока оценка бе дадена на изпълнението на Петър Петров с прочутия български хор „Гусла” под диригентството на Валентин Бобевски.
'''2003-2005 г.''' През тези години Петър Петров сътрудничи на „Италиано-испанската опера 2001”. Сега той участва с изпълнения в оперите „Набуко”, „Риголето”, „Севилския бръснар”, „Аида”.
'''2004 г.''' Кипър. Лимазол, Никозия, Ларнака – в ролята на Дон Паскуале в едноименната опера на Доницети.
'''2006-2007 г.''' Словения. Марибор. В продължение на две години пред слвенската публика, той преставя с голям успех Доктор Бартоло от операта „Севилския бръснар”.
''' 2007 г.''' Беларус. Минск. По случай седемдесет годишнината на Минската филхармония е поканен да пее Девета симфония на Бетовен.
'''2012 г.''' Япония, едномесечно турне със Софийската опера, „Тоска”.
'' ''
== Източници ==
| |||