Разлика между версии на „Ким Ир Сен“

редакция без резюме
м
{{Държавник инфо
|име = Ким Ир Сен<br>''{{small|김일성}}''
|наставка =
|портрет = Kim Il Sung Portrait-2.jpg
|родства =
|първа дама =
|съпруг (а) = Ким Сонг
|деца = [[Ким Чен Ир]]
|седалище = [[Пхенян]]
|преданост = {{Флагче|СССР}} [[Червена армия]]<br>{{Флагче|КНДР}} [[Корейска народна армия]]
|род войски = Въоръжени сили на СССР<br>[[Корейска народна армия]]
|години на служба = [[1941]]  [[1945]]<br>[[1948]]  [[1994]]
|звание = [[Маршал]]
|войсково поделение =
'''Ким Ир Сен''' (на [[корейски език|корейски]]: 김일성, произношение „Ким Ил Сонг“) е [[Северна Корея|севернокорейски]] [[политик]], управлявал Северна Корея от [[1948]] г. до смъртта си. Той е известен с крайния [[култ към личността]] му. В Северна Корея официално е наричан ''Великият водач'' и е вписан в конституцията като „вечен президент“. Рожденият му ден е официален празник в Северна Корея.
 
== Детство и ранни години ==
[[Картинка:Kim_Il-sung's_birthplace.jpg|мини|ляво|160п|Родната къща на Ким Ир Сен]]
Ким Ир Сен е роден през [[1912]] г. в град [[Намри]], сега квартал на [[Пхенян]]. Малко се знае за неговото детство поради силното обожествяване на личността му. Не са известни дори родителите на Ким. Известно е обаче, че семейството му не е било нито много бедно, нито богато. Знае се също, че родителите му и някои от предците му са били протестанти. Баща му умира през [[1926]] г., когато Ким е на 14 г.
Тогава той постъпва в гимназията [[Юлин]], където изоставя традиционните корейски идеи и методи на възпитание и започва да изучава теориите на комунизма. Така, когато става на 17 г., Ким Ир Сен постъпва в тайна нелегална марксистка организация, но само 3 седмици след основаването и&#768; тя е разкрита от японците (тогава окупирали [[Корейския полуостров]]) и е арестуван за няколко месеца. По-късно той става член на различни марксистки и комунистически организации. През 1930-те командва дивизии на китайски бунтовници, сражаващи се срещу японците.
 
== Корейската война ==
{{основна|Корейска война}}
[[Картинка:Kim Il-sung 1946.JPG|мини|ляво|150п|Ким Ир Сен през 1946]]
С подкрепата на [[Сталин]] Северна Корея напада Южна Корея през [[1950]] г. [[ООН]] и САЩ се включват на страната на Юга. След няколко сражения севернокорейсите войски започват да отстъпват заради неголемия си брой (ок. 250 000) в сравнение с тези на Южна Корея (ок. 500 000 души) и нейните съюзници (ок. 600 000 души). След това на страната на КНДР се включват 8 китайски дивизии и армиите на ООН, САЩ и Южна Корея са отблъснати.
 
Така Корейският полуостров остава разделен до днес. Образувана е т.нар. [[Корейска демилитаризирана зона|демилитаризирана зона]] - – ивица, широка около 2 километра, която служи като ''де факто'' държавна граница между 2-те страни и е най-охраняваната граница в света.
 
== Следвоенен период ==
[[Картинка:Bundesarchiv Bild 183-1984-0601-046, Berlin, Besuch Kim II Sung in der DDR.jpg|мини|200п|Ким Ир Сен и [[Ерих Хонекер]] в [[ГДР]], 1984]]
След края на Корейската война през [[1953]] г. Ким Ир Сен се заема с укрепване на управлението си и възстановяване на страната от войната. Към 1958 г. е проведена чистка в партията и започва активна борба с мудната бюрократична обществено-политическа система. Първият 5-годишен план цели въвеждане на [[планова икономика|съветски икономически модел]]. Земеделието е колективизирано, а тежката индустрия е в разцвета си, като най-развит и до днес е оръжейният сектор. Това позволява на Северна Корея да започне поетапно увеличаване на [[армия]]та си. Набляга се и на машиностроенето и химическата промишленост. Моделът на управление на Ким започва да наподобява този в Китай на [[Мао]].
 
След смъртта на Сталин през 1953 г. Ким отрича процеса на десталинизация, което влошава в известна степен връзките със СССР. Марксистко-ленинистката теория е отхвърлена в Северна Корея, и през 1963 г. започва прокарване на идеите [[чучхе]], които стават официална идеология едва през 1972 г. По време на [[Културна революция|Културната революция]] и [[Китайско-съветски разкол|Съветско-китайския разкол]] КНДР минава на страната на Китай, но запазва добрите си отношения със СССР. По подобие на [[Големия скок]] в Китай, Ким Ир Сен организира масова кампания – т.нар. движение "Чхолима"„Чхолима“. Докато в Китай обаче масовата кампания се проваля и довежда до смъртта на милиони хора, в КНДР до голяма степен целите на движението са постигнати.
 
През 1960-те год. Ким Ир Сен се впечатлява от начина, по който [[Хо Ши Мин]] обединява [[Виетнам]] чрез партизанска война и преценява, че нещо подобно е възможно и в Корея. Севернокорейски войници правят опити за щурмуване на президентското седалище на Южна Корея, но те са неуспешни. След този провал започват по-агресивни атаки от страна на Севера, като много американски войници са нападнати и избити в пограничните райони между двете страни, а американският кораб Пуебло е даже пленен, а екипажът му арестуван.
След разпада на СССР и Източния блок КНДР попада в сериозна изолация и настъпва тежка икономическа криза. В началото на 1994 г. Ким вижда ядрената енергия като начин за избягване на нарастващия енергиен недостиг и нарежда да бъде създадена програма за обогатяване на уран и евентуален строеж на нови АЕЦ. Изненадващо при посещението на бившия президент [[Джими Картър]] в КНДР Ким се съгласява да спрат работите по реактора в [[Йонбьон]] и да започне нормализиране на отношенията със Запада.
 
Ким умира от инфаркт на [[8 юли]] [[1994]] г. Тялото му и до днес е запазено в [[мавзолей]] - – [[Мемориален дворец Кумсусан|Кумсусански мемориален дворец]]. След смъртта му водач на Северна Корея става неговият син [[Ким Чен Ир]] (1942 - – 2011).
 
== Култ към личността ==
[[Image:Victorious Fatherland Liberation War Museum, Pyongyang, North Korea-1.jpg|мини|230п|Стенопис в Музея на победоносното Отечество. Ким Ир Сен е изобразен като предводител на победоносната Корейска народна армия.]]
 
Ким Ир Сен е обект на масов [[култ към личността]]. Ким е възприеман като водач със свръхестествени способности, подобен на божество. Корените на този вид култ се развиват по време на японската окупация. Японците са гледали на своя император като на бог и са се стремели да налагат това свое виждане и на завладените от тях народи. Традиционно силните патриархални чувства у [[корейци]]те също спомагат за този култ – Ким Ир Сен много често е наричан "баща„баща на народа"народа“.
 
В КНДР има близо 800 статуи на Ким Ир Сен. На негово име са наречени стотици сгради. Само в [[Пхенян]] името Ким Ир Сен носят най-големият университет, вторият по големина стадион, най-големият площад, най-дългият булевард, електроцентралата и някои гимназии. На всеки планински връх в страната има негов портрет. Плакати с неговия образ има навсякъде в градския транспорт, летищата, както и на граничните пунктове при руската, китайската и южнокорейската граници. В негова чест е издигната и [[Кулата Чучхе]] - – 170-метров [[монумент]], който се състои от 25 550 гранитни блока (70 х 365 = 25 550 - – това е броят на дните от живота на Ким, като се изключват тези, добавени при високосни години). След смъртта на Ким Ир Сен стандартният [[Грегориански календар]] е заменен с нов, чието начало е рождената му дата.
 
== Постижения ==
По време на управлението на Ким Ир Сен [[КНДР]] отбелязва значителен индустриален напредък. Построени са железници, свързващи почти всички градове в страната, както и асфалтови пътища. Напълно разрушеният от Корейската война Пхенян е бил построен наново, с модерни за времето си сгради в социалистически стил, както и много други градове.
 
Развиват се енергетиката, фармацевтичната промишленост, оръжейната промишленост, машиностроенето. До края на 1970-те год. Северна Корея е по-развита в икономическо и технологично отношение от южната си съседка. Напредък е отбелязан и в сферата на ядрената енергия с построяването на научен институт в Йонбьон. След разпада на СССР обаче Северна Корея претърпява финансов крах и голяма част от индустриалните съоръжения са занемарени поради липсата на средства за поддръжка.
 
== Вижте също ==
* [[Политика на Северна Корея]]
* [[Ким Чен Ир]]