Дойран: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 32:
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а Малешева от [[1621]]-[[1622]] година е отбелязано село Дойран с 333 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства).<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 285 </ref> Войните с [[Унгария]] и [[Хабсбурги]]те от [[16 век|16]] и [[17 век]] допринасят за икономическия просперитет на града, който постепенно се превръща във важен занаятчийски център. С този възход през 17 век постепенно се променя и демографската картина на града след масово заселване на [[турци|турско]] население. Така Дойран придобива традиционния си и за по-късния период вид на град от две части – долен град – Вароша, където живее християнското население и горен, където живее турското и циганското мюсюлманско население.
 
Градът е изграден амфитеатрално в стила на [[Цариград]]ската и [[Солун]]ската архитектура и тъй като напомнял на Солун го наричали ''Малкият Солун''. Има калдъръмени улици, водопровод с чиста вода, каптирана от изворите над града и доведена до много градски чешми чрез керамични тръби, градска баня – [[Дойрански хамам|хамам]], който обслужвал всички жители – мъже и жени, християни и мюсюлмани, три църкви и три джамии, няколко училища и часовникова кула.
 
====Възраждане и борба за българска църква====
Ред 167:
* Развалините на изградената от дойранци в [[1848]] катедрална църква „[[Свети Илия (Дойран)|Свети Илия]]“, надвиснали над пътя покрай езерото, дълги години напомнят за разрушаването на града. В 2003 година Република Македония започва проект за възстановяване на дойранската катедрала.<ref>[http://www.mpc.org.mk/dojran-donacija.asp МПЦ. Донација за соборниот храм во Стар Дојран]</ref>
* Старата сравнително запазена турска часовникова кула.
* Развалини от големия [[Дойрански хамам|големия хамам]] и от турска чешма.
* Природонаучен музей с екземпляри от дойранската флора и фауна.
* [[Дойрански манастир|Дойранският манастир „Свети Партений Зографски“]], състоящ се от манастира „Света Мария Магдалена“, в който има храм посветен на руските светители новомъченици – царското семейство на цар [[Николай II (Русия)|Николай II Романов]] и малък храм „Свети Максим Изповедник и Свети Григорий Палама“.