Енрике Мореплавателя: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 3x А|А(Б) |
м Disambiguated: Филипа Ланкастър → Филипа Ланкастър (кралица на Португалия) (2), форматиране: 3x тире, запетая, интервал, нов ред, тире-числа, точк |
||
Ред 6:
| изображение за личността = Henry the Navigator1.jpg
| описание на изображението = фрагмент от „Олтар на Свети Винсент“.<br> худ.[[Нуно Гонсалвиш]]
| управление =
| коронация =
| пълно име =
Ред 20:
| династия = [[Авис]]
| баща = [[Жуау I (Португалия)|Жуау I]]
| майка = [[Филипа Ланкастър (кралица на Португалия)|Филипа Ланкастър]]
| герб = Armas duque viseu.svg
| подпис =
Ред 27:
| общомедия =
}}
[[File:Heinrich der Seefahrer.jpg|thumb|200px|д|left|графика,<br>по-
'''Енрике Мореплавателя''' е [[Португалия|португалски]] [[принц]] и родоначалник на епохата на [[Велики географски открития|Великите географски открития]].
== Произход ==
Той е трети син на крал [[Жуау I (Португалия)|Жуау I]] и [[Филипа Ланкастър (кралица на Португалия)|Филипа Ланкастър]]. Почти през целия си живот покровителства и финансира изследването на [[Африка]]. Изобретява първото съоръжение за спускане на [[шхуна]] на вода от дока за строителството ѝ. Приема се и, че създава Академия за мореплаватели на брега на Атлантическия океан, близо до най-западния нос на Европа (макар и това да се оспорва от някои съвременни изследователи). Експедициите, организирани от Енрике, стават основата за разцвета на [[Португалска империя|Португалската империя]] през [[16 век]], а с колонизирането на Мадейра се поставя началото на европейската [[колониализъм|колониална]] експанзия.
== Дейност ==
Ред 37:
През този период Лагос в Алгарве, благодарение и на удобното си пристанище бързо се превръща в център на корабостроенето. От там започват да потеглят и експедициите организирани от Енрике. През 1425-та година Жоау Гонсалвес Зарко (João Gonçalves Zarco) и Триштао Вас Тейшейра (Tristão Vaz Teixeira) колонизират архипелага [[Мадейра]]. През 1426 г. са открити първите острови от [[Азорски острови|Азорския архипелаг]], вероятно от Гонсало Вельо Кабрал (Gonçalo Velho Cabral), които също са колонизирани от португалците.
=== Управление на Дуарте ===
След смъртта на Жуау I през 1433 г., новият крал [[Дуарте]] (Duarte) I и по-голям брат на Енрике му предоставя една пета от търговските приходи от всички новооткрити земи, както и правото да изпраща експедиции отвъд все още непреодоления [[нос Бохадор]] ([[:pt:Cabo_Bojador|Cabo_Bojador]]), наричан по онова време още „Нос на страха“. След 15 неуспешни експедиции в периода 1424 –
(„По-нататък започвало зеленото море на мрака и тежко и горко на този кораб, който би се осмелил да навлезе в тия области на смъртта. От слънчевия пек морето вряло и кипяло в тези тропически места. В миг дъските и платната на кораба пламвали като факли и всеки християнин, който би се решил да стъпи на земята на сатаната, която била пустинна като вулканична местност, веднага се превръщал в негър“ – [[Стефан Цвайг]] – „Магелан – човекът и неговото дело“)
Line 47 ⟶ 48:
Тъй като управлението на Дуарте (Duarte) I трае само пет години, след неговата смърт Енрике подкрепя като регент на непълнолетния [[Афонсу V]] своя брат Педро (D. Pedro), получавайки в замяна потвърждение на монопола си върху морските експедиции на юг от [[Гибралтарски проток|Гибралтарския проток]].
Експедициите получават мощен импулс след конструирането на новия плавателен съд – [[каравела]]та. Нуно Триштао (Nuno Tristão) и Антонио Гонсалвес (Antonio Gonçalves) достигат нос Бранко през 1441 г. и залива Arguin през 1443 г., където през 1448 г. построяват крепост. Между 1444 и 1446 г. от Лагос потеглят около 40 кораба. През 1444 г. Диниш Диаш (Dinis Dias) достига [[река Сенегал]],
Междувременно възниква конфликт между регента Педро и краля по право [[Афонсу V]]. Той приключва през 1449 г. когато армията на Алфонсу, подкрепен от Енрике побеждава тази на Педро (който пада убит по време на сражението) в битката при Алфаробейра.
Line 58 ⟶ 59:
През 1457 г. Енрике се установява в резиденцията си [[Сагреш]], където малко преди смъртта си през 1460 г. става съвременник и на откриването на архипелага [[Кабо Верде]] от Диого Гомеш (Diogo Gomes) и достигането на бреговете на днешната държава [[Сиера Леоне]].
== Прозвището
Всъщност никога приживе Енрике не е бил наричан „Мореплавателя“. Това прозвище му е дадено през 19-ти век от двама германски историци Хайнрих Шаефер (Heinrich Schaefer) и Густав де Феер (Gustav de Veer), явно с идеята да бъдат подчертани заслугите му към мореплаването. По-късно то е популяризирано от двама английски писатели в техните биографии на Енрике – Хенри Мейджър (Henry Major) през 1868 г. и Реймънд Бийзли (Raymond Beazley) в 1895 г.
Line 64 ⟶ 65:
== Източници ==
Чарлз Реймънд Бизли
[[Категория:Личности (Порто)]]
| |||