Атина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 40:
Разположена в централната котловина на [[Атика]], Атина е заобиколена от 4 планини – [[Егалео]] на запад, [[Парнита]] на север, [[Пентели]] на североизток и [[Химетус]] на изток.{{hrf|urbanheatisland.info|2009}} Най-високата сред тях е Парнита – 1 413 m, основната част от която е превърната в [[Парнита (национален парк)|национален парк]].{{hrf|parnitha-np.gr|2006}} На югозапад Атическата котловина е отворена към [[Саронически залив|Сароническия залив]] на [[Егейско море]].
Самият град е изграден около няколко хълма, като този на Акропола и [[Ликавит]], най-високото възвишение в съвременния град с надморска височина 277 m. През Атина преминават реките [[Кифис]] и по-малките [[Илис]] и
=== Климат ===
Ред 194:
През по-голямата част от XIX век атинската архитектура е доминирана от неокласицизма, с отделни отклонения като [[еклектизъм|еклектизма]], продължил и в началото на XX век. [[Стар кралски дворец|Старият кралски дворец]] е първата по-значима обществена сграда след освобождението на Гърция, построена между 1836 и 1843 година. В средата и втората половина на столетието [[Теофил фон Хансен]] и [[Ернст Цилер]] участват в изграждането на множество неокласически сгради, като [[Атинска академия|Атинската академия]] и [[Запейон]]а. Цилер проектира и множество частни сгради в централната част на града, които с времето стават обществена собственост, обикновено в резултат на дарения, като строения от [[Хайнрих Шлиман]] днешен [[Нумизматичен музей]].
От 20-те години на XX век [[архитектурен модернизъм|модернизмът]], включително [[баухаус]] и [[ар деко]], започват да оказват силно влияние върху гръцката архитектура. Голям брой сгради в този стил има в квартал [[Колонаки]] и някои части от центъра на града, а през този период е построен и новият квартал
През 50-те и 60-те години, при бързото разрастване и развитие на града, водеща роля започват да играят други направления, като [[интернационален стил|интернационалния стил]]. Центърът на града е основно реконструиран, при което са разрушени много неокласически сгради. Архитектите от този период използват материали като стъкло, мрамор и алуминий, като често смесват съвременни и класически елементи.{{hrf|Φεσσά – Εμμανουήλ|2009|XXXI}} През този период по големи обекти в Атина работят световно известни архитекти, като [[Валтер Гропиус]], който проектира сградата на американското посолство, и [[Ееро Сааринен]] с източния терминал на [[Международно летище „Елиникон“]].
| |||