Корпускулярно-вълнов дуализъм: Разлика между версии

 

== История ==

 

По-нататъшно развитие вълновата теория получава в изследванията на [[Джеймс Максуел|Максуел]], който през 1873 г. доказва теоретично, че светлината е високочестотна [[електромагнитна вълна]]. Неговата теория получава блестящо експериментално откритие след опитите на [[Хайнрих Херц|Херц]], който открива електромагнитните вълни. По ирония, Херц открива и [[Фотоелектричен ефект|фотоефекта]], явление което впоследствие се оказва, че не може да бъде обяснено с вълновата теория. За да обясни спектъра на излъчване на [[абсолютно черно тяло]] [[Макс Планк|Планк]] въвежда идеята, че енергията на светлината се квантува и, че енергията на трептене на атомите в молекулите не може да бъде произволна, а кратна на някаква минимална стойност. Тази идея на Планк впоследствие е наречена квантова хипотеза на Планк. Самият той я разглежда повече като математично средство за решаване на конкретната задача и продължава да търси класическо обяснение на въведената от него [[константа на Планк]]. През 1905 г., годината, в която въвежда [[Специална теория на относителността|специалната теория на относителността]], [[Айнщайн]] изказва предположението, че светлината се излъчва и поглъща на малки порции, наричани [[квант]]и, или още и [[фотон]]и. Така се заражда съвременната представа за природата на светлината, а именно че тя е едновременно и вълна, и частици.