Остроготи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Disambiguated: Лъв I, Триарий, Анастасий I, Хемус, Ардабур |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Bot: Automated text replacement (-[[Лъв I] +Лъв I) |
||
Ред 33:
[[Теодорих Велики|Теодорих]], наречен по-късно Велики (*451, †526), син на княз [[Тиудимир]] (Теодомир), на 8 годишна възраст отива заложник в Константинопол, където престоява 10 години и получава римско възпитание в Двора на император [[Лъв I (император)|Лъв I]].
През 457 г. княз [[Аспар]], който е [[арианство|арианин]] („''полуарианин''“), отказвайки се доброволно от престола по религиозно-политически причини, издига за Римски Император протежето си [[Лъв I Тракиец|Лъв I]]], от тракски произход, но изповядващ Християнството по Никейския (гръцкия) канон. За да обезсили зависимостта си от княз Аспар, император Лъв I създава нова гвардия от малоазийски [[Исаврия|Изаури]] и подготвя издигането в противовес на Аспар на изаурецът [[Зенон]] (†491), който през 471 г. убива Аспар, а през 474 г. става римски император. След като през 469 г. Империята решава да води на Изток и на Запад война срещу готите, „''отрова за държавата''“, Аспар разпуска своите готи и Теодорих се зъвръща в родината си.
По това време Крал на Панонското готско Кралство е бащата на Теодорих — [[Тиудимир]] (Теодомир). Теодорих поема частта на наскоро починалия си чичо [[Валамир]], а през 471 г. разбива сарматите, от която дата по-късно той отбелязва началото на своето царуване. През 473 г., за да балансират нарастващото влияние в Цариград на съперника си [[Теодорих Страбон]] (вж. по-долу), Теодомир и Теодорих пренасят столицата на Кралството си в България/Македония, докато Видимир заминава със своите готи за Италия. След смъртта на Крал Теодомир през 474 г. Теодорих го наследява. През 476 г. Крал Теодорих Велики изоставя Македония и се завръща на Дунава, този път в [[Долна Мизия]], България, като установява столицата си в стратегически важния гр. [[Нове]] (Свищов), където остава до 488 г.
| |||