Префектурата Източна Илирия още през [[395]] г. престава да бъде под юрисдикцията на папството. Провинциите Савия и Валерия са поставени от папа [[Лъв I Тракиец(папа)|Лъв I]]] ([[440]]-[[461]]) под властта на солунските архиепископи, по онова време папски наместници. През втората половина на [[5 век]] старата църковна организация се руши. Едва през [[731]] г. [[император]] Лъв III отнема от юрисдикцията на папството частите на Илирия, завладени от [[Византия]] и ги поставя под юрисдикцията на патриарха на Константинопол. В края на [[8 век]] и след поражението на [[авари]]те (ок. [[802]] г.) повторната християнизация се провежда от [[Залцбург]] и [[Аквилея]], които си съперничат. През [[796]] г. Пипин, синът на [[Карл Велики]], след окончателната победа над аварите, причислява част от Долна Панония около езерото [[Балатон]] към Залцбург, а територията на юг от Драва остава под юрисдикцията на Аквилейската патриаршия. Каринтия се управлява от Залцбург, р. Драва става граница между два архидиоцеза с решение на Пипин през [[803]] г., потвърдено през [[811]] г. от Карл Велики.
