Остроготи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Bot: Automated text replacement (-[[Лъв I] +Лъв I) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: 41x тире, 5x нов ред, 2x 6lokavica, 2x тире-числа, 10 интервала (ползвайки Advisor) |
||
Ред 7:
== Предистория ==
Готите били единна народност, спомената в няколко източника отпреди [[3 век|III век]], когато явно се разделят на ''Вест-Готи'' и ''Ост-Готи''. Двете племена имали много общи черти, и най-вече
Там [[вестготи]]те (или ''Вези-Готите'') създали обширно и мощно кралство, а техните съперници [[гепиди]]те им станали васали.
Възходът на хуните около [[370]] г. довел до подчиняването на Вези-Готите. [[Хуните]] на Валамир разбиват Вези-Готите, а техният владетел [[Ерманарих]] се самоубива, за което съобщава [[Амиан Марцелин]]. Според „[[Гетика]]“ на [[Йорданес]],
През [[376]] година, застрашени от атаки на [[Хуни]]те, Вези-Готите, водени от
През [[378]] г. [[Фритигерн]] разбива в [[Битка при Адрианопол (378)|битката]] при [[Адрианопол]] (днес [[Одрин]]) в [[Тракия]] римската войска, като императорът Валент е убит в сражението.
Ред 21:
Тръгвайки от [[Мизия]] с около 20 000 Вези-Готи, Аларих започнал дълъг поход през Балканския полуостров, през Италия, през 410 г. превзема Рим и накрая пристига в Южна Франция, където създава [[Тулузко кралство|Тулузкото кралство]] със столица гр. [[Тулуза]], основан древните [гърци] през [[225 пр.н.е.]]
Една малка част от остготите остава на п-в Крим. Кримският готски език просъществува до 17
Друга част от остготите, водени от Видимир, син на Ерманарих, успява да избяга в ''Римската империя'' на юг от Дунава заедно с част от Аланите и някои отцепили се хуно-българи. През 378 г. те взимат участие на страната на вези-готите в [[Битка при Адрианопол (378)|битката]] при гр. Адрианопол (Одрин), където римската армия е разгромена, а Император [[Валент (Римска империя)|Валент]] (*328, †378) е убит.
Ред 33:
[[Теодорих Велики|Теодорих]], наречен по-късно Велики (*451, †526), син на княз [[Тиудимир]] (Теодомир), на 8 годишна възраст отива заложник в Константинопол, където престоява 10 години и получава римско възпитание в Двора на император [[Лъв I (император)|Лъв I]].
През 457 г. княз [[Аспар]], който е [[арианство|арианин]] („''полуарианин''“), отказвайки се доброволно от престола по религиозно-политически причини, издига за Римски Император протежето си
По това време Крал на Панонското готско Кралство е бащата на Теодорих
Другият именит представител на амалите, княз [[Теодорих Страбон]] („Кривогледият“, †481), по баща [[Триарий (баща на Теодорих Страбон)|Триарий]], се явява главен съперник на Теодорих Велики в отношенията на остро-готите с Римската империя. Теодорих Кривогледият принадлежи към живеещите в [[Тракия]] остро-готи, които са римски ''Федерати''. Освен това той е близък роднина на княз Аспар и поискал предаването на институционалното и материалното наследство на Аспар след неговата смърт
Освободен от най-опасния си враг и конкурент, Теодорих Велики започва през 482 г. офанзива срещу населените с гърци (неариани) земи на Империята. Ужасните опустошения принуждават накрая Зенон да сключи в 483 г. желания от Теодорих договор: Потомъкът на Амалите бива въведен в достойнството на главнокомандващ и Патриций, през 484 г. (на 33 години) става консул, неговият род на Амалите станал Флавиев, придават му се [[Крайбрежна Дакия|Брегова Дакия]] и части от [[Долна Мизия]]. Консулството на Теодорих Велики е „ознаменувано“ с убийството насред улицата на сина на Теодорих Страбон, който, от своя страна, преди това убил своите чичовци и загубил войската, която в по-голямата си част преминала към Теодорих Велики.
За да се подсигури срещу най-опасния си съюзник, готите, които от една страна, застрашават Цариград, а от друга
Теодорих се връща обратно в Нове, откъдето той е тръгнал преди половин десетилетие.
През 488 г. Крал Теодорих Велики тръгва с одобрението на император Зенон с около 20 000 бойци и техните семейства от гр. Нове (Свищов) срещу Одоакър (* ок.430
По пътя за Италия Теодорих успява да убие с измама Князът на Сирмиум, гепидът [[Трапстил]], в Долна Панония, която по това време е населена главно с българи и готи. Неговото място е заето от сина му княз [[Тразерик]], който уверил Теодорих в своята преданост. Също тук в Долна Панония Теодорих успял да повали и рани на полесражението в личен двубой при една голяма битка и [[Буса]], Княз на българите. По-късно той ще празнува тази победа в Равена над тия, „''които не знаят, що е поражение и още не могат да повярват''“.
Ред 53:
След отслабването на императорската власт, особено в Рим, българите стават фактически господари на Тракия, Илирия и Македония и поставят в сянка римската курия, която загубва влияние. Пряката връзка между столицата на ''Римската империя'' Константинопол и западните провинции с център гр. Рим е прекъсната. [[Теофан Изповедник]] (8/9 в.) и [[Марцелин Комес]] пишат: „''В тази година (494) и тъй наричаните българи, които живееха в Илирия и Тракия, нападаха и се отдръпваха, преди да ги забележи човек''“, и „''Арист, военачалникът на илирийските войски, с петдесетхилядна въоръжена войска и 250 коли, натоварени с нужното за бой снаряжение, тръгна против българите, които плячкосвали Тракия. Боят се завърза при р. Цурта (Чорлу), където бяха унищожени повече от четири хиляди наши (римляни), било като бягаха, било като падаха от брега в реката''“. Досега Империята беше употребявала ту единия, ту другия Теодорих против българите. Сега, когато Теодорих (Теодомиров) с настаняването си в Италия стана силен, тя решава да си послужи с неговата сила срещу непокорните си българи, които нарича „''свои българи''“, защото ги счита за хора на ''Римската империя''.
За целта Империята инсценира война срещу българите („''Гърция чрез посегателството на съюзника Мундо прояви несъгласие с тамошното (българското) ръкополагане''“, съобщава Енодий). Тя спечелила на своя страна гепида [[Мунд]]о, от рода на Атила и братовчед на княз Тразерик, който започнал да тероризира българите с плячкосване
Това сражение на р. Морава през 505 г. между водената от сина на [[Сабиниан Магн|Сабиниан]]
През 511 г. Теодорих Велики се обявява за Крал и на победените от франките в [[Галия]] вези-готи. Управлението на Теодорих Велики до неговата смърт през 526 г. е характерно с възприемането на административната практика на късната античност в Италия, стремеж към изравняване на римляните (''католици'') и готите (''ариани'') и води до късен културен разцвет на Италия.
Ред 61:
[[Image:Justinian mosaik ravenna.jpg|thumb|350px|'''Св. Император Юстиниан I Велики'''<br> (Мозайка от St. Vitale, Равена)]]
По време на царуването на св. император [[Юстиниан I|Юстиниан I Велики]] (''Управда'',* ок. 482
След тежкото си поражение от Велизарий остро-готите издигат за предводител [[Тотила]] (†552), който успява да създаде нова държава северно от р. [[По]] и през 552 г. да се обяви за Крал. Тотила успява бързо да завладее обратно големи части от Италия с подкрепа на местното население и дори на два пъти да превземе Рим през 546 и 550 г., въпреки повторното изпращане на Велизарий. Опустошителната 10 годишна война води до катастрофални поражения на късноантичната култура на Италия. След отзоваването на Велизарий, неговият съперник генерал [[Нарсес|Нарзес]] (*ок.490
Част от останалите остро-готи се подчиняват на императорските войски, част от тях бягат при франките, а другите попадат през 568 г. под властта на [[лангобарди]]те в Италия.
Не всички тракийски и балкански остро-готи обаче потеглят с Теодорих за Италия. След междуособните борби между двамата Амали и убийството на всемогъщия княз Аспар настъпва дълбоко разединение и много високопоставени готи от Тракия отказват да се включат в похода. Много от тях са намерили тук своята постоянна родина извън готските институции. Един от най-важните подчинени на главнокомандващия римската армия Велизарий е [[Беси|Беса]] от народа на древните тракийци [[Беси]]те. По-рано, тракийският българин [[Виталиан (военачалник)|Виталиан]], роден в гр. [[Залдаба]] (Шумен), римски пълководец на българите ''[[федерати]]'', през 514
„Малките“, т.е. римските готи (''Gothi minores''), християнските готи на св. епископ [[Вулфила]], живеели и оцелявали по северния склон на [[Стара планина|Хемус]] и както пише в историята им, също не се съгласили да напуснат родината си с Теодорих Велики. Чак във Франкската държава от 9 век Валафрид Страбон (игумен от ок. 808 до 849 г. на бенедиктинския манастир на остров Райхенау в Боденското езеро), смятал, че в Тракия все още живеят готи заедно със скити и говорят ''lingua theodiska'', „(просто)народен език“, превърнал се постепенно до 15 век в означение за немския език и етноним на немците — ''thiudisc, tiutisc, diutisc, tiutsch, teutsch, deutsch'' <sup>[[#Външни препратки|10]]</sup>.▼
▲„Малките“, т.е. римските готи (''Gothi minores''), християнските готи на св. епископ [[Вулфила]], живеели и оцелявали по северния склон на [[Стара планина|Хемус]] и както пише в историята им, също не се съгласили да напуснат родината си с Теодорих Велики. Чак във Франкската държава от 9 век Валафрид Страбон (игумен от ок. 808 до 849 г. на бенедиктинския манастир на остров Райхенау в Боденското езеро), смятал, че в Тракия все още живеят готи заедно със скити и говорят ''lingua theodiska'', „(просто)народен език“, превърнал се постепенно до 15 век в означение за немския език и етноним на немците
''„Полиетнията на късноантичната и ранносредновековната Тракия обхваща и готски народи, не малко от които тъкмо тук са станали готи. Много от тях са се присъединили към великите крале полководци [[Аларих I]] и [[Теодорих Велики]] и са напуснали страната. Но немалък броя останали в нея, в служба на Императора достигнали до повече или по-малко високи почести или намерили тук своята родина, където като земеделци или пастири-скотовъдци могли да живеят за своята вяра..“''
Line 81 ⟶ 80:
За разлика от визиготите, които били предимно пехотинци, остроготите били известни и с кавалерията си. Известно е тяхното дългогодишно съжителство и съвместни походи към Западна Европа с хунобългарите, с които ги свързвал пословичен съюз на „''любов и омраза''“, който, според преданията, се дължал на тяхното „''митично родство''“ и нарушаването на който дотогава се считало от двете страни за „''най-голямо държавно предателство''“.
През 375 г. хунобългарите преминали р. [[Дон]] и покоряват държавите на аланите, гепидите и остроготите, които не могли да противодействат на техните модерни за времето военни технологии
Друга част от остроготите, водени от Видимир, син на Ерманрих, успяла да избяга в ''Римската империя'' на юг от Дунава заедно с част от Аланите и някои отцепили се хунобългари. През 378 г. те взели участие на страната на [[вестготи|визиготите]] в битката при гр. Адрианопол (Одрин), където римската армия била разгромена, а Император [[Валент (Римска империя)|Валент]] (* 328
Трета част от ок. 20 000 войни (ок. 100 000 остроготи и др.) под ръководството на [[Радагайз]] (Родогаст; † 406), езичник, успяла да се измъкне към Северна Италия като сеела опустошения по пътя и накрая обсадила [[Флоренция]]. През 406 г. Радагайз бил разгромен и екзекутиран от римският пълководец Стиликон с помощта на хунобългарите на кан [[Улдин]], дядото на кан Атила. Част от победените остроготи били включени в римската войска, а другите били заробени.
=== С Атила срещу Аеций в ''„Битката на народите“'' ===
Основната част от остроготите се включва като съюзници в походите на победителите си, хунобългарите, на запад. В ''[[Битка на Каталаунските полета|Битката на Каталунските полета]]'' през 451 г. остроготите са на страната на ''Хунобългарската империя'' на кан [[Атила]] († 453) от българската царска династия Дуло заедно с хунобългарите, гепидите, херулите и др. срещу римляните, визиготите, аланите, франките и др. водени от пълководеца и трикратен консул и управител на Рим [[Аеций|Флавий Аеций]] (* ок.390
▲Основната част от остроготите се включва като съюзници в походите на победителите си, хунобългарите, на запад. В ''[[Битка на Каталаунските полета|Битката на Каталунските полета]]'' през 451 г. остроготите са на страната на ''Хунобългарската империя'' на кан [[Атила]] († 453) от българската царска династия Дуло заедно с хунобългарите, гепидите, херулите и др. срещу римляните, визиготите, аланите, франките и др. водени от пълководеца и трикратен консул и управител на Рим [[Аеций|Флавий Аеций]] (* ок.390 — † 454), тракийски българин, роден в гр. Доросторум (Силистра), наречен „''последният римлянин''“.
След внезапната смърт на хан Атила през 453 г. неговите 6 синове започват междуособни борби за поделяне на ''Хунската империя''. Възмутени от този опит да бъдат поделяни като „роби“, подчинените племена-съюзници, в т.ч и остроготите, се разбунтуват срещу хуните. През [[456]] г. на р. Недава в [[Панония]] хуните на Атиловия син княз [[Елак]] са разбити [[Битка при Недао|битка]] от гепидите на княз [[Ардарих]] и от остроготите на княз [[Тиудимир]] († 474).
През 457 г. тримата братя, остроготските князе от рода на Амалите
=== ''Consul'' Флавий Ардабур Аспар от Мизия, ''magister militum per Orientem'' ===
Теодорих, наречен по-късно Велики, син на княз [[Тиудимир]] (Теодомир), на 8 годишна възраст отива заложник в Константинопол, където престоява 10 години и получава римско възпитание в Двора на император [[Лъв I (император)|Лъв I Тракиец]] (* 401
Още при смъртта на предишния император [[Теодосий II]] (* 401 — † 450) и прекъсването на неговата династия очакванията са били, че за император ще бъде избран Аспар, но това не станало, защото гърците в Цариград считали негово християнство за „''полуарианско''“ и скитската, респ. българо-готската църква — за еретическа. По тази причина за император е избран сенаторът [[Маркиан]] (* ок.390 — † 457) от прост тракийски войнишки род, сам той служил преди това като войник при Аспар. Условието е било, той да се откаже от старата си вяра, като бъде коронясан от гръцкия Цариградски патриарх. След смъртта на Маркиан през 457 г. Аспар, отказвайки се доброволно от престола по същите религиозно-политически причини <ref>''„Някога от Сената било казано на Аспар да се направи сам император, който разправят, че дал такъв отговор: — Боя се да не би чрез мен да се породи навик в царуването“, "Aliguando Aspari a senatu dicebatur, ut ipse tieret imperator: qui tale referetur dedisse responsum: timeo, ne per me consuetudo in regno nascatur.'', Casiodori Senatoris variae, Monumenta Germaniae, p. 425</ref>, издига за Римски Император протежето си Лъв I <ref>Procopius, „De bello vandalico“ I, 5</ref> <ref name="Panckoucke"/>. Лъв I Тракиец също е коронясан от Константинополския патриарх (според някои, той е първият коронясан от Патриарх) и в този смисъл по-приемлив от Аспар, като за ренегатството му получил и прозвището „Велики“. Намерението на Аспар е да дърпа конците на Лъв I и да управлява задкулисно, като наложи някой от синовете си за Император <ref>''„Веднаж Аспар хванал Лъв за пурпурната дреха и му извикал: — Императоре, не е хубаво, щото онзи, който носи тази дреха, да лъже! На което Лъв отговорил: — Нито пък е хубаво да бъде принуждаван и каран като роб“'', Bury, „A history of the later Roman Empire I“, 230</ref> <sup>[[#Външни препратки|4]]</sup>. Теодорих е зачислен към състоящата се предимно от готи лична гвардия на главнокомандващия княз Аспар.▼
▲Още при смъртта на предишния император [[Теодосий II]] (* 401
За да обезсили зависимостта си от Аспар, Лъв I създава нова гвардия от малоазийски [[Исаврия|исаври]] и подготвя издигането в противовес на Аспар на исавриецът [[Зенон (Византийска империя)|Зенон]] (Тарасикодис, * 425 — † 491), като го жени за дъщеря си Ариадне. След като през 469 г. Империята решава да води на Изток и на Запад война срещу готите, „''отрова за държавата''“, Аспар разпуска своите готи и Теодорих се зъвръща в родината си. През 471 г., в двореца на Лъв I и с участието на Зенон, Аспар е убит от дворцовите евнуси заедно с големия му син патриций [[Ардабур (консул 447 г.)|Ардабур]] († 471) <ref>''„Император Лъв уби чрез наемници Аспар и сина му Ардабур, защото ги подозирал, че искат да го убият.“'', Procopius, „De bello vandalico“ I, 6</ref>, командващ конницата, а после и армията. През 474 г. Зенон става император (след внезапната смърт на император на [[Лъв II]] (* 467 — † 474), наследил за кратко баща си Лъв I, който умрял от дизентерия). Малкият син на Аспар, [[Флавий Патриций]] (Патрикол, Патрициол, Патрокъл), зет на Лъв I и негов [[Цезар (титла)|Цезар]], успява да се укрие в Мизия при своите съплеменници ''федерати''. Според Йордан <ref>''„Quo tempori in Constantinopoli, Aspar, primus patriciorum, et '''Gothorum''' genere clarus, cum Ardabure et Patriciolo filiis, illo quidem olim patricio, hoc autem Caesare, generoque Leonis principis appellato, spadonum ensibus in patio vulneratus interiit.“'', Jornandes, Panekoucke, p. 166 </ref> и Комес Марцелин <ref>''„В 471 година погина от мечовете на евнусите в палата Аспар, първият измежду патрициите, със синовете си Ардабур и Патрициол, първия бивш патриций, а последния Цезар и наричан зет на Императора Лъв, арианец от арианско потекло — A.C. 471. Aspar primus patriciorum cum Ardabure et Patriciolo filiisillo, illo quidem olim patricio, hoc autem Caesare generoque Leonis principis appellato, Arianus cum ariana prole, spadonum ensibus in palatio vulneratus interiit.“'', Marcellini Comitis Chronicon. Migne LI</ref>, убит е и Патрикол, а вероятно третият син на Аспар, [[Ерменерик (консул 465 г.)|Ерменерик]] (консул 465 г.), е успял да се укрие.▼
▲За да обезсили зависимостта си от Аспар, Лъв I създава нова гвардия от малоазийски [[Исаврия|исаври]] и подготвя издигането в противовес на Аспар на исавриецът [[Зенон (Византийска империя)|Зенон]] (Тарасикодис, * 425
=== ''Consul'' Флавий Теодорих Велики от Панония, ''magister militum per Orientem'', ===
По това време Крал на Панонското готско кралство е Теодомир
==== ''Consul'' Флавий Теодорих Страбон от Тракия, ''magister militum praesentalis'' ====
Другият именит представител на Амалите, княз [[Теодорих Страбон]] („Кривогледият“, † 481), по баща Триарий, се явявал главен съперник на Теодорих Велики в отношенията на остроготите с Римската империя. Теодорих Кривогледият принадлежал към живеещите в Тракия остроготи, които са римски ''[[Федерати]]''. Освен това той бил близък роднина на Аспар (братовчед на Аспарвата жена) и поискал предаването на институционалното и материалното наследство на Аспар след неговата смърт
Зенон се обърнал за помощ към Теодорих (Теодомиров), като му обещал най-големите титли и почести на Империята. Обещал му също, че когато Теодорих стигне в Одринско, ще го посрещне голяма римска армия и така съвместно да унищожат Теодорих Страбон. Когато обаче Теодорих пристигнал на уреченото място, там нямало никой и ако Теодорих Страбон го е бил нападнал, щял е да го унищожи. Разбрали за измамата на Зенон, двамата Теодориховци се разбрали за общ фронт срещу Зенон.
==== Сабиниан (Сабин?) Велики, началник на българите и военен управител на Воден и цала Македония и Илирик в 480 г. ====
За да предотврати заплахата от най-опасния си съюзник, готите, които от една страна, застрашавали Цариград, а от друга
През 481 г. Теодорих Страбон загинал при конна езда. От този момент настъпил часът на Теодорих Велики.
Освободен от най-опасния си враг и конкурент, Теодорих Велики през 482 г. отблъснал войските на българският вожд Бузан и започнал офанзива срещу населените с неариани (гърци) земи на Империята. Ужасните опустошения принуждават накрая Зенон да сключи в 483 г. желания от Теодорих договор: Потомъкът на Амалите бил въведен в достойнството на главнокомандващ ''[[Магистър милитум|magister militum per Orientem]]'' и Патриций, през 484 г. (на 33 години) става консул, издигната му е триумфална арка, неговият род на Амалите станал Флавиев, придали му се [[Крайбрежна Дакия|Брегова Дакия]] и части от [[Долна Мизия]]. Консулството на Теодорих Велики било „ознаменувано“ с убийството насред улицата на сина на Теодорих Страбон, който, от своя страна, преди това убил своите чичовци и загубил войската, която в по-голямата си част преминала към Теодорих Велики.
Ред 118:
Теодорих се върнал обратно в гр. Нове ([[Свищов]]), откъдето той бил тръгнал преди половин десетилетие. От столицата си Нове Теодорих водел преговорите със Зенон в Константинопол и накрая постигнал сключването на договор с тежки последствия, според който „''той, след победата над [[Одоакър]], за своите усилия ще властва наместо императора, докато същият дойде там (в Италия)''“.
През 488 г. крал Теодорих Велики тръгнал с одобрението на император Зенон с около 20 000 бойци и техните семейства от гр. Нове (Свищов) срещу [[Одоакър]] (* ок.430
По пътя за Италия Теодорих успял да убие с измама гепидския княз [[Трапстил]] в Сирмиум, Долна Панония, която по това време била населена главно с гепиди, българи и готи. Неговото място било заето от сина му княз [[Тразерик]], който уверил Теодорих в своята преданост. Също тук в Долна Панония в голямата битка при река [[Улка]] в
=== Равенското кралство ===
Ред 131:
По време на царуването на [[Юстиниан Велики|Юстиниан I]] през 531 г. главнокомандващият римската армия [[Велизарий]] дебаркирал на о-в [[Сицилия]] и през 536 г. превзел Рим. Крал [[Теодахад]] (последният Амала, * 507/511 — † 536) предложил да отстъпи кралството си на Юстиниан Велики, но разбунтувалите се остроготи го свалили от власт и издигнали за крал [[Витигис]] († ок.542), който убил Теодохад. През 540 г. Белизарий превзел столицата на остроготите Равена.
След тежкото си поражение от Белизарий остроготите издигнали за предводител [[Тотила]] († 552), който успял да създаде нова държава северно от р. [[По]] и през 541 г. да се обяви за крал. Тотила успял бързо да завладее обратно големи части от Италия с подкрепа на местното население и дори на два пъти да превземе Рим през 546 и 550 г., въпреки повторното изпращане на Белизарий. Опустошителната десетгодишна война довела до катастрофални поражения на късноантичната култура на Италия. След отзоваването на [[Велизарий]], неговият съперник генерал [[Нарсес|Нарзес]] (* ок.490
Част от останалите остроготи се подчинили на императорските войски, част от тях избягали при франките, а другите попаднали през 568 г. под властта на [[лангобарди]]те в Италия.
|