Димитър Яблански: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м препратка; форматиране: 5x тире-числа, 4 интервала, тире (ползвайки Advisor)
Ред 15:
| известен-с =
| награди = }} {{Личност/Политик
| категория = бизнесмен
| партия =
| убеждения =
Ред 21:
| постове1 = {{Депутат-България|без заглавие=1|8о=1|9о=1|12о=1|13о=1|15о=1|17о=1|5в=1}}
| известен-с =
| отличия = }}
}}
'''Димитър Михайлов Марков''', по-късно сам променил името си на '''Димитър Яблански''' (1858- – 1937) е български офицер, финансист и политик.
 
== Биография ==
Димитър Марков е роден на 24 октомври 1858 г.<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 106, ISBN 954-528-790-X</ref> в с. [[Ябланица]]. Завършва [[Национален военен университет|Военното училище]] в София (1879), Офицерска стрелкова школа в [[Санкт Петербург]] (1885). Като офицер служи последователно от 1879 г. в 5-та пехотна дружина и [[Първи пехотен софийски полк]]. През [[1885]] г. е назначен за комендант на София. Участва в [[Деветоавгустовски преврат|Деветоавгустовския военен преврат]] 1886 за детрониране на [[България|българския]] княз [[Александър I Батенберг]].<ref name="Симеон Радев">Симеон Радев. Строителите на съвременна България. Том 2 (Регентството), [http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=9112&Level=3 ''Глава V. Борбата на Стамболова с многовластието в България''.]</ref> На [[25 септември]] 1886 г. излиза в запаса с чин капитан.
 
Според ироничната бележка на [[Симеон Радев]] в неговата книга „[[Строителите на съвременна България]]“:
{{цитат2|„Тогава <small>[през август 1886]</small> той се казваше Марков; после аристократизира един вид името си и се нарече Яблански, понеже бил от Ябланица.“ <ref name="Симеон Радев"/>}}
 
Впоследствие учи и завършва държавни и стопански науки в [[Париж]] (1893). Забогатява като зет на [[Иван Евстратиев Гешов|Иван Евстр. Гешов]]. Главен касиер, подуправител и директор на Земеделските каси (1896- – 1903). През 1896 г. учредява [[Осигурително дружество „Балкан“|Народното сигурително дружество „Балкан“]] заедно с братя [[Паница]] от [[Виена]]. Директор и член на управителния му съвет до [[1920]] г. Член на управителния съвет и подуправител на Кредитна банка (1908- – 1917). Акционер в Българското индустриално керамично дружество „Изида" и „Мир“ АД.
 
Става член на [[Народна партия|Народната партия]] и от 8 април 1897 до 11 април 1899 г. е [[кмет на София]]. По това време се подготвя изменение на действащия Закон за градските общини, одобрено от Народното събрание през 1898 г. Слага се в ред бюджетът на [[Столична община|Столичната община]] чрез осъществяването на изгодни [[договор]]и и [[концесия|концесии]], които увеличават общинските приходи. Сключени са споразумения с френска фирма за електрифицирането на София и с белгийска – за прокарването на електрически [[трамвай]]. Започват корекции на [[Перловска река|Перловската]] и [[Владайска река|Владайската река]]. Регулират се улици в центъра и покрайнините на града. Член на Управителния съвет на [[Български Червен кръст|Българския Червен кръст]] (1904- – 1932). През 1912- – 1913 г. е [[министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството]] на [[Царство България]].
 
През септември 1922 г. е арестуван и изпратен в Шуменския затвор, а на [[16 юни]] [[1924]] г. е амнистиран.