Отваря главното меню

Промени

м
препратки
Отглеждането на домашни говеда е един основните клонове на съвременното [[животновъдство]]. Международната търговия с говеждо [[месо]] през 2000 година е на стойност над 30 милиарда [[Американски долар|долара]] и обхваща едва 23% от световното производство.{{hrf|Clay|2004}} Сравнимо е стопанското значение на производството на краве [[мляко]], което служи и за суровина за приготвяне на [[сирене]], [[краве масло]], [[кисело мляко]] и други млечни продукти. Говеждото месо и мляко е важен източник на храна за много хора по света. Говеждата [[кожа]] също намира широко приложение при производството на [[Обувка|обувки]], [[облекло]] и [[обзавеждане]]. В много развиващи се страни, като [[Индия]], говедата остават широко използвани като [[впряг|впрегатни животни]].
 
Използването на естествения говежди [[тор (биология)|тор]] има голямо икономическо значение в съвременното [[биологично земеделие]]. В [[пустиня|пустинните]] и високопланинските местности на страните от [[Трети свят|Третия свят]], изсушени брикети от говежди тор се използват като вид [[твърдо гориво]] за [[готвене]], [[отопление]] и [[осветление]].
 
Общият брой на домашните говеда по света се оценява на около 1 милиарда глави.{{hrf|cattlenetwork.com|2010}} Индия е страната с най-голям брой говеда (282 милиона глави или 28,3% от общия брой по света), следвана от [[Бразилия]] (187 милиона глави или 18,8%), [[Китай]] (140 милиона глави или 14,0%), [[Съединени американски щати|Съединените американски щати]] (97 милиона глави или 9,7%), [[Европейски съюз|Европейския съюз]] (88 милиона глави или 8,8%), [[Аржентина]] (51 милиона глави или 5,1%), [[Австралия]] (29 милиона глави или 2,9%), [[Република Южна Африка]] (14 милиона глави или 1,4%) и [[Канада]] (14 милиона глави или 1,4%).{{hrf|cattlenetwork.com|2010}}
 
== Говедовъдство в България ==
При разкопки, на територията на [[България]], са открити [[кост]]и от [[плейстоценски тур]] (''Bos trochoceros''), който е живял през [[ледников период|ледниковия период]]. В пластовете от [[мезолит]]а се срещат кости на [[постглациален тур|постглациалния тур]] (''Bos primigenius Boj.''), а от [[неолит]]а – и кости на одомашнено говедо. Предполага се, че [[турТур (говедо)|турът]]ът, е обитавал българските земи до към ХII век. Балканите са считани за един от центровете на одомашняване на говедата. Говедата, обитавали българските земи в по-ново време, са от два [[череп|краниологични]] типа – ''B. t. primigenius'' и ''B. t. brachyceros''.<ref name="iasrj">[http://noa.bg/Files/library/document36.pdf Породи селскостопански животни в България.] ''Под общата редакция на доц. д-р Васил Николов, национален координатор по генетични ресурси в животновъдството по линия на ФАО и изпълнителен директор на [[Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството|ИАСРЖ]].'' [[София]], 2011 г.</ref>
 
До Освобождението на България от [[Българските земи под османско владичество|османско иго]], на територията на страната е имало само местни примитивни говеда, като има спорадични случаи на внос от други страни. Отглежданите животни са от [[порода|породите]] [[Българско сиво говедо]], което се отнася към ''B. t. primigenius'' и [[Родопско късорого говедо|Родопското късорого говедо]], което спада към ''B. t. brachyceros''. Говедата от двете породи са нископродуктивни и за задоволяване на растящите потребности от мляко и месо след Освобождението започва внос на чужди породи. През първите години се внасят основно говеда от [[Русия]]. Още през 1894 г. държавата прави опит да регулира породообразуването. Тогавашният Върховен съвет по говедовъдство, при Министерството на търговията и земеделието, препоръчва да се използват „[[Швейцария|швейцарските]] говежди породи Швиц и [[Симентал]]“.<ref name="iasrj"/>