Български земеделски народен съюз: Разлика между версии

До избухването на [[Балканската война]] 1912 – 1913 г. в неговите редове влизат предимно безимотни и малоимотни селски маси – обстоятелство, което придава твърде демократичен характер на съюза. Той се бори против [[личния режим]] на монарха и милитаристичния курс на българските правителства. По-късно в него започват да членуват средни и богати селяни и това нарушава хомогенния му характер. В него се очертават две течения. Едното под ръководството на Ал. Стамболийски продължава да отстоява демократичните традиции на организацията. То се противопоставя на въвличането на България в [[Първата световна война]] 1914 -1918 г. Другото, възглавявано от Д. [[Драгиев]], изразява интересите на по-заможните селяни и провежда курс на съглашателство с буржоазните и дребнобуржоазните политически партии. Разнородният социален състав на съюза обуславя и по-нататъшното съществуване на различни политически течения в него. БЗНС посреща с одобрение победата на [[Великата октомврийска социалистическа революция|Октомврийската революция]]. Той не одобрява някои мерки на съветското правителство (напр. декрета за земята и др.), но в същото време подкрепя издигнатия от съветската власт лозунг за мир без анексии и контрибуции. Докато Ал. Стамболийски и Р. [[Райко Даскалов|Даскалов]] застават начело на [[Войнишкото въстание]] 1918 г., Д. Драгиев подкрепя действията на правителството за неговото потушаване. Противоречията вземат особено остър характер на '''Петнадесетия конгрес''' (1919 г.), когато преобладаващо влияние придобива левицата, а Д. Драгиев и неговите сподвижници са изключени от съюза. Те се обособяват в отделна политическа организация – [[БЗНС Стара Загора]] (Драгиевисти). По същото време от БЗНС се откъсва и една малка групичка около в. „''Земеделска правда''" начело с Й.[[ Пекарев]]. Тези отцепвания обаче не се отразяват съществено върху числения ръст на организацията.

По същото време във връзка с предприетите от комунистите действия по ликвидиране на опозицията е разтурен и БЗНС (Н. Петков). В края на декември 1947 г. се провежда '''Двадесет и седмият конгрес''' на БЗНС. Той потвърждава линията на сътрудничество на съюза с другите отечественофронтовски организации. Съгласно новия устав БЗНС се ръководи от председателя му наречен Секретар на БЗНС и от заместник председателите наречени Секретари на постоянното присъствие на БЗНС, най важния от които е организационния секретар на ПП тъй като се явява вторият в йерархията на БЗНС. За секретар на БЗНС е избран [[Георги Трайков]], който заема този пост чак до 1974 г.който през 1964 – 1971 г. е председател на Президиума на народното събрание, длъжност равностойна на президент, а през 1974 – 1989 г. Секретар на БЗНС е [[Петър Танчев]] Първи заместник председател на Държавния Съвет и от декември 1989 до март 1990 г. секретар на БЗНС е [[Ангел Димитров (политик)|Ангел Димитров]]. Организационни секретари на постоянното присъствие са [[Кирил Клисурски]](1947 – 1951 г.), [[Николай Георгиев]](1951 – 1958 г.), [[Петър Танчев]](1958 – 1974 г.), [[Георги Андреев (политик)|Георги Андреев]](1974 – 1976 г.) и [[Алекси Иванов]] (1976 – 1989 г.).

Независимо от това БЗНС приема широко участие в управлението имайки постовете на министър на правосъдието с министри [[Ради Найденов (политик)|Ради Найденов]] (1947 – 1958), [[Петър Танчев]] (1958 – 1966) и [[Светла Даскалова]] (1966 – 1990), министър на мините и подземните богатства – [[Кирил Клисурски]](1947 – 1951), министър на общвествените сгради – [[Стоян Тончев]] (1953 – 1961 г.), Министър на информацията и съобщенията – [[Стоян Тончев]] (1961 – 1968), [[Хараламби Трайков]] (1968 – 1973), [[Георги Андреев]](1973 – 1976) и [[Пандо Ванчев]](1976 – 1986 г.), Министър на Горите и горската промишленост [[Янко Марков]] (1971 – 1986), както и най важния пост на ниво министър – министър на земеделието и горите [[Георги Трайков]] (1947 – 1951 г.), [[Алекси Иванов]] (1986 – декември 1988 г.) и [[Георги Менов]] (декември 1988 – 1990 г.).

** [[Георги Андреев]], заместник председател на Държавния съвет (1971 – 1973)

* [[Ради Найденов]], министър на правосъдието (декември 1947 – 1962)

* [[Георги Андреев]], министър на информацията и съобщенията (1973 – 1976)