Уикипедия

Бяла (област Русе): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м →‎Външни препратки: рекламни или неработещи линкове
Ред 4:
| картинка = BigbenByala.JPG
| картинка-описание = Центърът на Бяла с часовниковата кула и сградите на общината (в ляво и дясно)
 
| име = Бяла
| екатте = 7603
| население-нси ={{Понижение}} 7 705
Ред 32:
Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след [[Втората световна война]] (1946 – 2016):<ref name="statistika">[http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=19&a1=376&a2=377&a3=381#cont Население – градове в България – „НСИ“]</ref><ref name="population" /><ref name="pop-stat">[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-cities.htm Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“]</ref>
{|width="60%" class="wikitable" style="text-align:center;font-size:89%;line-height:140%"
! colspan="13" |Бяла
|-
!style="text-align:center"|година
Ред 83:
В [[Никопол]]ски регистър за данъка „[[джизие]]“ от първата половина на [[19 век|XIX в.]] село Бяла е описано с около 146 къщи българско население. През 1831 – 37 г. е обхванато от [[чума|чумна]] [[епидемия]]. През 1845 г. тук е учителствал [[Петко Славейков]]. [[Феликс Каниц]] описва града през 1871 г. като средище на разнообразни [[занаят]]и – [[абаджийство]], [[мутафчийство]], [[кожухарство]] и др., с [[чаршия]] и много [[дюкян]]и. В края на османското владичество Бяла наброява 258 български къщи със 773 души и 50 мюсюлмански къщи със 131 души.<ref name="Споделена памет"></ref>
 
Бяла е свързан с [[Априлското въстание]]. След неуспешния му край от тук минават на път за Румъния апостолите [[Панайот Волов]], [[Георги Икономов (революционер)|Георги Икономов]] и въстаникът Стоян Ангелов. Те са открити в западните покрайнини на Бяла случайно от срещнал ги турчин. Укриват се в една колиба, когато са нападнати от турска потеря. Влизат в престрелка, при която Волов е ранен. Отстъпват към придошлата река Янтра, опитват се да я преплуват и се удавят в нея на [[23 май]] [[1876]] г. Днес на това място близо до [[Беленският мост|Беленския мост]] се издига паметник с бюста на Панайот Волов. <ref name="Споделена памет"></ref>
 
=== Бяла през Руско-турската освободителна война ===
Ред 94:
Важното стратегическо положение на Бяла на кръстопът между градовете Русе, Търново, Свищов и Попово е оценено от руското командване. От [[29 юли]] до [[13 август]] [[1877]] г. в днешния Музей на Руско-турската освободителна война в Бяла е главната щабквартира на [[Русия|руския]] император [[Александър II (Русия)|Александър II]]. Преди това сградата е била харем на Мехмед бей. Александър II е посрещнат тържествено от местното население на [[Беленският мост|Беленския мост]]. Пребиваващите в Бяла руски войници се построяват в шпалир заедно с коменданта на селото полковник Дорошенко. Учителят Стефан Маринов произнася приветствие на руски език. Кметът Гено Пометков поднася на гостите хляб и сол. Шествието се отправя към центъра на селото. Улицата, по която е минало, днес се нарича „Цар Освободител“.
 
Отслужен е молебен в църквата от свещеника Иван Попстефанов. Главната щаб квартира се настанява в двора на голямата полуразрушена къща на Мехмед бей и в някои други къщи. По случай рождения ден на руската императрица и в чест на Александър II по предложение на учителя Стефан Маринов е организирано тържествено посрещане от местното население с музика от [[гъдулка|гъдулки]], [[гайда|гайди]] и [[тъпан]]и. На [[мегдан]]амегдана до щаб-квартирата пред руския император и командването играят заедно на хорото българи от Бяла и околните села, руски офицери и войници. Александър II е настанен на своеобразен [[трон]] на [[каруца]] с дълги [[ритла|ритли]], постлани с пъстри [[черга|черги]]. Беленските моми Русана и Христина Върбанови играят пред царя българска [[ръченица]] и той ги дарява с по една [[жълтица]]. Този празник с руския император е отбелязан като събитие в чуждестранния печат. На него българският поет и писател [[Иван Вазов]] посвещава стихотворението „Царят в Бяла“.<ref name="Споделена памет"></ref>
 
Императорът напуска Бяла по здравословни причини на 2 август след съвета и се установява в село [[Горна Студена]], Великотърновско, а на 13.08.1877 година Главната квартира се премества там. Преди заминаването си той подарява за спомен на църквата в Бяла 6 камбани с различна големина, два комплекта свещенически одежди и други вещи.
Ред 100:
Населението на Бяла и съседните села активно подпомага руските войски в приготовленията да се спре настъплението на турските групировки от големия крепостен четириъгълник [[Русе]] – [[Шумен]] – [[Варна]] – [[Силистра]] към Плевен и София. От 13 до 24 август на двата бряга на река Янтра са построени военни укрепления за 18 [[батальон]]а. Силни укрепления са направени на десния бряг около селото, а на левия е избрана [[ариергард]]на позиция. Всеки ден по 300-350 мъже са помагали при изкопаването на [[траншея|траншеи]], гнезда за [[оръдия]]та и всичко необходимо за укрепване позициите по височините около селото. Дислоцирани са 45 батареи, 210 оръдия, около 100 [[артилерия|артилерийски]] прикрития и 30 км път, който свързва двете отделни позиции. Построяват два дървени моста на река Янтра. В селото са складирани много храни и медикаменти.
 
В Бяла са направени 2 военновременни болници: 48-а болница – в къщата на Мехмед бей след оттеглянето на Главната квартира и в 30 палатки с покрив от кожа (юрти), 16 големи и 10 малки палатки недалеч от Ханищата в близост до левия бряг на река Янтра; 56-а болница – в големия сайвант на Иван Узунтонев, вдясно от дерето под хълма Бабина патка. На 22 август 1877 г. в нея са настанени 800 ранени от битката при [[Горно Абланово|Абланово]]. При болницата има 10 сестри, 5 студенти от медицинската академия и целия останал състав на полевата болница. Тук се лекува от раните си руският писател-демократ [[Всеволод Гаршин]], който тогава е 22-годишен студент, записан в армията като доброволец. Ранен е при село [[Светлен (Област Търговище)|Светлен]] (Аязлар) на 23.08.1877 година.
[[Image:Vrevskaya-u.jpg|мини|250px|ляво|Баронеса [[Юлия Вревская|Юлия Петровна Вревская]]]]
По време на лечението в Бяла той пише разказа „Четири дни", очерка „Аязларското сражение" и „Из спомените на редника Иванов". С тези произведения той влиза в руската литература. <ref name="Бяла"></ref>
 
Известният лекар Сергей Боткин казва, че „населението на Бяла не познава медицината и няма навик да се лекува, а използва само знахари и отлежава болестта“. По негов съвет потапят [[тифус]]нотифусно болните заедно с носилките в река Янтра за понижаване на температурата на телата им, което дава добри резултати.
През есента на 1877 г. военновременните болници в Бяла са инспектирани от известния руски [[хирург]] академик [[Николай Пирогов]]. Той ги оценява много високо и смята, че „двете болници изпълняват дейността на четири такива“.
Ред 122:
 
=== Бяла при социализма ===
Градът се променя след [[1944]] година. Построени са сградите на пощата, универсалния магазин, болницата, [[читалище]]то, хотел-ресторант „Янтра", Държавна спестовна каса, Автогарата, МВР, административната сграда на [[Община Бяла|Градския народен съвет]]. Надграждат се съществуващите сгради на [[Българска народна банка]] и Народния [[Съд (право)|съд]]. За кратко време градът е електрифициран и е изградена навсякъде водопроводна мрежа.
Прокарва се нов главен път край Беленската река. Улиците са асфалтирани. Открита е градска автобусна линия между града и ж. п. гарата.
Ред 195:
 
[[Image:Byala-Rousse-district-clock-tower.jpg|мини|170px|дясно|Градската часовникова кула]]
[[File:Stgeorgebyala.jpg|мини|250px|Православна църква „[[Георги Победоносец|Свети Георги]]"]]
 
=== Градска часовникова кула ===
Ред 232:
 
== Външни препратки ==
{{commonscat|Byala, Rousse District|Бяла}}
* [http://www.byala.bg/ Официален сайт на община Бяла]
* [http://mladite.com/index.php?level=6&sub=181 История на Бяла], сдружение „Опора“
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Бяла_(област_Русе)“.