Разлика между версии на „Обсада на Антиохия (1097 – 1098)“

м
Disambiguated: Дисциплина, Обсада на Никея, Обсада на Антиохия, Обсада на Йерусалим, форматиране: 16x тире, 6x кавички, 9 интервала, тире-числа
м (Нов ключ за Категория:Селджуци: „Антиохия“, ползвайки HotCat)
м (Disambiguated: Дисциплина, Обсада на Никея, Обсада на Антиохия, Обсада на Йерусалим, форматиране: 16x тире, 6x кавички, 9 интервала, тире-числа)
| картинка = Image:SiegeofAntioch.jpeg
| описание = Обсадата на Антиохия, ''средновековна миниатюра на Себастиан Мамеро, 1490 г''
| период = [[21 октомври]] [[1097]] - – [[28 юни]] [[1098]] г.
| място = [[Антиохия|Антиохия на Оронт]] (днес [[Антакия]], [[Турция]])
| причина =
| командир2 = [[Image:IslamSymbol.svg|15px]] '''''[[Яги Сиян]]''''',<br/>[[Image:IslamSymbol.svg|15px]] '''''[[Карбука]]'''''
| сила1 = 25 000
| сила2 = общо 75 000 за времето на цялата обсада
| жертви1 = Неизвестни
| жертви2 = 1500 души, от които 12 емири
{{Битки на Първия кръстоносен поход}}
 
'''Обсадата на Антиохия''' е един от най–важните епизоди от епопеята на [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]]. След успешния и&#768; край възниква [[Антиохийско княжество|Антиохийското кръстоносно княжество на Боемунд]]. Поради [[Крепост|дължината на градските стени]]<ref>Според изочниците на А. Маалуф - – ''[[Ибн ал-Каланиси]] и [[Ибн ал-Атир]]'' - – крепостната стена на Антиохия надминава 12 километра; в града, който през Античността живеят пет пъти повече хора в момента на обсадата има пространства, подходящи за култивиране на растителни храни.</ref>, силния [[гарнизон]], [[Планина|планинския масив]] на изток и естествения ров на ''[[Оронт (река)|р.Оронт]]'' кръстоносците решават, че не могат да завладеят града с щурм и решават да го подложат на изтощителна [[обсада]]. По същите причини и тя не е напълно ефективна, тъй като не може да се осъществи пълна блокада на големия град. Кръстоносците разчитат и на помощ отвътре - – от [[християни]]те [[арменци]] и [[Население на Сирия|сирийци]]-[[Монофизитство|монофизити]], но те бързо са елиминирани от крепостта.<ref>В един от първите дни на обсадата Яги Сиян ловко се оттървава от много християнски граждани, като уж ги праща да почистят защитните ровове, а на вечерта не ги пуска обратно в града.</ref>
 
==== Предисловие ====
Пред стените на Антиохия, родния град на [[Йоан Златоуст]] окончателно блесва държавническия и военен гений на Боемунд. Кръстоносният поход достига северносирийския град на [[Яги Сиян]] и го обсажда под ръководството на норманския рицар. Боемунд умело преодолява както съпротивата на турските гарнизони, така и неподчиненито на бароните, пристигнали тук за нови владения. Това постига със серия от успехи, не без гордост описвани от ''[[Гийом от Тир]]'' като ''лукави'' ходове.
 
Норманският принц се отрича от клетвата си за вярност спрямо [[Алексий I Комнин|Алексий Комнин]] под предлог, че [[Византия|византийският император]] не съумява или отказва да окаже адекватна военна помощ на кръстоносците. Боемунд обещава на бароните, че сам ще завладее Антиохия<ref>Според хронистите ''Гийом от Тир, Албрехт от Аахен и съвременника на похода Раймон Дажил'', цитирани от Рене Грусе.</ref>. Целта му е да преодолее правно-юридическите домогвания на всички други и да получи Антиохия като собствено ленно владение. Получава принципната подкрепа на кръстоносните барони и изключва от сметките Алексий, Боемунд преговаря и с противника на селджуките-[[сунити]] [[везир]]а на [[Египетски султанат|Фатимидския халифат]] [[шиити|шиитът]] [[ал Афдал Шаханшах]]. Успява да се освободи и от талантливия византийски генерал '''[[Татикий]]''', разкривайки му лъжлив заговор между другите барони, уж целящ убийството на византийския военачалник. Татикий му повярва и напуска обсадата, оставяйки командването на византийския корпус, съставен от [[туркопули]] в ръцете на норманския благородник. Боемунд осъществява контакт и с обсадените - – по-конкретно с [[Арменци|арменец]] на турска служба ''Фируз''. Последният е разочарован от господарите си <ref>Грусе твърди, че съблазнили съпругата му, Маалуф съобщава за голяма глоба, наложена му от Яги Сиян заради [[контрабанда]]</ref> и обещава на Боемунд да предаде поверената му за охрана кула (наричана ''"Двете„Двете Сестри"Сестри“''). Съобщава се и за много съмнителни субекти, може би [[шпионин|шпиони]] в лагера на обсаждащите, а и за сериозно нарушение на [[Дисциплина (поведение)|дисциплина]]та на кръстоносците. Боемунд прогонва [[Проститутка|проститутки]]те от лагера, налага сурови наказания и порицание на прегрешилите, а с шпионите се справя по начин, станал [[легенда]]рен в Ориента. Хронистите твърдят, че Боемунд наредил да заловят няколко непознати и съмнителни лица от местните в лагера, ''да ги обезглавят'' и да се разпространи слуха, че ''"шпионите„шпионите ще бъдат препечени и раздадени за вечеря на кръстоносните бойци"бойци“''. Паниката веднага обзема оцелелите, които щом виждат обезглавените трупове да се полагат в огъня до един бягат от лагера. Тази история е повтаряна столетия след това в Ориента като ''Легендата за Тафурите'' - – християнски ''бандити-канибали'' и техния ''главатар-крал'' Боемунд.
 
Находчивостта на Боемунд в тези ситуации дълго се помни и деморализира мюсюлманските бойци. А когато той разбира за напредващата към Антиохия армия на [[Персия|персийските]] и [[дамаск]]ите селджуки разбира, че е време за действие. Боемунд отново се свързва с ''Фируз'', но първо припомня обещанието на останалите барони - – Антиохия е за Боемунд, ако той я победи и василевса сам не я поиска.
 
=== Опити за пробив на обсадата ===
Яги Сиян е уверен в твърдината на стените си, между които държи повече припаси, отколкото гладуващите кръстоносци могат да намерят наоколо. Още по-спокоен е след прогонването на ''"ал„ал-умаа и наззара"наззара“'' - – така мюсюлманите наричат християнските антиохийци, последователи на [[Назарет]]ския [[пророк]]. На Яги Сиян му липсва смелост и достатъчно военна сила за да излезе и да отблъсне обсаждащите. Поради това той изпраща призиви за помощ до съседите си, с които доскоро е бил в изострени отношения - – до [[Халеб]], [[Дамаск]] и [[Мосул]]. Като усърден пратеник на Яги Сиян действа сина му ''Шамс ад-Давла'', който първо отива при царя на Дамаск ''[[Дукак (цар на Дамаск)|Дукак]]''. Последният враждува с брат си ''[[Редуан (цар на Дамаск)|Редуан]]'' от Халеб; последният е и зет на Яги Сиян. Защо Шамс ад-Давла отива първо в Дамаск ''(Ас-Шам на арабски)'' остава загадка, но е факт, че наследникът на антиохийското емирство усърдно убеждава първо Дукак да облекчи обсадата, защото врагът застрашава и неговите владения. Дукак потегля със силен отряд, но в една неясна като развитие битка южно от Антиохия бива отблъснат. Дукак е уплашен, не знае как да се справи с фуражирския отряд, на който се е натъкнал, губи доста бойци и без да се бави се оттегля обратно в Дамаск, въпреки увещанията на Шамс.
 
Шамс ад-Давла е изпратен в Халеб при безмилостния Редуан Алепски. Последният потегля срещу кръстоносците, но също е победен лесно, след като прекалената му предпазливост му скроява капан - – конницата му е притисната в неудобен терен и не може да използва предимствата на маневреността си. Редуан също бяга, а отчаянието в обсадената Антиохия расте, единствената им надежда остава отдалеченото Мосулско емирство.
 
Шамс ад-Давла е отново пратеник, този път в двора на [[Карбука]], мосулски атабег и наместник на малолетен селджукски [[емир]]. Карбука също първо мисли за емирите като свои отколешни противници и по подобие на [[Кълъч Арслан]] в Мала Азия не се бои толкова от кръстоносците, колкото търси начин да увеличи домена си за тяхна сметка. Неслучайно Карбука изчаква и се включва последен в емирския разнобой срещу кръстоносната армия. Това му дава предимство срещу изтощен от другите противник, победата над когото би му дала пълен контрол над Сирия. Атабегът на Мосул потегля на запад към Антиохия, но се откланя на север, след като разбира за създаването на [[Графство Едеса|Едеското кръстоносно графство]]. Карбука не желае кръстоносци в тила на похода си, но след триседмична безуспешна обсада изоставя Кръстоносна Едеса и поема отново към Антиохия, но вече със съществено закъснение. В похода на Карбука се включва и Дукак, боящ се от властта, която би дала на Карбука евентуалната победа на мосулската армия и посява раздор сред емирите.
 
==== Атаката на 25 юни ====
На 25 юни 1098 г. кръстоносната армия извършва демонстративна заблуждаваща [[маневра]] - – тръгва на юг уж за да се сблъска с турците на Карбука, но с изненадващ щурм през '''Железния мост''' на река Оронт се насочва към предадената от Фируз кула и бързо отблъсква антиохийците в цитаделата на укрепения град. Там гарнизонът се барикадира под водачеството на Шамс ад-Давла и бързо отказва кръстоносците от атаки на непристъпния вътрешен град. В преследването на останалите мюсюлмани по градските улици с желание се включват и десетки антиохийски [[Арменска апостолическа църква|арменци]] и [[Антиохийска патриаршия|сирийски християни]]. Атаката се води лично от Боемунд, който не пропуска да си присвои всички поклоннически и военни заслуги за победата и скоро владее почти целия град - – без квартала и северната порта на града, които [[Тулуза|тулузкия]] граф [[Раймонд дьо Сен-Жил, граф на Тулуза|Раймон дьо Сен-Жил]] отказва да отстъпи.
 
Яги Сиян е поразен от пробива на кръстоносците и бяга от града, изоставяйки дори семейството си. Скоро и той е изоставен от телохранителите си и е убит от арменски дървосекач, който отнася главата му на Боемунд.
 
==== Карбука и Копието ====
[[Файл:Capture of Antioch by Bohemond of Tarente in June 1098.JPG|дясно|300 px|Боемунд Тарентски завладява Антиохия]]
[[Файл:Holy Lance Antioch.jpg|дясно|300 px|Holy Lance Antioch]]
[[Файл:Battle in front of Antioch.jpg|дясно|300 px|Битката пред Антиохия]]
Радостта от победата е кратка. От обсаждащи кръстоносците скоро се превръщат в обсадени от обединената закъсняла деблокираща армия на персийския селджук Карбука. Храна в града липсва, а хватката на турците е смъртоносна. Кръстоносците са деморализирани, докато едно много спорно от историческа и теологическа гледна точка събитие не им припомня първоначалния ентусиазъм. Провансалският поклонник '''Пиер Бертелеми''' споделя за видение - – [[Андрей Първозвани|Свети Андрей]] му прошепва, че '''[[Копие на Лонгин|Копието, пронизало Иисус на Кръста]]''' се намира заровено под паважа на църквата Свети Петър в града. Никой не обръща внимание на екзалтирания пилигрим, докато думите му не достигат до Боемунд. Интересно е, че там наистина лежи и е изровено старо острие на копие... Това събитие налива сили в ръцете на кръстоносците. В самоотвержена атака срещу силите на Карбука - – според ''Грусе'' разпокъсани от конфликти между [[емир]]ите, Боемунд, [[Робер II (Нормандия)|Робер]] [[Норманска династия|Нормандски]] и другите рицари пробиват обсадата, а арменците от околностите довършват отстъпващите в безпорядък селджуки.
 
Самото сражение протича бързо и с изключителен шанс за кръстоносците. Селджукските емири са разединени, те пропускат възможност за атака, когато християнската армия излиза без боен строй през портите на града. Според медиавистите Карбука е толкова уверен в реалното си превъзходство, че препуска и спира някои втурнали се в атака в този момент турски отряда. Пълководецът иска да смаже цялата кръстоносна войска и затова я чака тя да излезе цялата и да няма останали зад стените. Но в завързалото се сражение кръстоносците се показват като по-опитни, по-добре въоръжени и по-мотивирани от скорошните събития и турците бързо са обърнати в бягство.
 
==== Последвали събития ====
През следващите девет месеца походът е в застой - – кръстоносците отдъхват в Антиохия, а Боемунд консолидира властта си. Неговите отряди налагат властта си над околните селища, а той подновява контактите с [[араби]]те-[[фатимиди]], които не са така агресивни като турците. Йерусалим трябва да чака. Боемунд Антиохийски запазва ромеите в градската управа, включително и '''византийския [[епископ]]''' на града и зачаква действията на василевса. Новината за битката пред стените на Антиохия обаче достига изопачена до Константинопол и Алексий решава, че [[кампания]]та е пропаднала и пропуска момента да предяви претенциите си за клетвено обещаните градове в Северна Сирия. Боемунд поема риск като се бави, но осигурява сигурност за [[династия]]та си.
 
Едва през януари 1099 г., когато Раймон Тулузки повежда кръстоносната армия на юг към Йерусалим Боемунд получава пълен контрол над града - – обявен е [[Антиохийско княжество|Антиохийския принципат]].
 
== Източници ==
<references />
* [[Амин Маалуф|Маалуф, Амин]] ''"Кръстоносните„Кръстоносните походи през погледа на арабите"арабите“''
* Ришар, Жан. ''”История на кръстоносните походи"'', (превел от френски Веселина Илиева), ИК "Рива"„Рива“ ISBN 9543200483
* Грусе, Рене ''"История„История на кръстоносните походи и Иерусалимското кралство"кралство“'', том I, част I, ISBN 9789545843747
 
== Вижте също ==
* [[Обсада на Ксеригордон]]
* [[Битка при Херсек]]
* [[Обсада на Никея (1097)|Обсада на Никея]]
* [[Битка при Дорилеон]]
* [[Обсада на Антиохия (1084)|Обсада на Антиохия]]
* [[Битка при Маарат]]
* [[Обсада на Йерусалим (1099)|Обсада на Йерусалим]]
* [[Битка при Аскалон]]
 
[[Категория:Битки в Средновековието|Антиохия]]
[[Категория:Кръстоносни походи]]
[[Категория:Обсади|Антиохия (1097- – 1098)]]
[[Категория:Антиохия]]
[[Категория:Селджуци|Антиохия]]